Променящите се тактики на атака на Русия принуждават Украйна да се адаптира, като създава по-къси отбранителни линии и изгражда ниски укрепени позиции, които са по-малко забележими за дроновете, изпълващи небето.

Но преустройството се подкопава от хаотичния подход към укрепването на фронтовите линии, в което се използват много различни стратегии в зависимост от разбиранията на местните командири. По-твърдите отбранителни позиции също са много по-малко ефективни заради недостига на хора в редиците на украинската армия.

Промяната в стратегията за укрепване се дължи на факта, че Русия се отказва от големи формационни атаки, подкрепяни от бронирани превозни средства, в полза на много по-малки единици, подкрепяни от дронове, коментира пред POLITICO украинският министър на отбраната Рустем Умеров.

Украйна отговаря с изграждането на укрепления за все по-малки единици – от батальони от около 500 войници до роти от около 100, а сега и за взводове от 20 до 50 войници.

„Сега виждаме, че най-ефективната позиция е максимум един отряд. И това са предимно групи от окопи, дори така наречените лисичи дупки, които правят невъзможно за врага да използва ударни дронове. В края на краищата, сега дрон, особено на оптични влакна, може да проникне във всяка дупка“, казва пред журналисти в Киев в края на юни главнокомандващият украинската армия Олександър Сирски.

Преди това укрепените позиции използват обширни мрежи от окопи с дължина от 2 до 5 километра. Новата система използва по-малки укрепления с мрежи от окопи с дължина от 60 до 70 метра, оборудвани със задължително противодроново покритие.

Нови дронове и сериозен отпор: Лятната офанзива на Русия в Украйна набира скорост

„Те са по-трудни за откриване и са ефективни при изпълнението на задачи по отбрана, възпиране и осигуряване на огнева мощ, включително срещу дронове“, казва Умеров.

Зад тази предна линия на отбрана Украйна продължава да изгражда две допълнителни линии, които включват бетонни тетраедри, наричани още „драконови зъби“, за да задържат бронирани превозни средства, минни полета, окопи, дървени и бетонни траншеи, противодронови покрития и мрежи.

„Укрепването не се състои само от бетон и окопи – то е адаптивна инженерна система, която взема предвид тактиката на врага и винаги служи на една цел: да защити нашите войници. Ние наблюдаваме процеса ежедневно и укрепваме областите, където това е най-необходимо“, казва Умеров.

По-рано укрепленията често се изграждат на открита местност, за да блокират руските атаки с голям брой бронирани превозни средства. Сега те се изграждат около горски пояси, които осигуряват по-добър камуфлаж.

Кой какво строи

Върховното командване настоява, че военните се справят добре с изграждането на укрепления. По-голямата част от възложените планове бяха изпълнени миналата година, а над половината от планираните за тази вече също са изпълнени, разкрива Умеров.

Но гледката от фронтовите линии е много по-критична, предупреждават анализатори и войници пред POLITICO.

В Днипро, град в централна Украйна, където има синергия между военните, местните власти и други органи, които действат заедно, за да помогнат с пари, инструменти и ресурси, са изградени три солидни и гъвкави линии на отбрана, за да се спре настъплението на Русия от региона на Донецк. Но ситуацията е много по-нестабилна в североизточна Украйна, където Русия в момента провежда мащабна офанзива.

„Това, което се случва в регионите Суми и Харков, е пълен хаос. Почти никой не знае кой за какво отговаря и кой трябва да контролира процеса“, казва Роман Похорилий, съосновател на DeepState, украинска група, която е създала онлайн карта на войната. По думите му последната руска офанзива е накарала украинските власти най-накрая да ускорят строителството на защитни съоръжения.

„Винаги чакаме до последния момент“, казва той и критикува хаотичния подход на страната към укрепването на фронтовите линии в критичната зона около североизточната област Суми: „В село Юнакивка в Суми, например, видяхме планини от драконови зъби, просто нахвърляни там. На някои места има окопи, но после нищо в горската зона. Бих ударил през ръцете тези, които са отговорни за този подход“.

Украинското министерство на отбраната контролира всички укрепления, но няколко различни структури отговарят за изграждането и поддържането им, в зависимост от отбранителната линия: Въоръжените сили на Украйна, Държавната специална транспортна служба на министерството на отбраната и местните военни и граждански администрации.

Война без задръжки: Русия използва украински деца като шпиони

Украинският министър-председател Денис Шмихал коментира през януари, че миналата година правителството е похарчило 46,2 милиарда гривни (930 милиона евро) за изграждането на 3000 отбранителни пункта „в посоки, от които може да дойде заплаха, и на места, където в момента не се водят активни военни действия“.

Най-опасната работа се извършва от бойните части.

„Украинските военнослужещи все още трябва да копаят първата линия окопи с лопати и по време на активни боеве“, казва Сирски.

Недостиг на войски

По думите ми всяка укрепена структура е ефективна само ако е заета от достатъчен брой войски. А въпреки усилията за мобилизация Киев все още е в числено неравенство с Русия на 1200-километровата фронтова линия.

„Ако в укреплението няма военнослужещи или техният брой е недостатъчен – например, когато е построена нормална крепост, но в нея остават двама или трима войници – разбира се, това укрепление не изпълнява своята роля“, категоричен е Сирски.

Двама украински военни коментират пред POLITICO, че руските войски постоянно търсят слаби места в отбраната.

„Всичко зависи от командира. Ако той заповяда да се копае и да се минира, зоната ще бъде солидно укрепена. Ако руснаците видят, че вашата част е добре укрепена, те атакуват съседните части“, обяснява единият.

Похорилий потвърждава това.

„Руснаците натискат навсякъде, търсят слаби и проблемни места. И веднага щом ги намерят, концентрират ресурсите и войските си там и започват да пробиват. И тогава, за съжаление, нашата отбрана започва да се руши“, обяснява той.

Онлайн пространството - другото бойно поле на Путин

Недоволни войници

Украинските войници също така се оплакват, че постигнатите на бойното поле успехи не се използват, за да се изградят окопи и други бариери, които да спрат руските контраатаки. Армията на Киев прекара шест месеца в руския регион Курск, като успя да задържи над 60 000 руски войници и им попречи да навлязат в региона Суми. Те твърдят, че са спечелили достатъчно време, за да могат властите да изградят подходящи укрепления в граничната зона.

„Дадохме време да се подготви граничната зона за руската атака. Но те не го използваха със 100% ефективност. Защитните мрежи срещу дронове над основните пътища за снабдяване започнаха да се инсталират едва през януари, докато те вече бяха подложени на редовни руски атаки“, казва украинският войник Артем Кариакин пред POLITICO. „В резултат на това маршрутът, който от август до декември 2024 г. можеше да бъде напълно и безопасно покрит с мрежи, се превърна в път, по който нашите оръжейни системи можеха да преминават без повреди в едва 30-70% от случаите. Това не е в наша полза“.

По думите му местните власти и военни части са започнали да копаят окопи в граничната зона и да инсталират първите драконови зъби едва след като украинските сили се оттеглиха от Курск.

„В резултат на това, когато много от окопите бяха завършени, руснаците вече бяха много по-близо и много от позициите загубиха своето значение. Смятам, че хората, отговорни за укрепленията, загубиха огромно количество време и в крайна сметка не успяха да изпълнят задачата си. Работата беше извършена, но с големи и изключително нелогични закъснения“, категоричен е Кариакин.

През юни руските войски са окупирали 500 квадратни километра украинска територия, съобщава DeepState, което е най-бързият темп на напредък от много месеци насам.