Когато британският изпълнителен Кей Темпест е поканен да участва в нова песен на Деймън Албарн, в която ще се включи и фронтменът на Fontaines DC Гриан Чатън,  той приема веднага. Причината са не само големите имена, но и самият замисъл на проекта – компилация в подкрепа на международната организация War Child. Help(2) е продължение на изключително успешния благотворителен албум Help от 1995 г. 

След седем солови албума Темпест вече търси работа с други музиканти. В нощта преди записа той и Чатън се събират в студиото на Албарн, пише The Guardian. Там двамата пишат частите си заедно, реагирайки на идеите си в реално време. По думите на Темпест резултатът е отличен: „Истинско сътрудничество.“

Въпреки това, признава той, самият запис на Flags се оказва истинско изпитание. „Джони Мар беше на китарата, Феми Колесо от Ezra Collective свиреше на барабани“, смее се той. „Освен това имаше и детски хор.“

В студиото Abbey Road има и други деца, които снимат сесиите под надзора на Джонатан Глейзър – носител на „Оскар“ за филма The Zone of Interest. Поканен да заснеме филм към албума, Глейзър решава, че тъй като War Child подкрепя деца, засегнати от конфликти, целият проект трябва да отразява „радостта и свободата на детството“. Затова той кара деца от военни зони да снимат своите игри и занимания, а ученици от местни училища – да документират какво се случва в Abbey Road.

Анализ на песните в топ класациите откриват ръст на настроенията, свързани с тревожността

Лиричен „стрес“: Защо поп музиката става все по-тъжна и по-мрачна

„Имахме осем деветгодишни, тичащи наоколо със Sony Handycams“, обяснява Глейзър, „което беше точно толкова хаотично и прекрасно, колкото можете да си представите.“

В същото време всички студиа в Abbey Road гъмжат от живот. Артистите записват своите парчета за Help(2). Джарвис Кокър довършва новата песен на Pulp – Begging for Change. В съседното помещение групата English Teacher се опитва да овладее вълнението си. Тяхна песен, писана от Лили Фонтейн още в студентските ѝ години, ще включва китарата на Греъм Коксън.

„Blur са огромно влияние за нас“, споделя тя. „Така че когато Греъм влезе, в стаята настъпи нервно мълчание.“

Паралелните записи в студиото водят до неочаквани колаборации. English Teacher се включват в записите на детския хор на Албарн. Същия хор използва и Джарвис Кокър, но с различна цел – децата просто крещят в новата песен на Pulp.

Кокър обяснява решението си така: „Чуеш ли детски хор, веднага се сещаш за най-лошите песни на света. Обикновено вземат деца, пълни с енергия, и ги карат да правят нещо скучно и „възрастно“. Затова реших просто да ги накарам да вдигат шум.“

Общо взето, преживяването е зашеметяващо. „Когато отидеш до столовата за чаша чай, тя е пълна с известни хора“, разказва Темпест. „Когато си дете си представяш какво би било да създадеш албум. Точно така беше.“

Всичко това идеално се вписва в духа на оригиналния албум Help от 1995 г. Въпреки други подобни проекти, Help привлича огромно внимание. Причината е проста – организаторите поставят високи изисквания. Рич Кларк от War Child обяснява, че те деликатно насърчават артистите да предложат нещо наистина специално, а не просто посредствени записи или излишни песни, които не са намерили място в албумите им.

Всички песни трябва да бъдат записани в рамките на 24 часа. Пол Маккартни презаписва Come Together на Beatles заедно с Ноел Галахър и Пол Уелър. Manic Street Preachers предоставят първия си запис след мистериозното изчезване на китариста Ричи Едуардс. Radiohead също се включват с нова песен – Lucky. Тя е ранно доказателство за необикновената еволюция на групата, която само две години по-късно ще достигне своя пик в шедьовъра OK Computer.

Help продава 70 000 копия за един ден и е на път да достигне върха на класациите, ако правилата не изключваха компилации. Албумът е номиниран за Mercury Prize, но губи битката срещу Different Class на Pulp. Но, както отбелязва самият Кокър, групата веднага дарява наградните си пари на War Child.

Генеративните платформи като Udio и Suno вече създават цели песни, но критиците твърдят, че машините не могат да заменят харизмата и автентичността на човешкия глас

Ще убие ли изкуственият интелект поп музиката?

