Преди 58 години, през август 1967 г., светът на музиката губи Брайън Епстийн – мениджъра, който извежда The Beatles от клубовете на Ливърпул до глобалната музикална сцена. Смъртта му със сигурност променя групата и дори я оставя без конкретна посока.

„Беше шокиращо, тъжно и малко плашещо. Обичахме го“, спомня си Пол Маккартни в биографичната си книга Many Years from Now от 1997 г.

Именно Епстийн е човекът, който оформя ранната репутация на групата, намира им звукозаписен договор, управлява бизнеса и вярва в тях с фанатично убеждение. „Когато подписах с тях през 1961 г., вече знаех, че те ще бъдат една от най-големите, ако не и най-голямата атракция в световен мащаб“, казва той пред BBC през 1964 г.

Роден през 1934 г. в еврейско семейство със собствен търговски бизнес в Ливърпул, Епстийн винаги е носил в себе си мечтата за творческа кариера – като дизайнер или актьор. Семейството му обаче настоява да поеме по вече утъпкания път. След кратка военна служба и опит в Кралската академия за драматично изкуство в Лондон, той се завръща в родния си град. Там поема музикалния отдел на семейната верига North End Music Stores (NEMS) и бързо се откроява със способността си да предвижда хитове и да привлича тийнейджъри с иновативните си идеи.

През 1961 г. едно момче търси в магазина плоча на непозната тогава група – My Bonnie на The Beatles. Любопитството води Епстийн в тъмния и задимен Cavern Club. Това, което чува, променя живота му.

„Харесах ги изключително много. Те бяха свежи, честни и имаха нещо, което бих нарекъл „звездно присъствие“ – каквото и да означава това“, казва той.

Profit.bg

Now and Then: Какво движи успеха на „последната“ песен на The Beatles

Без никакъв опит в мениджмънта, Епстийн предлага да стане техен мениджър. Убеждава ги да облекат костюми вместо кожени якета и да се откажат от пиенето и псувните на сцената.

„Насърчих ги първо да свалят дънките, после да облекат пуловери, а накрая и костюми. Мисля, че първите си костюми носиха за BBC предаване“, спомня си той.

За разлика от други мениджъри, Епстийн не се меси в музиката на групата.

„Не разбирам от музика, но мисля, че разбирам от хитове“, казва той през 1964 г. Епстийн урежда срещата с продуцента Джордж Мартин, която осигурява договор с Parlophone – подразделение на EMI. Само за десет месеца The Beatles вече имат първия си сингъл Love Me Do, а през 1963 г. вторият им хит Please Please Me достига №1 в британските класации.

С наближаването на 1964 г. Епстийн успява да уреди появата им в шоуто на Ед Съливан, гледано от 73 милиона души. Следват световни турнета, безпрецедентна „бийтълмания“ и доминация в американските класации.

„Талантът беше техен, но той им даде всякаква възможност да го разгърнат“, казва биографът Марк Люисън.

Profit.bg

След 45 години: Чуйте последната песен на Бийтълс с гласа на Джон Ленън

Докато групата е в апогея си, личният живот на Епстийн се разпада. По онова време хомосексуалността е незаконна във Великобритания, а тайният му живот го превръща в уязвима личност, попаднала в множество изнудвания и скандали. За да издържи темпото на работа, той прибягва до стимуланти и сънотворни лекарства. В края на 1966 г. самата група е изтощена и приключва с турнетата.

През 1967 г., докато The Beatles работят по Sgt Pepper’s Lonely Hearts Club Band, Епстийн редува престой в клиники с участия в събития – от партито за албума в дома му в Белгравия до глобалното сателитно излъчване на All You Need Is Love за 400 милиона зрители.

На 27 август 1967 г., малко след смъртта на баща си, Епстийн е открит мъртъв в дома си. Официалната причина е случайна свръхдоза. Тогава той е едва на 32 години.

За Джон Ленън смъртта на мениджъра на The Beatles е една от повратните точки. „Знаех, че сме изпаднали в беда, още тогава“, споделя той пред Rolling Stone през 1970 г. По негови думи именно загубата на Епстийн отключва процеса, който води до разпадането на групата по-малко от три години след смъртта на мениджъра им.