Европейският съюз се стреми ускорено да укрепи отбранителните си способности, като мобилизира милиарди евро, за да осигури на 27-те държави членки финансовите ресурси, необходими за реакция при потенциални външни заплахи.

Въпреки амбициозните цели за разходите, подкрепени и от повишените ангажименти за отбрана в рамките на НАТО, представители на сектора предупреждават, че европейските въоръжени сили са изправени пред сериозни трудности при набирането и задържането на военнослужещи.

„В крайна сметка трябва да разполагаме с достатъчно хора, за да можем да използваме тези инвестиции“, посочва Еманюел Якоб, председател на Европейската организация на военните асоциации и синдикати (EUROMIL).

По думите му проблемът не е нов, но усещането за неотложност се засилва. Мащабът на необходимия личен състав за осъществяването на безпрецедентното военно разрастване беше очертан и от европейския комисар по отбраната Андрюс Кубилюс през февруари.

„Представете си, че е 2030 г. – годината, в която според разузнавателните служби Русия ще бъде готова и склонна да подложи НАТО на изпитание – и 100 000 руски войници се струпват по границите на ЕС и НАТО“, отбеляза той във Вилнюс, позовавайки се на оценки на европейските разузнавателни служби.

европейските и американските отбранителни сили ускорено разработват собствени безпилотни системи с AI, които да допълват изтребителите и да носят допълнителни сензори

Дроновете „крило“ излизат на преден план в европейското превъоръжаване

„За да отговорим на струпването на 100-хилядна армия, ще трябва бързо да придвижим сходен брой военнослужещи и съответното оборудване.“

Още преди Европейската комисия да представи плана си за превъоръжаване на Европа на стойност 800 млрд. евро, Европейският парламент изрази опасения от недостига на военнослужещи. През 2024 г. той прие доклад, в който предупреждава, че „европейските въоръжени сили са изправени пред сериозни проблеми с набирането и задържането на персонал“.

Евродепутатите призоваха тогавашния върховен представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел да проучи причините за недостига и да предложи възможни решения. В отговор на въпроси на Euronews представител на Европейската комисия уточнява, че набирането и задържането на военнослужещи остават отговорност на отделните държави членки.

Къде е проблемът?

Според данни, събрани от EUROMIL чрез проучване сред 11 организации на военнослужещи, повечето участници определят набирането на кадри в своите страни като „проблематично“, а задържането им – като „проблематично“ или „критично“.

В допитването участват военни организации от Белгия, България, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция.

Резултатите показват, че военнослужещите най-често напускат след около десет години служба. Основните пречки пред привличането на нови кадри са конкуренцията от частния сектор, заплащането и изискванията за физическа подготовка. Ниските възнаграждения, трудното съчетаване на професионалния и личния живот и останалите условия на труд пък са сред водещите причини хората да напускат армията.

Сред препоръчаните мерки са по-високи заплати и пенсии, по-добър баланс между работата и личния живот и ограничения на работното време, които да улеснят както привличането, така и задържането на кадри.

Стивън Евъртс, директор на Института на ЕС за изследване на сигурността (EUISS), определя набирането и задържането на военнослужещи като сложен въпрос. „Това е предизвикателство, с което всички се опитват да се справят“, коментира той.

Инвеститорите вече искат доказателства, че обещаните военни разходи ще се превърнат в реални приходи, докато вниманието се измества към дронове, ракети и високотехнологична отбрана

„Лесните пари вече са направени“: Приключи ли ралито на европейските отбранителни акции?

Евъртс също обръща внимание на заплащането и условията на труд, но според него един от големите нерешени въпроси е как Европа възнамерява да разшири резерва си.

В него влизат хора със специализирани умения, които могат да бъдат призовавани само за няколко месеца годишно или дори за по-кратък период. Сред тях са експерти по киберсигурност, логистика и медицина – „всички видове специалисти, от които армиите се нуждаят“, обяснява той.

Според Евъртс усилията за превъоръжаване на Европа не са придружени от необходимите организационни реформи, които да позволят подобна система да функционира ефективно.

„Ако работите в IT компания и шефът ви каже: „Виж, ти работиш за мен“, какъв интерес има той да ви освобождава, за да бъдете на разположение на националните въоръжени сили?“, пита Евъртс.

„Превъоръжаването, за което говорим толкова много, е трудно за осъществяване и от организационна гледна точка.“

Проблем и за НАТО

Предизвикателството не се ограничава до Европейския съюз. Членът на Комисията по отбрана и сигурност към Парламентарната асамблея на НАТО Спиридон Кириакис е натоварен със задачата да проучи „нарастващите предизвикателства“ пред Алианса при привличането и задържането на военнослужещи. Докладът му трябва да бъде представен в края на ноември.

В документ на комисията се посочва, че анализът ще разгледа структурните и обществените фактори зад съвременните проблеми с набирането и задържането на кадри, както и последиците от тях за сигурността на Алианса.

„Неспособността за разширяване на въоръжените сили на съюзниците в съответствие с новите изисквания на НАТО представлява пряк риск за готовността и надеждността на Алианса, както и за дългосрочната устойчивост на силите му в условията на все по-сложна и бързо влошаваща се международна среда за сигурност“, се отбелязва в документа.

Делът на глобалните военни разходи спрямо БВП достига 2,5% – най-високото ниво от 2009 г.

Европейското превъоръжаване изстрелва глобалните военни разходи до рекордните 2,9 трлн. долара

Експертът по отбрана Крис Кремидас-Кортни писа през 2025 г., че представители на НАТО предупреждават за недостатъците на сегашните модели на въоръжените сили при евентуална война с висока интензивност. Според тях са необходими допълнителни мерки за привличане и задържане на военнослужещи – чрез доброволно постъпване в армията или селективна наборна служба.

Необходима е обаче и промяна в обществените нагласи. Когато германският канцлер Фридрих Мерц обеща миналата година да превърне Бундесвера в най-силната конвенционална армия в Европа, намерението предизвика безпокойство. Последвалите законодателни промени, включително възстановяването на задължителната военна регистрация, изведоха на протест хиляди хора, особено младежи.

Кремидас-Кортни смята, че привличането и задържането на военнослужещи изисква не само организационни реформи, но и по-широка културна промяна.

„Ако в едно общество на службата във въоръжените сили се гледа с пренебрежение, малцина ще искат да останат, а още по-малко ще пожелаят изобщо да постъпят в армията“, пише тя.

„Бъдещето на европейската сигурност ще зависи от това дали обществата ще успеят да изградят наново социалния договор около националната отбрана и другите форми на служба, така че Европа да разполага с военнослужещите, от които се нуждае, за да посрещне предстоящите предизвикателства.“