„Сериозно вярвах, че около наградите Mercury тегне проклятие. По това време не бях добре със здравето“, казва той. „Затова се разбрахме: ако спечелим, никой няма да докосва статуетката. Дарихме парите веднага, за да се спасим.“

За War Child това е решаващ момент, пише The Guardian. Организацията е основана през 1993 г. от двама документалисти – Дейвид Уилсън и Бил Лийсън, които виждат отблизо ефектите от войната в бивша Югославия. Преди Help те организират концерти, модно ревю и изложба, курирана от Брайън Ино и Дейвид Боуи. Именно издаването на албума „изведнъж донесе национално и дори международно внимание и вкара над 1 милион паунда в касата“.

Идеята за продължение съществува от „две-три години“, коментира Кларк. Избирането на конкретния момент е подтикнато не само от 30-годишнината на оригиналния Help, но и от тежките кризи в Газа, Судан, Украйна и Сирия. На заден план стои и фактът, че набирането на средства чрез музика днес е много по-трудно. Светът вече е различен от ерата на Band Aid, We Are the World или първия Help. Тогава няколко радиостанции и телевизии са достатъчни, за да превърнат подобен проект в глобален феномен.

В дигиталната ера War Child първоначално се отдръпват от компилациите. Икономиката на стрийминга прави почти невъзможно събирането на средства от проекти само в дигитален формат. Затова организацията се насочва към събития на живо като Brit Weeks. След пандемията обаче и това става трудно. Продажбите на билети спадат, а артистите се опасяват, че благотворителните концерти ще попречат на собствените им турнета.

Новата стратегия е окуражена от ренесанса на физическите носители. През 2025 г. във Великобритания са продадени внушителните 9,7 млн. компактдиска и 7,6 млн. винилови албума. Тъй като стриймингът обслужва предимно най-големите световни звезди, War Child виждат шанс в колекционерския интерес.

Организацията кани продуцента Джеймс Форд (Florence, Jessie Ware, Pet Shop Boys) да оглави новия проект. Заедно с Тоби Л от Transgressive Records, той започва да съставя списъка с участници.

„Започнахме с хора, които познавам и с които съм работил – Fontaines DC, Arctic Monkeys, Depeche Mode, Gorillaz, Pulp и т.н.“, посочва Форд. После обаче идва неприятна изненада: „Някои, за които си сигурен, че ще участват, всъщност отказаха. Смятаха, че проектът е твърде политически. Беше показателно.“

Форд събира впечатляващ състав – от Оливия Родриго до Young Fathers. Проектът включва първия нов материал на Arctic Monkeys от 2022 г. насам, както и необичайния кавър на Донован в изпълнение на Depeche Mode. Албумът е далеч по-разнообразен от оригинала. Той отразява днешната фрагментирана сцена, в която инди рок, R&B, джаз и мейнстрийм поп се преплитат в неочаквани колаборации.

Меланхоличната класика от OK Computer намира нов живот чрез емоционални видеа и хорови ремикси, доказвайки как социалните мрежи могат да превръщат забравени песни в глобални хитове

TikTok върна Radiohead в класациите: „Let Down“ влиза в Billboard Hot 100 три десетилетия по-късно

Пътят дотук обаче е белязан от тежки изпитания. Малко след като поема проекта, Форд е диагностициран с левкемия.

„По време на записите в Abbey Road бях в интензивното отделение с тръба, стърчаща от врата ми“, спомня си той. „Но благодарение на технологиите слушах всичко от болничното легло и говорех директно в слушалките им. Оливия Родриго пееше на живо със струнен оркестър, а аз я помолих: „Страхотно, но пробвай още един дубъл“. В същия момент ми правеха кръвопреливане.“

„Беше едно от най-странните преживявания в живота ми. Но ме държеше здраво стъпил в реалността. Да имам нещо, което ме свързва с това, което обичам, беше буквално моето спасение.“

Всички са горди с резултата – не само с музиката, но и със сътрудничеството, с възможността да се съберат средства и с присъствието на децата. Както посочва Феми Колесо: „Това хуманизира каузата по невероятен начин. Те си прекарваха чудесно – и точно това искаш за всяко дете, без значение къде е родено.“

„А и те ти напомнят кое е важно. Едно дете гледаше барабаните ми и каза: Уау. Точно това „уау“ ти напомня защо си започнал да правиш музика изобщо.“