Дългът на Съединените щати, възлизащ на 40 трилиона долара, се превръща в проблем с лавинообразен ефект за световните икономики.

През последните дни разходите по държавните заеми по цял свят скочиха до най-високите си нива от години, което отразява опасенията, че войната, демографският спад и непредвидимите последствия от технологичните промени изчерпват финансите на Вашингтон до предела им.

Това се отразява и на финансовите пазари в Европа, тъй като европейските правителства трябва да се конкурират със САЩ за глобалния резерв от спестявания.

А тази конкуренция е много по-ожесточена тази година, след като американските технологични гиганти взеха назаем стотици милиарди долари в стремежа си да покриват огромните разходи за изкуствен интелект, отбелязва Politico.

Разходите по 10-годишните облигации на Германия, които задават тон за останалата част от Европа, достигнаха най-високото си ниво от 2011 г. в началото на тази седмица, след като опасенията от инфлация и разширяващия се бюджетен дефицит в САЩ изтласкаха доходността на 30-годишните американски държавни облигации, сумата, която инвеститорите получават обратно, когато отпускат заем на правителството, до най-високо ниво за последните 19 години.

Проблемът се утежни от новината, че дългът на американското правителство е надхвърлил 40 трилиона долара.

В резултат много правителства в ЕС вероятно ще се сблъскат с допълнителен натиск за увеличаване на данъците или съкращаване на разходите – дори докато се опитват да увеличат разходите за отбрана, когато се върнат от летните си ваканции, за да планират бюджетите си за следващата година.

А в страни като Франция, Испания и Италия това лесно може да се отрази на националните избори догодина, които и без друго се очертават като взривоопасни, допълва Politico.

Лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен вече се възползва от ситуацията в сряда, за да изтъкне това, което вероятно ще бъде едно от основните ѝ послания на президентските избори следващата пролет, като определи покачването на доходността на облигациите като „неумолимо разплащане за 10 години макронизъм“.

„Време е да почистим авгиевите обори, в които се превърнаха публичните финанси!“, заяви тя в социалните мрежи, без обаче да даде подробности как възнамерява да го направи.

Бруно льо Мер, който беше министър на финансите на Франция в продължение на седем години, отвърна, че нейната партия винаги е осуетявала усилията на правителствата на президента Еманюел Макрон да върнат бюджетния дефицит под контрол, по-специално като през 2025 г. ги принуди да се откажат от пенсионната реформа.

Неуспехът на Франция да коригира курса си през годините постепенно подкопава доверието на инвеститорите, които сега изискват по-високи разходи за закупуване на френски облигации, отколкото за подобни италиански.

В резултат Париж е особено уязвим към феномен, който засяга почти всички европейски столици, известен като риск от рефинансиране.

Повечето страни в Европа са натрупали огромни дългове в последните 20 години, като периодични кризи като пандемията или финансовата от 2008 г. усилват постоянно, дългосрочно влошаване на публичните финанси, дължащо се на нарастващите задължения в здравеопазването и пенсиите.

Показателят, отразяващ дълговете на публичния сектор в еврозоната, се е повишил от 66% от БВП през 2007 г. до малко под 88% миналата година. А Европейската комисия очаква той да продължи да нараства в краткосрочен план, тъй като бюджетните дефицити отново се увеличават под натиска на войните в Иран и Украйна.

Докато Европейската централна банка поддържаше лихвените проценти близо до нула от 2009 до 2022 г., разходите за лихви по този дълг бяха поносими.

Но с това, че инфлацията отново започна да галопира, ситуацията се промени. ЕЦБ вече повиши лихвените проценти веднъж тази година, тъй като войната в Иран доведе до скок в цените на петрола и газа.

Икономистът Дейвид Рийс, ръководител на отдела за глобална икономика в Schroders, очаква още две повишения с по четвърт процент до края на годината.

Вследствие на това облигациите, чието емитиране преди 10 години не струваше почти нищо (инвеститорите дори плащаха на Германия, за да вземат заем от нея до 2022 г.), сега трябва да бъдат рефинансирани при лихвени проценти, много по-близки до исторически нормалните нива.

Френската национална статистическа служба INSEE оценява, че разходите на Париж за лихви по дълга ще се увеличат над четири пъти през настоящото десетилетие – от 30 млрд. евро през 2020 г. до 124 млрд. евро през 2030 г. Това са средства, които при други обстоятелства биха могли да бъдат насочени към финансиране на болници, зеления преход, превъоръжаване – или дори към по-ниски данъци.

Франция не е единствената страна, която трябва да се справя с по-високи разходи по заемите в неудобен момент от политическия си цикъл. Италианският премиер Джорджа Мелони и испанският Педро Санчес се готвят за избори догодина, а гражданите на Финландия, Гърция, Естония и Словакия също ще отидат до урните (заедно с Полша, която не е член на еврозоната).

И Мелони, и Санчес могат поне да черпят известно утешение от смекчаващи фактори.

Тежестта на обслужването на дълга на Италия е по-малка, тъй като новите ѝ облигации не са значително по-скъпи от тези, които емитираше преди десетилетие, когато носеше стигмата на кризата с държавния дълг.

И въпреки че правителството на Санчес не успява да приеме бюджет от 2022 г. насам, бързият ръст на населението, възможен благодарение на неговия либерален имиграционен режим, подкрепи БВП и гарантира, че в бъдеще ще има повече хора, които да поемат тежестта на дълга. Според ЕК дългът на Испания се очаква да спадне отново под 100% от БВП тази година.

Засега общото мнение е, че Европа все още е далеч от нова собствена дългова криза. Общият бюджетен дефицит на еврозоната е само половината от този на САЩ, а ЕС и ЕЦБ са запълнили най-сериозните институционални и регулаторни пропуски, които доведоха до кризата с държавния дълг през 2010 г.

Не по-малко важно е, че според главния икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг, последните реформи, приети от правителството на Фридрих Мерц в Германия, би трябвало да подпомогнат растежа както там, така и в ЕС като цяло.

Но неспокойството нараства, особено на фона на ситуацията във Франция.

„Съществува потенциално голяма зона на опасност, в която кризата може да настъпи или не, в зависимост от капризите на инвеститорите“, заяви миналата седмица Оливие Бланшар, бивш главен икономист в Международния валутен фонд. „Предвид нашия дълг и дефицит, вероятно сме навлезли в зоната на опасност“.