Дания преосмисля бума на центровете за данни

Скандинавските държави, дълго време смятани за магнит за инвестиции в центрове за данни заради стабилния си климат и изобилието от възобновяема енергия, вече обмислят ограничения върху разрастването на тези енергоемки съоръжения.

В центъра на дебата е Дания – първата от северните страни, която се изправя директно пред този въпрос. Формирането на ново правителство, съчетано с рязък скок на заявленията за достъп до електропреносната мрежа, доведе до временно спиране на нови проекти.

Центровете за данни по света все по-често срещат съпротива заради високото си енергийно потребление. В САЩ щатът Мейн беше близо до въвеждане на забрана за изграждане на такива съоръжения, а в Пенсилвания общественото недоволство може да повлияе на политическата динамика преди избори. Други щати, включително Вирджиния и Оклахома, също обмислят мораториуми.

В Европа само две държави – Нидерландия и Ирландия – са въвели пълни ограничения върху нови центрове за данни, макар впоследствие да ги смекчиха при определени условия. Натискът върху електропреносните мрежи обаче се разпространява из целия континент, тъй като бумът на изкуствения интелект ускорява процес, който вече беше в ход – електрификацията, подкрепена от енергийния преход и дигитализацията.

През март държавният оператор на електропреносната мрежа в Дания Energinet въведе временно спиране на нови договори за присъединяване към мрежата заради „експлозия“ в заявките за капацитет. Около 60 гигавата проекти чакат за свързване – многократно над пиковото потребление на страната от около 7 гигавата. Центровете за данни представляват близо една четвърт от този обем – около 14 гигавата, пише CNBC.

„Трябва да сме реалисти и да гледаме какъв капацитет реално е наличен. Не може просто да се одобряват всички заявки, защото електроенергията не е безкрайна“, казва Хенрик Хансен, изпълнителен директор на Data Center Industry Association.

По думите му системата вече е натоварена от „фантастична“ опашка от проекти, в която заявеното търсене далеч надхвърля наличните ресурси.

Войната срещу вятъра: Как хибридната пропаганда спира евтиния ток

Това налага по-строги критерии – не само за техническа готовност и инвестиционни решения, но и за обществената стойност на проектите. В някои страни, като Нидерландия, дебатът вече се свежда до избор между това кое е по-важно – център за данни или болница.

Дебатът се разширява и извън институциите. Себастиан Шварц Бьотчер, директор „Продажби за Дания“ в Schneider Electric, описва ситуацията като „игрите на глада“ в енергийната политика – сблъсък между индустрии за ограничен ресурс.

Анализатори като Тобиас Йохан Сьоренсен от мозъчния тръст Concito обаче подчертават, че решението не е в изключването на цели сектори, а в по-прецизно разпределение на капацитета чрез различни приоритетни категории.

Временната пауза в Дания се очаква да продължи три месеца или докато Energinet не представи нова оценка и мерки за увеличаване на капацитета. За да започне реално разпределение на заявките, ще са необходими политически решения и промени в регулаторната рамка.

Един от ключовите архитекти на енергийната трансформация на Германия идва за The Sound of Money 2026

Засега такива няма, тъй като страната е в процес на формиране на ново правителство.

Преди изборите министърът на енергетиката Ларс Огор намекна, че приоритет може да бъде даден на местните потребители, което би изместило центровете за данни назад в списъка за достъп до мрежата.

Ситуацията в Дания вече влияе върху стратегическите решения на компаниите. При липса на яснота дали ограниченията ще бъдат вдигнати, технологичните предприятия започват да търсят алтернативни пазари.

В същото време някои виждат в кризата възможност. Според оперативния директор на Energinet Сьорен Дюпон Кристенсен паузата може да се превърне в „прозорец за преосмисляне“ на регулациите.

Подобен подход вече беше приложен в Ирландия, която облекчи ограниченията си и изгради по-ясна рамка за управление на големи енергийни потребители. Според Microsoft това е пример за балансиран модел. Компанията планира да инвестира 3 млрд. долара в капацитет за центрове за данни в Дания между 2023 и 2027 г.

„Въпросът не е дали търсенето на изчислителна мощ ще намалее, а колко бързо инфраструктурата и политиките ще успеят да го догонят“, казва представител на Microsoft пред CNBC.

Именно тук се очертава и ключовото предизвикателство: не дали центровете за данни ще продължат да растат, а дали енергийните системи и регулациите ще успеят да наваксат достатъчно бързо, за да поддържат тази експанзия.