След загадъчната смърт на съпрузи от фамилията Медичи – влиятелната италианска династия, управлявала Флоренция и Тоскана почти без прекъсване от 1434 до 1737 г. – слуховете за преждевременната им смърт не стихват. Сега учените смятат, че са открили причината: не убийство, а малария.

През 1587 г. великият херцог Франческо I де Медичи и съпругата му Бианка Капело умират в рамките на няколко часа след дни на тежки страдания.

По онова време логиката сочи към маларията, тъй като двамата проявяват симптоми на заболяването, включително характерна периодична треска. Веднага обаче се разпространяват слухове за покушение, а за извършител е посочен по-малкият брат и съперник на Франческо – Фердинандо.

Той е следващият в линията за наследяване, но съществува риск да бъде изместен от незаконния син на Франческо – Антонио. Освен това Фердинандо посещава великия херцог и съпругата му в резиденцията им малко преди да се разболеят, което допълнително засилва подозренията, че ги е отровил с арсен, за да си осигури възкачването на власт.

Двамата се разболяват във вила на Медичите в Поджо а Каяно близо до Флоренция – район, осеян с блата и оризища, които са идеална среда за комарите, пренасящи малария. Въпреки това слуховете за убийство продължават, вероятно подпомогнати от дългата история на фамилията Медичи, белязана от убийства и опити за покушения.

От 2004 г., когато започва ексхумация и анализ на останки от 49 гробници на фамилията като част от проекта „Медичи”, различни изследвания потвърждават маларията като причина за смъртта на Франческо. Други проучвания, публикувани още през 2006 г., обаче използват токсикологични анализи и стигат до извода, че двойката действително е станала жертва на отравяне с арсен.

Анализ на ренесансови портрети на Симонета Веспучи и исторически документи поставя под съмнение дългогодишната диагноза туберкулоза

550 години по-късно учени предлагат ново обяснение за смъртта на музата на Ботичели

Ново изследване, проведено съвместно от Университета в Пиза и Йейлския университет, използва ДНК, извлечена от скелетните останки на Франческо и на друг негов брат – Джовани, в опит окончателно да сложи край на спора, пише CNN. 

„През последните години се опитвахме да разгадаем тази загадка чрез специфични анализи, по-специално палеоимунологични изследвания, които потвърдиха наличието на малария в останките. Но слуховете не спираха, защото палеоимунологията не дава окончателен отговор и само древната ДНК може да осигури заключение с висока степен на сигурност“, казва Валентина Джуфра, професор по история на медицината в Университета в Пиза и съавтор на изследването, публикувано през юни в списание iScience.

Палеоимунологията използва антигени – вещества, които предизвикват имунен отговор – или белтъци, за да открива следи от заболявания в древни останки. ДНК анализът, който е по-нова методика, се смята за по-категоричен, защото търси директни генетични следи от болестта.

Джуфра и колегите ѝ откриват генетични следи от плазмодий – паразитният протозоен организъм, причиняващ малария – в проби от костна тъкан от ребрата на Франческо.

„ДНК е сигурното доказателство“, посочва Джуфра. „То решава проблема и разсейва съмненията. Смятам, че това е окончателният отговор.“

Два вида малария

Маларията е сред най-смъртоносните заболявания в човешката история и само през 2024 г. причинява 610 000 смъртни случая според Световната здравна организация. Болестта се проявява с треска, главоболие и втрисане, а името ѝ идва от средновековния италиански израз „mal aria“, означаващ „лош въздух“. Наименованието произтича от някогашното убеждение, че болестта се причинява от вдишване на зловонен въздух около блата или застояли води.

Историческите източници подкрепят предположението, че Франческо и Бианка са починали от малария, отбелязва Джуфра. Документи, написани от придворните лекари на фамилията Медичи, описват симптоми, съответстващи на заболяването. В тях са записани и някои от приложените лечения, включително кръвопускане – преднамерено източване на кръв, за което по онова време се смята, че освобождава пациента от болестта, но в действителност влошава състоянието му.

Генетичният анализ е извършен върху малки костни проби, отделени при отварянето на гробниците на Медичите през 2004 г., преди останалата част от останките да бъде погребана отново. По думите на Джуфра тогава учените не са могли да проведат подобно изследване, тъй като технологията все още не е била достатъчно развита.

Новото изследване открива не един, а два вида маларийни паразити в останките на Франческо – Plasmodium falciparum и Plasmodium malariae. Това предполага, че той може да е страдал от двойна инфекция.

