Учени установиха, че връзката между човека и кучето е много по-стара, отколкото се смяташе

Фрагмент от долна челюст, открит дълбоко под земята в пещера в графство Съмърсет, пренаписва историята за това кога и как кучетата са се превърнали в най-добрите приятели на човека.

ДНК анализ показва, че челюстта е принадлежала на едно от най-ранните известни опитомени кучета и че хората са живели в тясна близост с тях във Великобритания преди 15 000 години – хиляди години преди опитомяването на селскостопанските животни или появата на котките в домовете ни.

Това откритие измества с около 5000 години назад момента, в който първите кучета са еволюирали от своите вълчи предци, пише BBC. То също така предполага, че връзката между първите кучета и хората от каменната епоха е възникнала почти от самото начало, според д-р Уилям Марш от Природонаучния музей.

Кучета, които „подслушват“ и учат нови думи като малките деца

„Това показва, че още преди 15 000 години кучетата и хората вече са имали изключително тясна връзка – и тази малка челюст, която изглежда толкова незначителна, всъщност ни помага да разкрием цялата човешка история за това как е започнало това партньорство.“

Първите кучета са потомци на сивите вълци, които в края на Ледниковия период са се задържали около човешките лагери, хранейки се с остатъци и постепенно ставайки по-опитомени. С течение на времето хората започнали да използват тези животни за лов, охрана и проследяване, превръщайки ги в работни партньори, а не в диви хищници.

След стотици поколения селекция от страна на човека се появяват кучета с по-къси муцуни, по-малки зъби и огромно разнообразие от размери – от малки домашни любимци до масивни пазачи.

На пръв поглед този износен фрагмент от кост с дължина 9 см може да не изглежда впечатляващ, но той променя из основи историята за връзката между кучетата и хората.

Марш прави откритието случайно по време на своята докторска работа. Челюстта е била намерена при разкопки от 20-те години на ХХ век в пещерата Гоф в Чедър Гордж, известна днес и с производството на прочутото сирене чедър. В продължение на десетилетия тя е стояла в музейно чекмедже, смятана за неособено значим образец. Но младият изследовател попада на малко известна научна публикация отпреди десет години, която допуска, че костта може да е принадлежала на куче.

Марш извършва генетичен анализ и с изненада и възторг установява, че това наистина е кучешка челюст – първото недвусмислено доказателство, че кучета са съществували хиляди години по-рано, отколкото се е смятало досега. Все още удивен от резултатите, Марш споделя откритието със своя колега д-р Лачи Скарсбрук от Оксфордския университет и LMU Мюнхен.

„Уилям ми каза, че е намерил куче от ранната каменна епоха. Отвърнах му, че това е невъзможно и че по това време е имало само вълци. Но той беше напълно уверен“, разказва Скарсбрук. „После ни показа резултатите и се убедихме в тезата му.“

Осинови куче – вземи платен отпуск: Какви са тенденциите в корпоративните придобивки?

Скарсбрук признава, че първоначалната му реакция е била доста бурна, защото е осъзнал колко значимо може да се окаже това откритие.

След като челюстта от пещерата Гоф е категорично идентифицирана като кучешка, нейният генетичен отпечатък е използван за анализ на други образци със сходна възраст от Западна Европа и централна Анатолия (в днешна Турция). Оказва се, че всички те също са принадлежали на кучета.

„С години се опитвахме да разберем древни образци, чиято ДНК стои някъде между това на вълк и на куче“, обяснява Скарсбрук. „Всичко беше в една сива зона, защото не можехме да определим къде точно започват кучетата.“

„След това се появява тази малка челюст и тя се оказва ключът към разпознаването на други древни кучета в цяла Европа, които през цялото време са били буквално под носа ни“, казва той пред BBC.

Историята, публикувана в списание Nature, става още по-интересна с допълнителните генетични и химични анализи.

Според д-р Селина Брейс от Природонаучния музей анализите показват, че кучетата не само са били генетично сходни, което свидетелства, че предците им са мигрирали из Европа заедно с хората, но и че са споделяли една и съща храна със своите стопани.

„От диетата им знаем, че са споделяли риба в Турция или същата месна и растителна храна в пещерата Гоф. Това показва изключително близка връзка между хората и кучетата.“

„И не е ли удивително? Още преди 15 000 години виждаме същото ниво на привързаност, което съществува и днес. Това е изключително дълга връзка.“

И преди са откривани археологически доказателства за малки кучеподобни животни от края на Ледниковия период в Германия, Италия и Швейцария, понякога погребвани заедно с хора – знак за близки отношения още тогава.

Не е същото, но има 99,9% съвпадение: Как работи бизнесът с клониране на животни

Но новото изследване е първото, което чрез подробен ДНК анализ доказва, че животното от пещерата Гоф действително е било куче и че е част от ранна популация, вече разпространена в голяма част от Западна Европа и Азия.

Друго изследване, също публикувано в Nature, сочи, че съвременните кучета произлизат от двойно генетично наследство, разпространено в голяма част от северното полукълбо още в края на Ледниковия период.

Д-р Андерс Бергстрьом от Университета на Източна Англия и Института „Франсис Крик“ стига до този извод, анализирайки ДНК на над 200 останки от кучета и вълци от различни части на Европа и Близкия изток.

Анализът установява, че част от най-ранните европейски кучета са сходни с тези от Сибир и Източна Азия и произлизат от общ прародител, а не от отделен процес на опитомяване в Европа.

„Независимо от точното място на първоначалното им опитомяване, кучетата са достигнали Европа преди най-малко 14 000 години и имат съществен принос за формирането на днешните породи“, пояснява Бергстрьом.

Откритията впечатляват и Киара Фарел, ръководител на отдел „Култура и наследство“ в Royal Kennel Club.

„Като човек, който обича кучетата, мисля, че всеки познава усещането, че кучето ти сякаш ти говори. Това е връзка, изграждана в продължение на много, много години – и тя е уникална за хората и кучетата.“