Президентът на САЩ Доналд Тръмп разпореди военноморска блокада на Ормузкия проток, което понижи надеждите за бързо приключване на конфликта в Близкия изток и изостри напрежението с Иран, което вече предизвика най-тежкия енергиен шок в историята.

Блокадата ще влезе в сила в понеделник следобед (българско време) и ще засегне кораби от всички държави, влизащи или напускащи ирански пристанища и крайбрежни зони, включително в Персийския и Оманския залив, съобщи Централното командване на САЩ.

Трафикът на танкери през пролива, който беше започнал да се увеличава бавно след двуседмичното примирие, обявено от Тръмп миналата седмица, отново е спрял, според Lloyd’s List Intelligence.

Цената на суровия петрол скочи, като фючърсите на американския WTI с доставка през май отбелязаха ръст от повече от 8% до 104,40 долара за барел, докато суровият петрол тип Брент се повиши с над 7% до 101,86 долара.

Заповедта на Тръмп дойде, след като 21-часовите преговори през уикенда между Вашингтон и Техеран се провалиха без споразумение по ядрената програма, контрола над водния път и продължаващите атаки на Израел срещу подкрепяната от Иран „Хизбула“ в Ливан.

Задълбочаване на кризата

Преди началните удари на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари около една пета от световния петрол преминаваше през Ормузкия проток. Блокирането на трафика обърка веригите за доставки на петрол, торове, облекло и промишлени стоки. Според анализатори изчистването на натрупаните закъснения може да отнеме седмици дори след разрешаване на конфликта.

Пълна блокада би засилила още повече натиска.

„Изтеглянето на още петрол от пазара – и по-специално на единствения, който в момента излиза от Персийския залив – ще доведе до по-нататъшно покачване на цените на петрола до около 150 долара за барел“, смята Трита Парси, изпълнителен вицепрезидент на Института „Куинси“ за държавна политика.

Освен цените на суровия петрол, тези на суровините за торове и хелий – критични за производството на храни и полупроводници, вероятно ще продължат да се покачват, подхранвайки инфлацията, която вече се ускорява, смята Бен Емонс, управляващ директор във Fed Watch Advisors.

Представители на МВФ и Световната банка миналата седмица дадоха сигнал, че ще понижат прогнозите за глобалния растеж и ще повишат тези за инфлацията, като предупредиха, че развиващите се пазари ще са най-силно засегнати.

„Икономическите последици от атаките срещу енергийни съоръжения и пристанища в Иран и други страни от Персийския залив могат да продължат да оказват натиск върху доставките в развиващите се азиатски икономики“, заявяват от Barclays. „Остава да се види колко бързо ще се нормализират добивът, рафинирането и товаренето на нефт и газ“, допълва те.

Продължилото един месец прекъсване на доставките в Ормузкия проток предизвика предупреждения за енергиен недостиг, по-тежък от петролната криза през 70-те години, когато ембаргото от арабските производители върху съюзниците на САЩ, увеличи четирикратно цените на петрола, което доведе до въвеждането на нормиране в големите икономики, допълва CNBC.

Фатих Бирол, директор на Международната енергийна агенция, определи миналата седмица тази криза като най-тежкия енергиен шок, който светът някога е преживявал, по-тежък от петролните кризи през 70-те години и войната в Украйна, взети заедно.

„Това е историческа криза за световния пазар на петрол“, заявява Даниел Джергин, заместник-председател на S&P Global, в интервю за списание „Barron’s“ миналия месец. „Никога не е имало нещо от такъв мащаб. Дори петролните кризи от 70-те години, войната между Иран и Ирак от 80-те години, иракската инвазия в Кувейт през 1990 г. – нито едно от тези събития не се доближава до мащаба на това сътресение“, допълва той.

Все пак реакцията на цените досега е била по-умерена, а икономическият растеж може да се окаже по-устойчив, според Дейвид Лубин, старши научен сътрудник в Chatham House. Той отбелязва, че световната икономика е по-малко зависима от петрола, отколкото в миналото, като потреблението на петрол на единица БВП изисква около 40% от барел, в сравнение с цял барел в началото на 70-те. Вятърната, слънчевата и ядрената енергия също са разнообразили енергийния микс по начини, които не са съществували преди пет десетилетия, смята анализаторът.

Той обаче предупреждава, че ако конфликтът ескалира още, „съвсем възможно е енергийното въздействие на тази криза да започне да оказва негативен шок, колкото кризата от 70-те“.

Китай на прицел

Блокадата рискува да въвлече в конфликта втората по големина икономика в света. Според анализатори Китай остава най-големият купувач на ирански петрол и получава доставки през пролива от началото на войната.

Цялостната забрана за танкери заплашва да ги прекъсне, което потенциално може да поднови напрежението между САЩ и Пекин преди планираното посещение на Тръмп в Китай следващия месец.

В понеделник администрацията на Белия дом заплаши също да наложи допълнителен 50-процентни мита върху Китай, ако доставя отбранително оборудване на Техеран.

Страни като Индия и Пакистан, които са договорили споразумения за безопасно преминаване с Иран, също могат да се окажат в кръстосания огън.

Преговорна тактика или грешка в преценката

Някои анализатори разглеждат блокадата по-скоро като средство за натиск, отколкото като окончателна ескалация. „Тъй като никоя от страните не е заявила изрично, че преговорите няма да бъдат възобновени или примирието е прекратено, всички тези ходове трябва да се разглеждат като тактики и заплахи в рамките на преговорите“, казва Парси.

Брайън Якобсен, главен икономист в Annex Wealth Management, е предпазливо оптимистичен, предполагайки, че Вашингтон може да предвиди изключения за безопасно преминаване на съюзнически кораби.

Според анализатори, ход, предназначен да „постави Иран на колене“, може лесно да предизвика контраудари и нов цикъл на военна ескалация. Ислямската революционна гвардия даде ясен сигнал, като в неделя предупреди, че всеки военен кораб, който се приближи към протока „под какъвто и да е претекст“, ще бъде счетен за нарушение на примирието. Тя засили реториката си, заявявайки, че враговете ще бъдат хванати в „смъртоносен вихър“ в случай на каквато и да е грешка в преценката.

Липса на правно основание

Според редица експерти блокадата е спорна и от правна гледна точка, тъй като нито САЩ, нито Иран разполагат с правомощия да затварят преминаването през Ормуз.

„Съгласно международното право, и по-конкретно правилата, регулиращи международните проливи, САЩ нямат правно основание да затварят, спират или възпрепятстват транзитното преминаване през Ормуз“, заявява Емонс и допълва, че само Иран и Оман са крайбрежни държави, а дори и на тях е забранено да спират транзитното преминаване.

За корабособствениците практическата пречка за преминаване е и рискът от западни санкции срещу Иран. Плащанията към Иран рискуват да нарушат американските и европейските правила, а компаниите могат да се сблъскат със сериозни наказания, според Lloyd’s List Intelligence.