Централните банки рискуват да предизвикат световна рецесия, повишавайки лихвените проценти в опит да овладеят растящите разходи за енергия.

Такава позиция изразява пред CNBC Джулиън Хауърд, главен инвестиционен стратег за мултиактивни портфейли в GAM Investments. Той предупреждава, че регулаторите са „на прага на политическа грешка“, предвид очакванията за повишение на лихвените проценти, които нарастват все повече.

Според него традиционният отговор на растящите разходи за енергия – увеличаване на разходите по заемите – е грешка, като се има предвид, че шокът в цените на енергията се дължи на фактори от страна на предлагането.

„Лихвените проценти, необходими, за да се спрат потребителите да зареждат колите си или да пътуват със самолети, трябва да са толкова високи, че ще могат да предизвикат рецесия“, смята експертът.

Централните банки изчакват ефекта от конфликта върху инфлацията, докато растежът се забавя

ЕЦБ последва Фед и Английската централна банка, запазвайки лихвите без промяна

Европейската централна банка запази лихвените проценти без промяна на заседанието миналата седмица, въпреки че инфлацията в еврозоната през април достигна 3%.

Английската централна банка също остави лихвите без промяна, тъй като Обединеното кралство се бори с по-високите цени на петрола.

Инвеститорите обаче вече отразяват вероятността от повишение на лихвите от ЕЦБ през юни, а управителят на Английската централна банка Андрю Бейли заявява пред CNBC, че продължителният шок в цените на енергията може да принуди финансовият орган да предприеме мерки по отношение на лихвените разходи.

Австралия вече предприе действия, като във вторник централната банка увеличи лихвите с 25 базисни пункта до 4,35%, след като по-високите цени на горивата изтласкаха общата инфлация до 4,6% през март, спрямо 3,7% през предходния месец. Други световни парични институции също биха могли да последват този пример.

Сътресенията на енергийните пазари – често подхранвани от публикациите на Доналд Тръмп в Truth Social – затрудняват прогнозите за инфлацията

Централните банки изчакват с лихвите на фона на енергийната несигурност

„Непосредствената спешна ситуация в очите на централните банки е реалната цена на енергията“, подчертава Хауърд. Той отбелязва, че макар повишаването на лихвите да помогне срещу вторичните ефекти на инфлацията, като например исканията за увеличение на заплатите, би било грешка централните банки да опитват да се справят с разходите за енергия, като в първия момент повишат разходите по кредитите.

„Обикновено се случва така, че всъщност инфлацията не се покачва толкова, колкото хората си мислят, защото разходите за неенергийни стоки всъщност намаляват“.

Експертът посочва последиците от войната в Украйна, при която инфлацията в сектора на услугите в САЩ беше относително ниска, тъй като потребителите ограничиха разходите а определени стоки, за да освободят средства в бюджетите си за енергийни разходи. „Така че ефектът никога не е толкова силно изразен, колкото си мислим“, допълва той.

Сигналът, че пониженията са по-вероятни от повишенията, бе запазен, но срещна несъгласието на трима представители, които настояват за по-неутрална позиция

Фед сложи край на ерата „Пауъл“ с пауза в лихвите и разногласия за следващия ход

За Федералния резерв „всичко е възможно в следващите шест месеца“, заявява от своя страна Виктор Швец, ръководител на отдела за глобална стратегия в Macquarie Capital.

Инфлацията в САЩ вероятно ще достигне 4%, като е възможно да се повиши още, тъй като страната се бори с „лека версия“ на стагфлация, допълва той. Според него вероятността от затягане на паричната политика към края на тази година и през 2027 г. е „доста реална“.