Картина, за която се смята, че е дело на ученик на художника, е създадена от нидерландския майстор, твърди експерт по художествени произведения

„Копието е оригинал“: Четири века по-късно Рембранд изненадва света на изкуството

Изследователите анализират и останките на кардинал Джовани де Медичи, по-малкият брат на Франческо, който заедно с двама други членове на фамилията умира 25 години по-рано след пътуване до крайбрежието на Тоскана. В неговата проба също е открита малария – под формата на неизвестен досега щам на Plasmodium falciparum.

„Франческо и Джовани, който е по-млад член на фамилията, пътуват с разлика от 25 години до райони на Тоскана, известни с разпространението на малария“, пояснява Джуфра.

„Придворните лекари се опитват да разубедят някои членове на фамилията Медичи да предприемат тези пътувания, особено през есента, когато условията са били особено благоприятни за разпространението на маларията. Те обаче все пак заминават и няколко дни след пътуването започват да проявяват първите симптоми, включително периодична треска, характерна за инфекцията.“

Откриването на различни видове малария помага и за проследяването на еволюцията на заболяването.

„Нашето проучване допринася за запълването на празнина в историческите познания за Ренесанса и Централна Италия, за които досега има много малко информация относно еволюцията и разпространението на маларията“, подчертава Александър Очоа, изследовател в Йейл и водещ автор на проучването.

Но има ли гаранция, че Франческо не е бил и отровен?

„Вероятно не, но генетичните доказателства, представени в нашето изследване, значително ограничават възможностите за спекулации“, признава Очоа. 

Джизела Каконе, старши научен сътрудник в Йейл и съавтор на изследването, е съгласна.

„Можем да кажем, че са имали малария, но не можем да твърдим, че не са били и отровени.“

„Още по онова време се е смятало, че са болни от малария заради симптомите и пътуванията им до заразените блата в Южна Тоскана. Дали обаче някой е решил допълнително да ускори смъртта им чрез отравяне, вероятно никога няма да разберем. Но доколко е вероятно това?“

Две дизайнерки от Кайро превръщат използвани найлонови торбички в мебели, чанти и текстил, като възраждат традиционното ръчно тъкачество

Древен египетски занаят помага в борбата с пластмасовото замърсяване

Кожните обриви като аргумент в полза на отравянето

Донатела Липи, професор по история на медицината във Флорентинския университет и съавтор на изследването от 2006 г., подкрепящо хипотезата за убийство, все още смята, че Франческо е бил отровен.

„Да се заразиш с малария не означава непременно да умреш от нея и това изследване потвърждава онова, което винаги съм твърдяла“, коментира пред CNN Липи, която не е участвала в новото проучване.

По думите ѝ в архивите на Ватиканската библиотека има сведения за кожни обриви, треска и отоци – симптоми, които могат да бъдат свързани с остро отравяне с арсен.

„Смятам, че Франческо I е страдал от малария, но е бил отровен и е починал от отровата. Гробницата му е отворена 300 години след смъртта му. Ръцете му са били свити, сякаш е бил в предсмъртна агония, а тялото му е било добре запазено – арсенът може да обясни и двете.“

Джуфра отбелязва, че заключенията на Липи не се основават на скелетните останки, извадени от гробницата на Франческо, а на биологична тъкан, намерена на друго място, където според исторически сведения са били положени част от органите му след аутопсия.

Франческо е бил известен като алхимик, който експериментира с химични вещества, което също може да обясни кожните обриви, добавя Джуфра.

Изследването е интересно както от историческа гледна точка, така и за изучаването на древните патогени, казва Ан Стоун, професор в Училището по човешка еволюция и социална промяна към Държавния университет на Аризона.

Продажбата на един от най-добре запазените скелети на T. rex за десетки милиони долари отново поставя въпроса дали безценните находки трябва да попадат в частни колекции

Когато динозаврите се превърнат в луксозна инвестиция

Стоун, която не е участвала в проучването, смята, че братята са починали от маларийна инфекция, но според нея са необходими токсикологични анализи, за да се установи дали отравянето също е изиграло роля.

„Извличането на ДНК от патогени в човешки останки на няколко века е изключително сложно от техническа гледна точка“, посочва Давид Карамели, професор по антропология във Флорентинския университет, който не е участвал в изследването.

„Макар проучването да представя доказателства, съответстващи на маларийна инфекция, не смятам, че то окончателно решава дългогодишния спор между хипотезите за малария и отравяне. Наличието на ДНК на патоген не е непременно равнозначно на доказателство за причината за смъртта, а генетичните данни винаги трябва да се тълкуват заедно с историческите, археологическите и патологичните сведения.“

Въпреки това, заключава Карамели, новото изследване представлява важна крачка напред и показва как палеогеномиката може да помогне за разрешаването на дългогодишни исторически загадки.