Европейската комисия ще представи мащабен извънреден енергиен пакет в сряда, в опит да предотврати задаваща се енергийна криза. Сякаш обаче не е напълно ясно какъв точно проблем се опитва да реши.

От избухването на войната с Иран на 28 февруари насам ЕС се колебае между рязко различаващи се политически позиции, докато хаосът в Персийския залив се развива с главоломна скорост. Всичко започна с опасения за високите цени, които нарастваха още преди конфликта. След това фокусът се измести към притеснения за газовите доставки на Европа, а впоследствие на преден план излязоха намаляващите запаси от авиационно гориво и тревогите около капацитета на рафинериите.

Разбира се, на дневен ред е и самата война, тъй като променящите се цели и непоследователната дипломация на американския президент Доналд Тръмп не допринасят за сигурността на Ормузкия проток – ключовия воден път в центъра на енергийните проблеми.

Чернови на документи, видени от POLITICO, показват, че пакетът от мерки на ЕС, който ще бъде представен в сряда, ще се опита да се справи едновременно с тези бързо променящи се предизвикателства – доколкото това е реалистично.

На първо място, ЕС или съветва държавите членки да прилагат съществуващото законодателство, или въвежда премерени, временни промени, за да направи тези правила по-ефективни. Предложените изменения в правилата за субсидиите ще позволят на страните да покриват до 70% от разходите за сметки за електроенергия на едро до декември, както и до 50% от допълнителните разходи за гориво, породени от кризата в определени сектори. Освен това Комисията ще работи съвместно с държавите за разработването на целеви данъчни облекчения, с които да се намалят сметките за енергия.

Според анализатори този ход може да е преговорна тактика, но има риск от ескалация и правни спорове, както и от гнева на страните, внасящи петрол от Иран, като Китай и Индия

Блокадата на Ормузкия проток може да задълбочи най-тежката енергийна криза в света – и да доведе до опасна грешка

Голяма част от отговора на ЕС обаче остава – по необходимост – или дългосрочно ориентирана, или напълно импровизирана. Това отразява както бързо променящата се реалност, така и трудностите при премахването на десетилетната зависимост от изкопаеми горива.

Някои мерки представляват просто продължение на амбициозната климатична политика на ЕС от последните години – включително ангажименти за ускоряване на декарбонизацията на електропреносните мрежи, мобилизиране на зелени инвестиции и насърчаване на използването на енергийно ефективни уреди в домакинствата. Други изглеждат създадени „в движение“, за да отговорят на ситуация, която остава трудно проследима – с мерки за по-добра координация между държавите, намаляване на потреблението и засилване на обмена на информация с цел по-добро разбиране на проблема.

Въпреки това енергийните проблеми са толкова широки, многопластови и динамични, че наблюдатели се съмняват дали каквото и да представи ЕС в сряда, ще успее да удовлетвори страните, които се подготвят за потенциално години на нестабилност. 

Разширяването на субсидиите например „може да донесе известно облекчение за някои, но едва ли ще има съществен ефект“, коментира национален представител.

Болезнената реалност е, че наистина ефективният отговор изисква време и средства, с които много държави просто не разполагат. „Не всяка страна, зависима от изкопаеми горива, може бързо да премине към електрификация, но това е единственото решение“, заяви литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчюнас пред POLITICO. „Никой не може да прогнозира бъдещето на глобалните пазари – понякога сме заложници на ситуацията.“

Как се стигна дотук?

Когато войната започна, разговорите за общоевропейски политически отговор се смятаха за преждевременни, ако не и безотговорни. В първите две седмици представители на ЕС и енергийни министри демонстрираха оптимизъм, като посочваха диверсифицираните доставки на съюза и растящия дял на възобновяемите източници като доказателство, че тази криза няма да бъде толкова тежка, колкото тази след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Среща след среща те уверяваха, че доставките са сигурни и че основният риск са растящите цени. Вместо да въвежда конкретни мерки, Европейската комисия се ограничи до напомняне за вече наличните инструменти в рамките на законодателството на ЕС, като данъчни облекчения и субсидии, като същевременно насърчаваше ускоряване на усилията за декарбонизация и електрификация. Посланието беше по-скоро за потвърждение на досегашния курс – зеленият преход и диверсификацията са правилният път и ЕС просто трябва да ги задълбочи. Но с развитието на войната тази позиция ставаше все по-трудна за защита.

Първоначалната увереност се основаваше на ограничената зависимост на ЕС от Ормузкия проток. Макар през него да преминават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, вносът на ЕС от региона е сравнително малък. Основните доставки идват от САЩ, Канада, Норвегия, както и от Азербайджан и Алжир.

