Как един вулкан може да промени енергийната карта на САЩ
Вулканът Нюбери, южно от Орегон, е източник на супергорещи скали, способни да произвеждат електроенергия

Планетата е огромен резервоар от геотермална енергия, но досега САЩ не се справят добре с усвояването на този почти неизчерпаем ресурс. Според Администрацията за енергийна информация на САЩ в страната има геотермални централи само в седем щата - всички на запад - които през 2023 г. са произвели едва около 0.4% (17 млрд. киловатчаса) от електроенергията на комунално ниво.
А е нужно съвсем малко въображение, за да се види неизползваният потенциал на геотермалната енергия. Исландия например генерира над една четвърт от електроенергията си директно от геотермални източници.
В опит да отключи този потенциал стартъпът Mazama Energy насочва усилията си към вулкана Нюбери (Newberry) - огромен активен вулкан на около 20 мили южно от Орегон.
Макар да не е толкова известен като други вулкани, Нюбери е най-големият в Каскадната планинска верига и Геоложката служба на САЩ го определя като вулкан с „много висок риск“, сравним с Мауна Лоа и Килауеа в Хавай. Но зад тази заплаха се крие и безпрецедентна възможност, пише Popular Mechanics.
Причината толкова много геотермални проекти да са на запад е, че там свръхнагрятите скали лежат много по-близо до повърхността, отколкото в източната част на САЩ. През последните 50 години районът около вулкана Нюбери е обект на геотермално проучване, но Mazama Energy използва техника, известна като „свръхгореща скала“ (superhot rock). При конвенционалните геотермални проекти трябва да е налице идеалното съвпадение между гореща скала и вода, която генерира пара за турбините. При свръхгорещата скала енергийните компании впръскват вода в сухи свръхнагряти скални масиви с температури над 374°C.
При тези условия и под високо налягане водата става свръхкритична - състояние между течност и газ. Според The Washington Post тази свръхкритична вода задържа топлина като течност, но се движи като газ, осигурявайки 5 до 10 пъти повече енергия от стандартните геотермални операции.
„Течната вода е Кларк Кент, когато слиза надолу“, казва изпълнителният директор на Mazama Срирам Васантараджан пред The Washington Post.
„Когато се нагрее и се върне нагоре, тя е Супермен.“
Подобно на плановете в Орегон, доклад на Бюрото по икономическа геология към Университета на Тексас в Остин от 2024 г. посочва, че впръскването на вода в свръхгорещи скали край в Югозападен Тексас може да осигури значителни количества електроенергия. Според модел на Clean Air Task Force около 20% от територията на САЩ има потенциал за енергия от свръхгорещи скали.
Но този ресурс не идва без рискове — най-големият от които са индуцираните земетресения. Фракингът за природен газ е известен с това, че предизвиква трусове, като променя налягането по разломи, а през 2018 г. Южна Корея преживя второто си най-силно земетресение в съвременната история именно заради геотермална централа.
С достатъчно мониторинг и инженерни мерки рискът може да се управлява, а замърсяването не е проблем, понеже водата циркулира в запечатани сондажи, далеч под нивата на подпочвените води.
Mazama Energy обаче трябва да се справи с огромното техническо предизвикателство да поддържа работещи сондажите и инфраструктурата при тези екстремни условия. Компанията казва пред The Washington Post, че се надява да произведе 15 мегавата електроенергия на западния склон на вулкана още догодина и впоследствие да достигне 200 мегавата - приблизително енергийния бюджет на малък американски град.
Но това е малко в сравнение с теоретичния потенциал на мястото, който според Васантараджан може да достигне 5 гигавата - около две трети от средното електропроизводство на Орегон.
Все още това остава далечна перспектива, но САЩ си поставят цел геотермалната енергия да осигурява 16% от енергийния микс на страната до 2050 г. Ако тази цел има шанс да бъде постигната, свръхгорещите скали вероятно ще бъдат ключът.

&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)

&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)