Модата може да бъде усет за естетика, удоволствие, болка и в своята абсурдност – дори хумор.

Но тази година тя вдъхнови едно по-странно чувство: чист, неподправен гняв, отбелязва в равносметка CNN.

Страхотната реклама на дънките на Сидни Суийни – или може би бяха страхотни гени?!, се превърна в културна буря, толкова силна, че президентът Доналд Тръмп се включи, като похвали кампанията в Truth Social с думите, че това е „най-горещата реклама, която съществува“.

Месеци по-късно блондинката все още дава обяснения в интервюта и човек не може да не политизира нейните прически и избор на дрехи, отбелязва CNN.

Нелепият силиконов топ на независимия дизайнер от Нидерландия (и от няколко месеца шеф в Jean Paul Gaultier) Дюран Лантинк, представляващ огромни гърди, носен от мъжки модел на Парижката седмица на модата през март, беше толкова горещо обсъждан, че бившата водеща на Fox News Мегин Кели му посвети част от подкаста си.

„Винаги ще има психически нестабилни хора в нашето общество. И ще има също толкова цинични хора, които се възползват от ситуацията, като дизайнерите зад тази история. Единственото решение за останалите е да кажем „не“, да изобличим покварата и да изразим отвращение. Това е, което можем да направим – или ще загубим всичко заради тези хора.“, заяви тя.

Кели може да е провокативна, но почти всеки, който обсъжда модата през 2025 г., подхожда с нагласата, че всичко е заложено на карта.

Например, Кайли Дженър, лице на Miu Miu, повдигна въпроса дали поп-интелектуалната марка не е залитнала към опростачването.

The Row, дискретната марка на близначките Мери-Кейт и Ашли Олсън видя как етичната ѝ политика на тишина се обърна срещу самата нея, когато дългогодишната й клиентка, инфлуенсърката Нилам Ахуджа, написа пост в Substack през октомври, в който „се раздели“ с марката.

Дори разговорите за мода се превърнаха в повод за гняв, когато дизайнерът Едуард Бюканън публикува молба в Instagram по време на модните ревюта на Парижката седмица на модата пролет-лято 2026, в която призовава коментаторите да проявяват повече уважение към дизайнерите:

„През последните няколко дни прочетох наистина отвратителни коментари за работата на много дизайнери... Моля, изказвайте интелигентна критика, иначе това е тролски фестивал от уюта на вашите домове.“

Това прерасна в разгорещена дискусия кой има право да критикува модните ревюта – трябва ли да си експерт или е също толкова валидно да даваш мнение като наблюдател, чиято платформа са социалните медии, дори ако сцената е само коментарната секция на дадена марка?

Модата е люлка на създаването на тенденции, така че всичко това може би не е изненадващо, като се има предвид, че думата на годината на Oxford University Press беше „rage bait“: съдържание, изрично създадено, за да предизвика възмущение.

Дори ако дизайнерите (или марките, редакторите, коментаторите или знаменитостите) се опитват да бъдат дръзки или просто да доставят това, което според тях публиката иска, е трудно да не се реагира с продължително раздразнение, отбелязва CNN.

Сватбата на Джеф Безос и Лорън Санчес се превърна в референдум за липсата на вкус на днешните милиардери, като критиците изразиха отвращение от корицата на списание Vogue с булката, но все пак се втурнаха да я четат и анализират.

През последното десетилетие индустрията претърпява безпрецедентни промени, като се сблъсква с обвинения в културно присвояване и липса на разнообразие, които често започват в социалните медии. Сред модните фенове има усещане, че изразяването на несъгласие с дадена марка или знаменитост може да доведе до промяна; в крайна сметка, модата изобрети на практика културата на отхвърлянето.

Но може да се каже, че това е и период на изключителна творческа свобода.

Модата се преплете с Instagram, като марките започнаха да организират ревюта с явната цел да създадат моменти в социалните медии, от по-очевидни трикове като роклята на Coperni, която се нанася със спрей, до по-сложни усилия като ревюто на Balenciaga, в което тогавашният творчески директор Демна изпрати моделите си по подиума в бушуваща изкуствена снежна буря, с торбички за боклук като чанти.

Тези спектакли поканиха всички да участват в модната седмица, която преди това беше умишлено изключваща масата. Много коментатори твърдяха, че Демна е романтизирал бежанската криза с ревюто си, но такива оценки рядко се превръщаха в пълнокръвни спорове.

В края на 2022 г. Balenciaga беше обвинена в реклама с деца със сексуален подтекст. Изведнъж модата се озова в диалог с по-широка, политически заредена култура, която се надпреварваше да се самоотрича.

Демна се извини: „Искам лично да се извиня за погрешния артистичен избор на концепция за рекламната кампания с децата и поемам отговорността си. Беше неподходящо деца да рекламират предмети, които нямат нищо общо с тях.“

Може да се каже, че по това време социалните медии започнаха своята еволюция от медия, задвижвана от изображения, към такава, задвижвана от обмена на идеи.

Вече не публикувате в Instagram или TikTok, за да продавате мечтата за вашия фамозен живот; публикувате, защото имате какво да кажете. Много модни личности и инфлуенсъри мигрират от Instagram към Substack, където стойност имат аргументите и теориите, а не селфитата, продължава анализът на CNN.

Дали през 2026 г. ще видим различен дискурс?

Може би преминаването отвъд очевидните алгоритмични моменти на модата – фокусиране върху изследването и любопитството, а не върху възмущението, както и върху по-малките дизайнери, които не молят за внимание – би доведело до нещо по-интересно. Да се надяваме, че ще успеем.