Украйна вече печели позиции в оръжейната индустрия на Европа. Но въпреки сключените споразумения и нарастващото присъствие на международни компании на територията на страната, тя все още не е част от общото стратегическо планиране на Европейския съюз по линия на презаръжаването. Това подчертава Олена Билусова, водещ военен изследовател в Киевското училище по икономика, в коментар за Euronews Next.

Само няколко дни преди да поеме ротационното председателство на ЕС, Дания подписва първото по рода си споразумение с Украйна на стойност 67 млн. евро, което позволява на украински оръжейни компании да изграждат производствени мощности на датска територия.

„Това е изключително важен принос към борбата на Украйна за свобода, но и към европейската и датската отбрана“, заяви министърът на индустрията и бизнеса Мортен Бьодсков.

Сделката цели да гарантира „по-висока степен на интеграция“ на Украйна в процеса на европейско въоръжаване.

Паралелно с това Украйна обяви международната си програма за съвместно производство на оръжия заедно с държави съюзници. Инициативата има за цел да изгради лицензионни производствени линии за украински оръжия в страни партньори. Въпросът обаче остава: достатъчни ли са всички тези усилия?

Хаос по фронтовата линия обърква защитата на Украйна

Европейски и американски компании вече се позиционират на територията на Украйна. Сред тях попадат шведската SAAB, норвежката Kongsberg, френско-германската KNDS, германската Rheinmetall и американският гигант Raytheon, съобщава украинското министерство на отбраната през юни.

Междувременно във Франция автомобилен производител – по данни на Le Monde става въпрос за Renault – ще започне да произвежда FPV дронове за нуждите на Киев. Това е „партньорство, от което всички печелят“, заявява военният министър Себастиен Льокорню пред френски медии.

Във Великобритания вече се произвежда Raybird – 20-килограмов разузнавателен дрон, който се разгъва за по-малко от 25 минути и може да остане във въздуха 28 часа с радиус от 2500 км.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски също обяви нови сделки с европейските си партньори, както и с водеща американска компания, с цел разширяване на производството на дронове.

Детайли по тези договори засега не са разкрити.

Урок от Украйна: САЩ засилват производството на дронове и високотехнологични ракети

Министърът на отбраната Рустем Умеров заяви, че украинският парламент подготвя ново законодателство за съвместно производство на оръжия, което включва данъчни и правни стимули, нови производствени съоръжения и възможност за разрастване в чужбина.

Украйна прилага т.нар. „датски модел“ – процес на разработка от идея до бойно тестван продукт в рамките на 3 до 6 месеца, в контраст с типичните 18 месеца при традиционното оръжейно планиране.

Всичко това се постига чрез значителен военен бюджет: през 2023 г. страната заделя близо 30,8 млрд. долара (29,4 млрд. евро) за войната – 20 пъти повече спрямо периода преди инвазията.

Към това се прибавя и над 1 млрд. долара, събрани чрез краудфъндинг платформата United24, от които над 930 млн. долара са разпределени към въоръжените сили. Финансирането е насочено и към платформата Brave1, която предоставя над 470 гранта за иновации в отбраната.

Въпреки активността, Украйна остава извън общата рамка на стратегическото планиране на ЕС за презаръжаване.

„Има много случаи, в които виждаме, че въоръжение, което е стандартно за ЕС, вече се нуждае от преоценка или поне модернизация“, казва Билусова. Един от примерите е американският артилерийски снаряд M982 Excalibur, чиято ефективност е спаднала от 70% на едва 6% заради руската електронна война – оръжие, предоставено на Украйна от самия Европейски съюз.

Експертът подчертава, че зависимостта от евтини дронове не бива да се възприема като временна тактика, а като възможност за изграждане на съвместна стратегия с партньорите. Не става въпрос Европа да закупува само дронове, а да се разработят нови тактики за използване и защита на конвенционалните оръжия спрямо съвременните заплахи.

Тръмп обяви, че САЩ ще изпратят още оръжия на Украйна

Стратегията не може да чака

„Украйна може да научи Европа как да ускори внедряването на бойно тествани технологии“, казва Билусова. Но за да се случи това, страната трябва да бъде включена в плановете, а не само в тяхното изпълнение.

И въпреки че Европейската комисия е активирала програмата SAFE на стойност 150 млрд. евро, която позволява на страните да заемат средства за съвместни отбранителни проекти (с условие поне 65% от компонентите да са внесени от ЕС или Украйна), реалната интеграция на Украйна все още изглежда далеч в бъдещето.

Според Якоб Киркегаард от брюкселския мозъчен тръст Bruegel, в краткосрочен план стратегическото включване на Украйна в общоевропейското оръжейно планиране е малко вероятно.

По-голямата интеграция ще се случи двустранно, а „отчаяната нужда на Украйна от оръжия и готовността на отделни държави да осигурят финансиране“ ще бъде водеща.

„За съжаление, това не е капацитет, с който ЕС като цяло разполага“, казва той. Все пак Комисията може да идентифицира „приоритетни проекти“ – например в области като противовъздушна отбрана, дроново наблюдение на подводни кабели или киберсигурност.

„Винаги е подходящ момент да се създаде стратегия – дори когато войната вече е в ход“, подчертава Билусова, като предупреждава, че ако Европейската комисия не мисли дългосрочно, рискът е следващият конфликт да бъде посрещнат с остарели и неефективни оръжия.