Федералният резерв запази лихвите без промяна в сряда, но решението извади наяве сериозни разногласия дали да се сигнализира за бъдещи понижения – напрегнат финал на осемгодишния мандат на Джером Пауъл.

Институцията запази основната си лихва в диапазона 3,5% – 3,75% и в официалното си изявление не направи промени в формулировката, която подсказва, че следващото движение по-вероятно ще бъде надолу, отколкото нагоре.

Решението обаче срещна несъгласие от четирима от общо 12 членове – най-яркото разногласие на заседание от 1992 г. насам. Разделението подчертава предизвикателството пред наследника на Пауъл – Кевин Уорш – в момент, когато централната банка се сблъсква с нови инфлационни рискове, породени от енергийните сътресения.

Трима президенти на регионални банки – Бет Хамак (Кливланд), Нийл Кашкари (Минеаполис) и Лори Логан (Далас) – подкрепиха решението за лихвите, но се противопоставиха на запазването на т.нар. „наклон към облекчаване“, който през последните две години подсказва, че понижение е по-вероятно от повишение. Четвъртият несъгласен – гуверньорът Стивън Миран – застана в противоположната позиция и подкрепи намаляване на лихвите, предава The Wall Street Journal.

На предходното заседание през март мнозинството от членовете прогнозираха леко по-ниски лихви до края на годината. През последния месец обаче ръководителите на паричната политика сигнализираха, че новите инфлационни рискове могат да наложат още по-дълга пауза – особено на фона на войната с Иран, която повдига опасения за трайно по-високи енергийни разходи, а не еднократен шок.

Това може да забави или дори да обърне последния етап от цикъла, който Фед започна преди две години, когато наложи високи лихви, за да овладее инфлацията през 2022–2023 г. Някои представители вече допускат и ново повишение.

Смяна на ръководството

Срещата в сряда на практика бележи края на ера в централната банка, продължила две десетилетия. Пауъл, чийто мандат изтича на 15 май, доразви рамката за парична политика, изградена от неговите предшественици Бен Бернанке и Джанет Йелън след кризата от 2008–2009 г.

Тази рамка поставя по-голям акцент върху комуникацията, за да се постигнат целите за стабилен трудов пазар и ниска инфлация, като същевременно използва финансовата система като партньор в процеса на затягане или облекчаване на политиката.

В основата ѝ стои официалната цел за инфлация от 2%, която трябва да убеди обществото в устойчивостта на ангажимента на Фед. Високата инфлация след пандемията през 2020 г. постави тази стратегия на сериозно изпитание – и изглеждаше, че тя работи, докато тарифната политика миналата година не прекъсна напредъка, пише WSJ.

Окончателната оценка за този подход вероятно ще бъде дадена от Кевин Уорш, бивш гуверньор на Фед, избран от американския президент Доналд Тръмп за наследник на Пауъл. По време на изслушването си той даде сигнал за предстоящи съществени промени – както в подхода, базиран на данни, така и в цялостната рамка на паричната политика.

Последният етап в борбата с инфлацията

Независимо от амбициите за промяна, Уорш ще поеме поста в сложен момент: САЩ поема четвъртия си шок в предлагането за последните пет години. Конфликтът в Близкия изток и тарифите от миналата година оказват натиск върху икономика, в която инфлацията достигна пик от 7% през 2022 г.

Натрупаните ефекти поставят под съмнение увереността на Фед, че инфлацията – в момента около 3% – ще се върне към целта от 2%.

Представителите на Фед обсъждат различни варианти, всеки с различни последици за нивото на лихвите. Най-често посочваното е, че поскъпването на стоките, свързано с тарифите, ще отслабне, което би върнало дезинфлацията в ход. Друга възможност е паричната политика да не е толкова рестриктивна, колкото се смята, което предполага лихвите да останат на сегашните нива за по-дълго.

Най-притеснителният сценарий е промяна в поведението на бизнеса – компаниите да прехвърлят по-лесно разходите върху клиентите, което би означавало отклонение от модела отпреди пандемията.

Ситуацията в Близкия изток допълнително усложнява анализа. С нарастващите енергийни цени може да отнеме месеци, преди да стане ясно дали инфлационният натиск отслабва или се засилва.

Предизвикателството пред Уорш

Смяната на ръководството идва и в момент на безпрецедентно институционално напрежение. През последната година представители на Фед два пъти се обръщаха към съда в отговор на натиска от страна на Тръмп за понижаване на лихвите и смяна на неудобни кадри.

Гуверньорът Лиса Кук успя да запази поста си след съдебна битка, а Върховният съд все още не се е произнесъл окончателно.

Миналата седмица Министерството на правосъдието на САЩ прекрати разследване срещу Пауъл, свързано с управлението на строителни проекти. Паралелно Сенатът заплаши да забави потвърждението на Уорш, докато проверката не приключи.

Както Пауъл, така и Уорш са назначени от Тръмп, но предизвикателството пред новия председател може да се окаже по-голямо. Самият процес по избора му – при който американският президент настояваше кандидатът да подкрепя понижаване на лихвите – поставя под въпрос независимостта на институцията.

Съдилищата и Сенатът засега защитават автономията на Фед. Остава въпросът дали това ще даде достатъчно пространство на Уорш да взема решения, които може да се разминават с очакванията на президента, който го е назначил.