Инфлацията и отражението ѝ върху растежа се превръщат във все по-сериозен проблем за държавите, където споменът за енергийната криза от 2022 г. е пресен

Фискалният капан на новата енергийна криза: Европа и Азия между инфлация и дълг

Въпреки това скоро се появи сериозен проблем: зависимостта на ЕС от природния газ.

Макар ЕС да купува сравнително малки количества газ от Персийския залив, нарастващото използване на втечнен природен газ (LNG) създаде ново предизвикателство. За разлика от тръбопроводите, LNG танкерите могат да се насочват към най-изгодните пазари, което означава, че затварянето на протока заплашва да предизвика ожесточена глобална конкуренция за намаляващите доставки, пренасочвайки корабите от Европа към Азия.

Ключов момент настъпи на 19 март, когато по време на среща на европейските лидери бомбардировка на две огромни газови находища в Катар извади от строя около 3% от световните доставки за секунди. Няколко страни от ЕС бяха сериозно засегнати, включително Италия и Белгия, след като катарската енергийна компания обяви форсмажор по договорите си с тях и предупреди, че възстановяването на производството може да отнеме до пет години.

Така заплахата от дългосрочно прекъсване на доставките стана съвсем реална. Дори при край на войната, промените в глобалните енергийни вериги може да се окажат трайни, с дългосрочни последици за цените. Това допълнително засили опасенията около необичайно ниските газови резерви на ЕС след зимата.

Същия ден ЕС започна да очертава по-конкретни политики – включително „целеви и временни“ промени в правилата за субсидии, въглеродния пазар и дори обсъждане на извънреден данък върху печалбите на енергийните компании. Съюзът също така призова страните да смекчат строгите изисквания за запълване на газовите хранилища, за да се избегне паническо изкупуване и допълнително повишаване на цените.

Междувременно отделни държави започнаха да действат самостоятелно – например италианският премиер Джорджа Мелони посети Алжир и Саудитска Арабия в търсене на нови доставки.

В същото време Комисията устоя на призивите за фундаментални промени в зелената политика на ЕС, въпреки натиска от страни, силно зависими от изкопаеми горива.

Горивата за транспорт

Докато ситуацията с газа започна да се стабилизира, на преден план излезе още по-сериозен проблем – доставките на авиационно гориво и дизел. За разлика от бензина и суровия петрол, около 40% от тези доставки за ЕС преминават през Ормузкия проток.

От края на март именно този риск доминира политическите дискусии. ЕС първоначално призова гражданите да ограничат пътуванията си, а по-късно се заговори за задължително споделяне на гориво между страните, предупреждения срещу презапасяване и дори насърчаване на т.нар. „екологично шофиране“.

Въпреки освобождаването на 400 милиона барела петрол от страна на развитите държави под егидата на Международната агенция по енергетика, анализатори предупреждават, че Европа разполага с едва шест седмици запаси от авиационно гориво.

Някои страни са притеснени и от намаляване на вътрешното производство на рафинирани горива, което допълнително увеличава зависимостта от внос.

Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправя завоалиран намек към Китай, призовавайки страните да избягват забрани за износ въпреки задълбочаващия се шок в доставките

Фатих Бирол, МАЕ: Държавите не бива да трупат горива по време на войната с Иран

Бързото натрупване на нови проблеми изглежда подкопава способността на Комисията да изготви ефективен и балансиран отговор. В проектодокументите ключови раздели – например за авиационното гориво – все още не са напълно разработени.

Освен това реакцията на ЕС изглежда противоречива: от една страна се отрича наличието на горивна криза, а от друга се отправят предупреждения за възможни отменени полети и се призовават гражданите да намалят пътуванията си. 

Очевидно един от проблемите е именно това колко ограничени са познанията на ЕС за собствения му енергиен микс: предложенията, които се очакват в сряда, включват мерки за по-детайлно картографиране на зависимостите при самолетното гориво и на европейския рафиниращ капацитет.

Координацията също остава предизвикателство. Макар да се провеждат редовни срещи, реалната координация често става двустранно между Комисията и отделните държави. Това доведе дори до предложения за създаване на неформални канали за обмен на информация, като групи в WhatsApp.

Някои страни вече действат самостоятелно – например Нидерландия въведе извънредни мерки и освободи допълнителни петролни резерви, заобикаляйки общоевропейската координация.

В крайна сметка предложенията на ЕС продължават да се придържат към досегашната линия – насърчаване на зеления преход чрез стимули и инвестиции. Но и това поражда спорове: част от държавите се опасяват от изкривяване на единния пазар, докато други смятат, че мерките не са достатъчни.

Според Вайчюнас премахването на зависимостта от изкопаеми горива остава единственото устойчиво решение – но то няма как да бъде постигнато бързо.