Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви в речта си за състоянието на Европейския съюз на 10 септември, че Европа „трябва да се вслуша в призива“ на Балтийските държави да „изградят стена срещу дронове“.

„Това не е абстрактна амбиция, а основата на надеждна отбрана“, отбеляза тя.

Комисарят по отбраната Андриус Кубилиус заяви пред Reuters миналата седмица, че планира да свика министрите на отбраната за преговори относно създаването на „стена срещу дронове“ по източната граница на ЕС, след като по-рано руски дронове бяха свалени над полското въздушно пространство.

И Фон дер Лайен, и Кубилиус се позовават на Балтийската стена срещу дронове, съвместна инициатива между Полша, Финландия, Естония, Латвия и Литва за укрепване на източната граница на ЕС и НАТО, отбелязва Euronews.

„Това може да е голям проблем“, заяви Тръмп след като три руски изтребителя нарушиха въздушното пространство на Естояния, член на НАТО

Провокации в небето: Ще задейства ли НАТО Член 4 след инцидентите в Полша, Румъния и Естония

Две от най-малко осемте компании, участващи в проекта, заявяват, че части от технологията за стената вече са внедрени, но изчакват да видят дали други европейски правителства ще искат да интегрират технологията им в своите отбранителни системи.

„Това, което очакваме от срещата на Кубилиус, е да получим потвърждение, че този проблем е сериозен и че те искат да предприемат действия“, заявява Яанус Там, президент и главен изпълнителен директор на естонската отбранителна компания DefSecIntel.

„Какви са следващите стъпки за действие? Не просто да се срещнем отново и да направим още една декларация, а надяваме се, един много конкретен план“, допълва той.

Евтините безпилотни апарати над Полша бяха свалени със скъпоструващи ракети, което показва, че европейските страни трябва сериозно да помислят за моментните си възможности в новия начин на водене на война

Готови ли са страните от НАТО за руските дронове?

Какво знаем за проекта „Стена срещу дронове“?

В основата на проекта е „многослойна система за защита от дронове“, наречена Eirshield, платформа, разработена в партньорство между DefSecIntel и латвийската компания Origin Robotics.

Тя използва радари, камери, детектори за радиочестоти, за да индентифицира посоката на дрона и нивото на заплаха, след което да реши дали сигналът на вражески дрон трябва да бъде заглушен или блокиран, или трябва да бъде ударен с друг дрон, обяснява Там.

Агрис Кипурс, съосновател и главен изпълнителен директор на Origin Robots, обяснява, че системата е „напълно автоматична“, което прави ударите възможни с помощта на изкуствен интелект (AI), така че „не се изисква летене“, което означава, че всичко е напълно автоматизирано.

Eirshield е проектирана да работи върху „бързо летящи безпилотни“ цели, носещи бойни глави, които могат да летят с над 200 километра в час, казва Кипурс.

Подробности като финансиране, график и технически аспекти не бяха предоставени, но вътрешният министър на Литва заяви, че фондовете на ЕС биха могли да играят роля и че всяка страна трябва да си "напише домашното"

"Стена от дронове" срещу Русия: Шест държави от НАТО обявиха план за защита на границите

Системата ще има и някои преносими части. Тя може да бъде оборудвана с няколко типа дронове, включително такива, които DefSecIntel вече е разработила, което според Там е ключово за реагиране на възможностите на различни типове дронове.

Цената за използване на Eirshield е „десетки хиляди евро“, казва Кипурс, в сравнение с „няколко милиона“, които използват по-старите, конвенционални системи за въздушни удари.

„Системите, които са в употреба в момента, са проектирани за много по-скъпи заплахи като неутрализиране на ракети и пилотирана авиация. Те не са проектирани да прихващат ударни дронове. Тази заплаха е много нова, така че едва сега започваме да проектираме.“, обяснява експертът.

Много компании пускат на пазара все по-иновативни софтуери, които ще направят атаките с безпилотни апарати, преодоляващи отбраната на врага, още по-смъртоносни

Рояци от дронове, управлявани от AI, променят основите на войната

Там допълва, че системата е разположена в Украйна и е оборудвана с „оръжейна система на трета страна“, която позволява на украинските сили да поразяват нисколетящи дронове като Shahed.

По думите на Кипурс, през следващите седмици са планирани демонстрации на системата, но не може да посочи кои правителства проявяват интерес към технологията по съображения за сигурност.

Технология, която трябва да бъде адаптирана към стандартите на НАТО

Вероятно ще трябва да бъдат направени някои промени в системата Eirshield, използвана в Украйна, за да отговаря на стандартите на НАТО и за „мирно време“ в Балтийските държави.

„Можете да си представите, че когато има активна война, всичко, което лети, е лошо, така че целите, идентифицирани от системата, най-вероятно са враждебни“, казва Там. „В мирно време трябва да сте сигурни, че това, което идва, е наистина лош дрон и трябва да го проследявате много внимателно“.

Някои от тези промени могат да включват оборудване на системата за сваляне на дронове с мрежа или използване на малък дрон, за да се удари приближаващия се, без да се предизвика експлозия, допълва той.

Ограниченията засягат въздушните граници на двете държави съответно с Украйна и Беларус, и Русия и Беларус

Полша и Латвия затвориха източното си въздушно пространство заради руските дронове

Кипурс заявява, че националните въоръжени сили трябва да решат какви тактики да използват и каква комбинация от откриване и прехват да прилагат.

Когато стената от дронове бъде изградена и пусната в експлоатация, тя няма да замести по-традиционните видове системи за противовъздушна отбрана, като другите противоракетни системи.

Euronews се свърза с правителствата на Естония, Латвия и Литва, за да разбере как дроновете ще бъдат използвани от техните въоръжени сили, но не получи отговор.

Украйна разработва бойни дронове, лицензира оръжейно производство и ускорява иновациите на терен – но въпреки активната си роля, остава извън стратегическото планиране на Европейския съюз

Технологичният фронт на Украйна: Извън плановете, но в сърцето на отбраната на Европа

Финансирането на стената срещу дронове беше отхвърлено от ЕК през август

В момента има подновен интерес към проекта, но още миналия месец ЕК отхвърли предложението на Естония и Литва за финансиране на стената срещу дронове на стойност 12 милиона евро.

Euronews се свърза с ЕК с въпроса защо първоначалното финансиране на проекта е отхвърлено, но не получи отговор.

Кипурс намеква, че проектът за стена срещу дронове не отговаря точно на това, което ЕК е целяла да финансира по това време.

Това е първият случай, в който силите на НАТО влизат в пряк конфликт с Русия от началото на нейната инвазия в Украйна

6 въпроса за руските дронове, нахлули във въздушното пространство на Полша

Въпреки това, и трите национални правителства отделиха част от националните си бюджети за стената срещу дронове.

В Естония правителството вече е отделило 12 милиона евро за следващите три години за програмата, която ще бъде изградена от различни национални компании за отбрана и други от съседните Латвия и Литва.

Латвия отпусна 10 милиона евро за три изследователски договора на Origin Robotics и други членове на отбранителния клъстер, SAF Tehnika и Frankenburg Technologies, за решения за противодействие на дронове.

Литовски служители заявиха пред местните медии, че преди това са получили 11 милиона евро от ЕС за закупуване на дронове, като 3 милиона от тях са били предназначени за оборудване за противодействие на дронове, допълва Euronews.