Държавите трябва да устоят на изкушението да складират петрол и горива по време на енергийната криза, предизвикана от войната между САЩ и Израел срещу Иран, предупреждава ръководителят на Международната агенция по енергетика. Очаква се доставките да намалеят още повече, ако Ормузкият проток остане затворен.

„Призовавам всички държави да не налагат забрани или ограничения върху износа“, казва Фатих Бирол пред Financial Times. „Това е най-неподходящият момент, ако погледнем глобалните петролни пазари. Техните търговски партньори, съюзници и съседи ще пострадат в резултат.“

Макар да не назовава директно Китай, коментарите на Бирол очевидно са насочени към Пекин. Китай е единствената голяма държава, която е забранила износа на бензин, дизел и авиационно гориво в отговор на продължаващата вече пет седмици война, докато Индия въведе допълнителни мита върху износа.

Противоречивите изявления на американския президент за войната с Иран и съдбата на Ормузкия проток засилват несигурността, докато цените на петрола се движат към рекорден месечен ръст

Петролът се люшка на фона на противоречивите сигнали на Тръмп за войната с Иран

Бирол казва, че „големите страни в Азия, които разполагат със значителни рафинерии“, трябва да преосмислят подобни мерки. „Ако тези държави продължат да ограничават или напълно забраняват износа, ефектът върху азиатските пазари ще бъде драматичен.“

Призивът му може да е насочен и към САЩ, където се носят слухове за възможна забрана на износа на рафинирани горива на фона на поскъпването на бензина над 4 долара за галон и риска от недостиг на авиационно гориво в Калифорния. Засега енергийният министър на САЩ е изключил само забрана за износ на суров петрол.

Шокът в доставките ще се разпространи от изток на запад, посочват анализатори на J.P. Morgan

„Петролна „тиктакаща бомба“: От шок в потоците към изчерпване на запасите през април

Бирол отбелязва, че някои държави вече трупат запаси, подкопавайки ефекта от решението на МАЕ да освободи 400 милиона барела суров петрол и горива от стратегическите резерви с цел стабилизиране на пазарите.

„За съжаление виждаме, че някои държави увеличават запасите си в хода на нашето координирано освобождаване на резерви“, казва той. „Те трупат. Това не е полезно. Според мен сега е моментът всички държави да покажат, че са отговорни членове на международната общност.“

Две от страните, в които запасите са се увеличили през последните седмици, са САЩ и Китай. Въпреки че са най-големият участник в инициативата на МАЕ, американските запаси са се увеличили с 5% на годишна база, сочат данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ.

Очаква се наземните запаси от суров петрол в Китай да достигнат около 1,3 милиарда барела през април – с близо 120 милиона барела повече, според прогнозата на компанията OilX.

Международната агенция по енергетика предлага 10 стъпки за подготовка на домакинствата и бизнеса при продължителни сътресения на енергийните пазари

Работа от вкъщи и по-ниски скорости по пътищата: МАЕ предлага спешни мерки заради растящите цени на петрола

Енергийната криза засега се усеща най-силно в Азия, където някои държави вече въвеждат режим на горивата и съкращават работната седмица.

Макар цените на дизела и авиационното гориво да са нараснали рязко на Запад, Бирол посочва, че „в момента няма физически недостиг на авиационно гориво или дизел в Европа“, но предупреждава, че ситуацията може да се промени през следващите седмици, ако прекъсванията в доставките от Близкия изток продължат.

Той предупреждава, че „през април ще загубим два пъти повече суров петрол и рафинирани продукти, отколкото през март“, ако Ормузкият проток не бъде отворен отново. В нормални условия през този воден път преминава около една пета от световния петрол и втечнен природен газ.

Дори след края на конфликта връщането към нормалност ще отнеме дълго време, подчертава той.

„Следим всички ключови енергийни активи в региона ежедневно, дори почасово“, казва Бирол, визирайки находища, тръбопроводи, рафинерии и терминали за втечнен газ. „В момента 72 енергийни обекта са повредени, като една трета от тях – сериозно или много сериозно.“

„Най-големият проблем днес е липсата на реактивно гориво и дизел; това са основните предизвикателства и вече ги наблюдаваме в Азия, но скоро, през април или в началото на май, ще достигнат и Европа“, според директора на организацията

MAE обмисля освобождаване на още стратегически резерви петрол и очаква по-тежка криза през април

Бирол хвали Саудитска Арабия за бързата ѝ реакция, след като страната е пренасочила над две трети от износа си на петрол през тръбопровод към Червено море, заобикаляйки Ормузкия проток.

Той добавя, че е получил уверения от „най-високо ниво“ в Саудитска Арабия, че този ключов маршрут е добре защитен, но предупреждава, че евентуална успешна атака срещу него би имала „изключително тежки последици“ за световната икономика.

Бирол също така казва, че настоящата криза ще пренареди глобалната енергийна система, както това се случи след кризите през 70-те години и след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Той прогнозира нов подем на ядрената енергия, бум при електромобилите и ускорено развитие на възобновяемите източници, както и временно увеличаване на използването на въглища в някои страни.

Според него обаче газовата индустрия ще трябва „усилено да работи, за да възстанови репутацията си“ след два енергийни шока за четири години.