Нови дронове и сериозен отпор: Лятната офанзива на Русия в Украйна набира скорост
Най-големите успехи на Русия са в северния украински регион Суми, където тя успя да завземе 200 кв. км територия

Лятната офанзива на Русия започва да набира скорост в Украйна, като силите на Москва се подпомагат от нов тип атакуващи дронове, които не могат да бъдат блокирани.
Русия е завзела повече украинска територия през май, отколкото по всяко друго време от ноември 2024 г. насам, показват данни на групи за наблюдение, цитирани от Financial Times. Настъплението ѝ продължава и през последните седмици, тъй като мирните преговори са в застой заради максималистичните изисквания на руския президент Владимир Путин.
Настъплението на Русия е подпомогнато от използването на нов модел дронове, свързани с оптичен кабел с дебелина колкото косъм. Използвани във все по-големи количества от началото на годината, тези безпилотни летателни апарати (UAV) са имунизирани срещу украинските устройства за електронна война, които действат само срещу безжични устройства.
„В този момент си щастлив човек, ако караш пет километра от фронтовата линия и колата ти все още е в изправност“, казва пред Financial Times командир на украинска дрон единица, разположена в източната част на Донецка област. По думите му сега неговите мъже понякога трябва да вървят до 15 км през нощта, за да стигнат до позициите си.
Според него обаче украинските сили оказват същия натиск: „Ние контролираме тяхната страна на фронтовата линия, а те контролират нашата“.
Роб Лий, военен анализатор и старши научен сътрудник в Института за изследване на външната политика, казва, че залогът на лятната офанзива на Русия е висок и за двете страни.
„Много зависи от това, което ще се случи това лято. Ако Русия се затрудни да напредне, преговорите може да имат по-добри шансове през есента или зимата. Но може да се случи и обратното, ако Русия успее да постигне по-значителни успехи или ако наближи зимата и изглежда, че Украйна има затруднения да продължи борбата“, посочва той.
Най-големите успехи на Русия са в северния украински регион Суми, където тя успя да завземе 200 кв. км територия, след като изтласка украинските сили от собствения си граничен регион Курск.
На около 350 км южно, малка група руски войници са достигнали границата на региона Днепропетровск за първи път от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г., показва видеозапис с географска локация. Украинските военни представители отричат руските войски да са успели да се установят в региона.
Една от възникващите горещи точки по 1000-километровата фронтова линия е около украинския град Костянтиновка, важен опорен пункт по пътя към Краматорск, най-големият град в контролираната от Украйна област Донецк. Сред исканията на Путин е пълен контрол над Донецк и други области, които неговите войски са окупирали само частично.
През последните месеци руските части започнаха да настъпват от три посоки. През май те напреднаха с 10 километра към западния фланг на града и в момента са на около 12 километра от него. Тези постижения им позволяват да прекъснат логистичната артерия на Украйна, която свързва Константиновка с друга крепост - Покровск. Това увеличава риска от обкръжаване на силите на Киев.
Но въпреки спорадичните пробиви, руското напредване е предимно постепенно и със сигурност кърваво, тъй като украинските екипи използват безпилотни летателни апарати, оборудвани с експлозиви, за да отблъскват атаките. За да се адаптират към този начин на водене на война, руските войски са преминали от по-бавни и по-уязвими танкове към мотоциклети и пехота, за да прекосяват полетата, осеяни с кратери, и да достигнат дървесните линии, които крият украинските окопи.
„Така работят те, всичко друго сега е изключение“, казва командирът на единицата с дронове.
Украйна все още се бори да попълни бригадите на фронта, а руското командване се опитва да се възползва от тази ситуация, като натиска по широк фронт, за да разтегли украинските линии.
Емил Кастехелми, анализатор, който наблюдава войната за базираната във Финландия Black Bird Group, казва, че „вероятно няма да видим разпадане на линиите през следващите няколко месеца, но руското настъпление може да започне да се движи с по-високо темпо”.
По думите му внимателното управление на резервите е ключов фактор за Украйна това лято – къде да ги разположат и как да ги управляват, така че възникващите кризи да не се превърнат в катастрофи.
Един такъв труден избор може скоро да се изправи пред командирите, отговарящи за отбраната на Костянтиновка, разположена само на 30 км западно от Бахмут, украинска крепост, която се превърна в национален символ на съпротивата през първата година от войната. Президентът Володимир Зеленски отказа да се вслуша в призивите на западните съюзници и на някои от военните си командири да оттегли войските си, тъй като градът нямаше стратегическо значение. Руските сили най-накрая го превзеха през март 2023 г., след много месеци изтощителни битки.
С предвоенно население от около 65 000 души, Костянтиновка вече носи белезите на град на фронтовата линия. Миналия месец, когато ситуацията се влоши и заплахата от удари с дронове стана постоянна, жителите започнаха да напускат града на тълпи. Украинският частен пощенски оператор Nova Poshta затвори последния си функциониращ офис в града в началото на май, а малкото останали магазини са започнали да се преместват в скрити мазета. Към края на май в града са останали около 8000 души, което е спад от 17 000 шест месеца по-рано, според данни на градските власти.
„Това вече не е град, подходящ за живот“, казва Роман Бухайов, 33-годишен бивш инженер, който наблюдава евакуацията на цивилни от районите на фронтовата линия.
Неговата неправителствена организация East SOS вече е спряла да посещава няколко района на Костянтиновка, които се намират на 10 км от фронтовата линия – нещо, което Бухайов описва като „зона на смъртта, където нищо не може да функционира“.
Поради липсата на бронирани превозни средства East SOS скоро може да бъде принудена да прекрати евакуациите от Константиновка. Организацията обмисля и преместване на оперативната си база от близкия Краматорск, по-големия град, който през последните три години беше относително убежище за хиляди хора, бягащи от районите на фронтовата линия.
През последните седмици украински камиони с провизии са били ударени от руски дронове по пътя, свързващ Краматорск с Добропилля, на около 30 км от бойните действия. От двете страни на фронтовата линия пътищата са покрити със защитни мрежи в опит да се спрат оптичните дронове.
На фронта около Сиверск, град, който руските сили сега заплашват от изток, както и от север и юг, местните командири са призовали своите мъже да спрат всяко движение през деня по определен участък от пътя, който е цел на безпилотните апарати на руснаците, обяснява пред Financial Times войник от териториалната отбранителна бригада, разположена в района. Движението на превозни средства в тази зона трябва да се извършва само при залез слънце и през нощта – „в сивото и в тъмното“, добавя той.
„Засега те се фокусират върху логистиката, нанасяйки удари на дълбочина до 30-40 км, което е ужасно. Какво ще се случи по-нататък, не знаем“, казва още войникът.
Нарастващият обхват на руските оптични дронове също така е засилил заплахата за големи градски центрове като Суми или Краматорск, които не само са дом на десетки хиляди цивилни, но и служат като ключови военни крепости.
„Дори ако Русия не превземе градовете, тя може да затрудни значително функционирането им, след като те попаднат в обсега на артилерията и дроновете“, обяснява Лий. „Краматорск и Славянск са основните логистични и командни центрове на Украйна в Донецката област. Приближаването на Русия ще промени начина, по който Украйна се защитава“.