Онлайн пространството - другото бойно поле на Путин
Кремъл нахлу с танковете си в Украйна, но това далеч не е единствената му инвазия срещу западния свят

Руският президент Владимир Путин нахлу в Украйна с танкове през 2022 г. През 2024 г. направи същото в Румъния – но през социалните мрежи.
И в двата случая той се провали – засега. Но агресията му е насочена към всички западни държави. Той харчи милиони долари, бомбардира европейските избиратели с манипулативни постове в социални медии и дезинформационни кампании в огромен мащаб. Това е нов тип война срещу демокрацията, която елиминира необходимостта от вкарване на танкове в съседните столици, пише в свой анализ Financial Times.
Постоянно развиващата се стратегия на Путин е резултат от неуспешната му военна кампания за превземане на Киев и задушаване на украинската демокрация. Той се сблъска с непоколебима съпротива на Украйна и в резултат на това започна да прилага дългогодишната руска (и съветска) стратегия за унищожаване на западните демокрации отвътре - като подкрепя и култивира прокремълски политически кандидати. А TikTok, Telegram и други социални медии сега са оръжия в този нов вид война.
Верен на корените си в КГБ, руският президент осъзнава, че общественото мнение може да бъде манипулирано и оформяно от политически представители и пропаганда, подчинени на Кремъл. Достатъчно е да се разгледат последните избори в Румъния, за да се потвърди тази зловеща истина.
През 2024 г. Путин похарчи милиони, за да избере проруски президент в страната. Неговият метод: да се инфилтрира в изборите, да подкрепя авторитарни кандидати и да манипулира дигиталните платформи, за да повлияе на общественото мнение. Така руският лидер издигна неизвестния дотогава кандидат Калин Джорджеску и само за две седмици той спечели 21% от гласовете, оставяйки 15-те кандидати в шок.
В нарушение на здравия разум, реалността, както и на румънското законодателство, Джорджеску твърдеше, че не е събирал дарения за кампанията си, нито е имал разходи за нея. Вместо това той имаше един основен благодетел в лицето на Путин.
Бързата кампания в социалните медии се състоеше от „дезинформация“ и многомилионна ленинистка инициатива за унищожаване на демокрацията в Румъния. Инициативата включваше и подкопаване на интересите на САЩ, НАТО и ЕС в областта на сигурността. И точно навреме тази тайна инвазия в избирателния процес в Румъния беше разкрита от румънските и други западни разузнавателни служби.
Позовавайки се на сериозни нарушения на избирателния закон и чужда намеса, конституционният съд на страната анулира първия тур на изборите и разпореди повторно гласуване. Когато се проведе вторият тур, избирателната активност скочи от средните 51% до почти 65%, като румънците отговориха на кризата с яснота и кураж. Те отхвърлиха кандидата на Путин и избраха демократичния, пронатовски път с решителна преднина от 54% срещу 46%.
По това време седем бивши американски посланици в Румъния се обръщат с публичен призив към румънците да отхвърлят кандидата на Путин. По думите им „не можехме да стоим мълчаливо и да позволим очевидно фалшивата пропаганда, подклаждана от Русия, да остане без отговор”.
„Видяхме с очите си успешното изкачване на Румъния от наложената от Русия диктатура към свобода, интеграция с останалата част от Европа в ЕС и съюз със САЩ чрез НАТО“, пишат те в отворено писмо. „Под управлението на Путин Русия отново е в поход. Първо нахлу в Украйна. Дали Румъния ще бъде следващата ѝ цел, както беше при Сталин? Румънците са изправени пред ясен исторически избор: господство от Русия или собствено бъдеще в съюз с Америка в НАТО“.
Въпреки че усилията на Путин в Румъния в крайна сметка се провалиха, можеше да бъде нанесена реална щета. За щастие, демократичните институции и гласове в страната отказаха да се поддадат на най-новите му тактики. Румънците поеха отговорност за собственото си бъдеще – и избраха свободата и просперитета пред путинизма. След победата на Никушор Дан в президентските избори, американският президент Доналд Тръмп увери румънците, че ще „укрепя връзките ни с Румъния, ще подкрепя военното ни партньорство и ще насърчавам и защитавам икономическите интереси и тези в сферата на сигурността на Америка в чужбина“.
За съжаление, твърде много хора все още търсят приятелството на Путин, подкрепят проруските му кандидати и подкопават сигурността на САЩ и други демократични съюзници. Протежето на Илон Мъск Марио Навфал например пристига в Москва през май, а бащата на технологичния милиардер и спорните американски десни коментатори Джаксън Хинкъл и Алекс Джоунс присъстват на форума „Бъдеще 2050“ в Москва през юни. В него участват и множество съюзници на Путин: десният руски философ Александър Дугин, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и бившият президент Дмитрий Медведев.
Битката в Румъния беше спечелена от прозападните сили, но войната на Путин срещу демокрацията продължава. Кой е следващият в списъка му? Изборите тази есен в Молдова, Естония, Грузия, Нидерландия, Чешката република и други европейски държави са подходящ терен за намеса. Борбата за демокрация вече се разпростира и в киберпространството, където тактиката на Путин за нахлуване трябва да бъде осуетена, точно както на бойното поле. Новото бойно поле е онлайн, а залогът е демократичната суверенност.
Урокът от Румъния е ясен: най-добрата защита срещу пропагандата е истината – и смелостта да я изкажеш, пише в заключение Financial Times.