Докато добрите идеи със сигурност са важна част от създаването на бизнес, то най-сериозното предизвикателство идва когато ентусиазмът трябва да се превърне в продукт. Точно там възниква въпросът, който спира много млади хора още в началото: как да осигурят начален капитал и кои са правилните партньори, към които си струва да се обърнат. 

По време на дискусионен панел в рамките на събитието Next Gen Entrepreneurs Day, посветен на финансирането на стартиращи предприемачи, участниците очертаха няколко различни начини – от микрофинансиране и публични инструменти до рисков капитал, venture studio и инвестиране от бизнес ангели. Общото между тези модели е, че няма универсален източник на капитал. Всеки тип финансиране отговаря на различен етап, различен риск и различен тип бизнес.

В началото модераторът Цветелин Николов - основател на Pleggi и Startup Fairs - постави темата през нагласата на предприемача: „Един предприемач какво прави, когато има трудности?“ Отговорът беше прост: „Не се отказва“. Но допълнението беше още по-важно – предприемачът търси решения. В контекста на финансирането това означава да намериш подходящия инструмент, а не просто пари.

Кредитът като стартова опция

За най-ранния етап, когато бизнесът още не е доказал потенциала си, кредитът остава една от най-достъпните опции. Мартина Григорова от СИС Кредит подчерта, че подобни инструменти вече са използвани широко. „Финансирали сме над 400 стартиращи компании“, каза тя.

Ключовият елемент тук е структурата на заема. „Има възможност за гратисен период“, обясни тя, като допълни, че именно тогава „бизнесът може да започне да съществува“, без веднага да бъде натоварен с тежки месечни плащания. Идеята е кредитът да не се усеща като бариера, а като инструмент за стартиране.

Този тип финансиране е подходящ за по-предвидими или по-малки начинания – от софтуерна идея в начален стадий до „квартален магазин“, както самата тя даде пример. Важно е обаче предприемачът да има базова яснота как ще генерира приходи.

Публични програми и фондове

Представителят на Фонда на фондовете Дочка Василева очерта по-широка картина на публичните инструменти за финансиране, които покриват различни етапи от развитието на бизнеса. Освен кредитни механизми, тя посочи, че предстои и дялов инструмент, който ще предоставя „инвестиции до 150 000 евро“, насочени към студенти и докторанти.

Василева подчерта, че съществуват различни програми в зависимост от профила на предприемачите – включително такива за млади хора, както и инструменти „без възрастова граница“, при които основното изискване е да има „добра идея“ и готовност тя да бъде развивана.

Тя очерта и по-широката екосистема от фондове, които финансират компании на различен етап – от ранна фаза до по-зрели бизнеси, като идеята е предприемачите да могат да преминават през различни източници на капитал в хода на развитието си.

Рисковият капитал търси доказателство, не само идея

Когато бизнесът вече има продукт и първи клиенти, на преден план излиза рисковият капитал. Стоян Недин от Vitosha Venture Partners беше категоричен, че фондовете рядко инвестират само в идеи.

„На теория може да инвестираме в нещо на ниво идея, но едва ли това ще е честа практика“, каза той. Причината е, че инвеститорите искат да видят усилие и напредък: „екипът да е направил това, което е по силите му“.

Най-често търсеният профил е стартъп с валидация – „пуснат продукт, потребители и плащащи клиенти“. Освен това фондовете мислят в мащаб. „Нашият модел е да влезем при една оценка и да излезем при много по-висока“, обясни Недин. Това означава, че бизнесът трябва да има потенциал за бърз растеж и голям пазар.

Тук идва важно разграничение: не всеки успешен бизнес е подходящ за рисков капитал. Един проект може да е стабилен и печеливш, но да не отговаря на изискванията за експоненциален растеж.

Venture studio: Партньорство от нулата

По-различен модел предложи Христо Пеев от Space Tree Ventures. Venture studio организациите не просто инвестират, а изграждат бизнеси заедно с предприемачите.

„Работим с хора, които могат да нямат дори идея“, обясни той. По-важни са амбицията и експертизата. Студиото може да осигури екип, технологии, маркетинг и първоначална структура на продукта.

Този модел е особено полезен за хора, които имат знания в дадена област, но нямат ресурс да изградят компания сами. Освен това студиата често помагат и при привличане на следващо финансиране.

Ангелските инвеститори залагат на хората

Ангел Кънчев – основател и изпълнителен директор на BRIGHT -  представи най-гъвкавата форма на финансиране – инвестиране от бизнес ангели. Те обикновено идват в момента, когато идеята започва да се превръща в реален бизнес.

Основната разлика е, че ангелите инвестират собствени средства и взимат решения по-лично. „Визията на фаундъра е най-важната“, подчерта той. И допълни, че успешните компании рядко са първи като идея – те печелят с по-добро изпълнение.

Кънчев направи и важно разграничение: традиционните бизнеси могат да разчитат на класическо финансиране, докато иновациите – поради по-високия риск – изискват инвеститори, които са готови да поемат този риск срещу дял.

Той даде и практичен съвет: „Когато набирате финансиране, вижте каква е добавената стойност“. Парите са само част от уравнението – опитът, контактите и подкрепата често са по-ценни.

Финансирането следва етапа, не обратното

Най-важният извод от панела беше, че финансирането не е цел само по себе си. То е инструмент, който трябва да отговаря на етапа на бизнеса.

В ранната фаза може да са достатъчни кредит или публична програма. При първи резултати – ангел или venture studio. При доказан продукт и пазар – рисков капитал.

Преди всичко обаче идва усилието. Както стана ясно от разговора, инвеститорите не финансират идеи, а предприемачи, които вече са направили първата крачка.