Как древен египетски занаят помага в борбата с пластмасовото замърсяване

Египет е известен с древната си история и култура, но днес се изправя пред един изцяло съвременен проблем – пластмасовите отпадъци.

Страната произвежда около 2,5 млн. тона пластмасови отпадъци годишно и изхвърля в морето повече пластмаса от всяка друга държава в Средиземноморския регион. Основен принос за това имат найлоновите торбички, като според различни оценки всеки жител използва между 350 и 560 годишно в зависимост от региона.

Египетските дизайнерки Мариам Хазем и Хенд Риад са си поставили за цел да дадат нов живот на изхвърлената пластмаса. Чрез базирания в Кайро бранд за лайфстайл продукти Reform Studio те превръщат използвани найлонови торбички в мебели, дрехи и чанти.

„Не разглеждаме отпадъците като края на жизнения цикъл на един материал“, казва пред CNN Риад. „Виждаме в тях възможност. Виждаме нов материал.“

Продуктите на Reform Studio се изработват от Plastex – текстил, създаден от двете дизайнерки по време на последната им година в Германския университет в Кайро. Материалът се произвежда чрез нарязване на пластмасата на тънки нишки, които след това се преплитат с памук или други естествени влакна.

Пластмасовите нишки не се боядисват, което прави всяка чанта или мебел уникална. Колекциите се отличават с богата палитра от естествено получени цветове.

Според дизайнерките тестовете показват, че Plastex може да се разтяга до два пъти над първоначалния си размер, а чанта, изработена от него, издържа товар над 50 килограма.

Тъкането се извършва от местни занаятчии на ръчни станове, които са леко модифицирани, за да могат да работят с новия материал.

Chanel купува най-стария производител на ризи в света

Занаят с хилядолетна история

Египет има дълга традиция в ръчното тъкане на дрехи и текстил. Най-старата запазена тъкана дреха в света – роклята от Тархан, открита на около 50 километра южно от Кайро – се смята, че е изработена преди повече от 5000 години, между 3482 и 3102 г. пр.н.е.

Според д-р Джилиан Фогелсанг-Ийстууд, историк и археолог, специализиран в египетския текстил, плодородните земи и изобилието от вода в долината на Нил са превърнали Древен Египет в идеално място за отглеждане на лен – растение, използвано за производството на ленени тъкани.

Тя допълва, че близостта на страната до древни търговски маршрути, включително Пътя на коприната, който свързва Източна Азия с Близкия изток и Средиземноморието, е допринесла египетските тъкани да се търгуват по целия свят.

„Египетски текстил е откриван в днешен Ливан и в региона на Леванта. Хората в Субсахарска Африка също са търсели египетски лен“, посочва тя. „Той е бил изработван с високо качество и е представлявал един от основните експортни продукти на древните египтяни.“

В самия Египет текстилът е бил толкова ценен, че е служил като разменна единица при търговията, а важни личности, сред които и фараонът Тутанкамон, често са били погребвани с богати колекции от тъкани дрехи.

Днес ръчното тъкане в Горен Египет – районът, който традиционно се свързва с този занаят – е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, нуждаещо се от спешна закрила.

„Занаятът започва да запада още след Индустриалната революция, а особено след навлизането на евтини текстилни изделия от Китай и Индия“, обяснява Фогелсанг-Ийстууд и допълва, че днес в производството на текстил в страната масово се използват електрически станове.

За Reform Studio възраждането на занаята е начин да се съхрани египетската история и култура.

Фарел Уилямс пренесе сърф културата в Парижката седмица на модата

„Това е част от нашето наследство. Всяко изделие, което създават нашите майстори, е уникално“, отбелязва Хазем. „То има душа. Можете да я усетите.“

Ръчно изработеният текстил е и по-щадящ за околната среда.

„Когато автоматизираш всичко, изразходваш много енергия и ресурси“, подчертава Риад. „Връщането към старите методи има своето предимство от гледна точка на устойчивостта.“

Въпреки това въвеждането на нов материал в традиционен занаят се оказва трудно.

„Отне ни много време да намерим майстори, които да са готови да променят начина, по който тъкат. За тях това е наследство, предавано от поколение на поколение“, разказва Хазем.

„Особено когато си жена в общество, доминирано от мъже, не беше лесно да даваш указания или да ръководиш екипи от мъже, които са почти два пъти по-възрастни от теб“, добавя тя.

Днес Reform Studio работи с 14 тъкачи в Кайро, включително жени от социално уязвими общности, които компанията е обучила.

„За нас овластяването не означава просто създаване на работни места. То означава изграждане на увереност, съхраняване на традиционните знания и създаване на възможности тези жени да постигнат финансова независимост“, коментира Хазем.

Устойчивата мода не е филантропия - „зелената“ трансформация вече е въпрос на печалба

От Кайро към света

Освен във водещия си магазин в Кайро и в обект в Големия египетски музей, Reform Studio продава своите продукти и в Гърция, Саудитска Арабия и Япония. Компанията вече е работила и с ИКЕА по колекция мебели, създадена от африкански дизайнери.

Платнените чанти на бранда са изложени в музея „Виктория и Албърт“  в Лондон от 2022 г., а колекцията вечерни чанти Ghoroub дебютира по време на Седмицата на модата в Париж през 2024 г.

Всеки продукт носи етикет, който показва от колко използвани пластмасови торбички е изработен – често между 50 и 60 – както и колко майстори са участвали в създаването му. По думите на Хазем и Риад досега Reform Studio е оползотворило над 37 тона отпадъци.

Двете дизайнерки се надяват марката да стане още по-разпознаваема по света, но са убедени, че Кайро винаги ще остане нейното сърце.

„Това е град с изключително богата история, ярки цветове, текстури, архитектура и занаяти. Той непрекъснато вдъхновява работата ни“, посочва Хазем. „Използваме древно решение, за да решим съвременен проблем.“