Светът на луксозните модни брандове преживява изключителна смяна в управлението си, на каквато рядко можем да бъдем свидетели. През този сезон цели 13 креативни директори представят своите първи колекции начело на популярни марки, сред които се нареждат Демна в Gucci, Джонатан Андерсън в Dior и Матийо Блази в Chanel. За тях, както и за компаниите им, изглежда сякаш всичко е поставено на карта – продажбите в сектора намаляват, потребителите се дистанцират, а акционерите имат нужда от резултати.

Победители в тази „модна игра на шах“ ще бъдат именно онези, които успеят да рестартират образа на марката и да зададат културни тенденции, които носят печалби. А загубилите – може и да не останат на сцената още дълго, пише Financial Times.

„Модата превръща всички тези промени в любимия си гладиаторски спорт – отчасти изглежда като коронация, но от друга страна прилича повече на екзекуция – със социалните мрежи като Колизеум и публика, която е жадна за кръв“, пише стилистката Кейти Гранд в Instagram през миналия месец.

Kering търси път към растежа с Gucci и Bottega Veneta в центъра на вниманието

Особено внимание е приковано към Gucci – най-големия бранд в затрудненото портфолио на Kering, който носи около половината от приходите и две трети от печалбите на групата. Приходите за 2024 г. възлизат на €7,7 млрд., но от 2023 г. насам продажбите и оперативната печалба вървят надолу.

Именно там Демна, добре познат от трансформацията на Balenciaga, е изправен пред нелесната задача да върне растежа и да вдъхне „zeitgeist“ релевантност. Неговият мандат в Balenciaga доказва колко бързо един бранд може да се изстреля на върха – и колко рязко може да падне след скандална кампания като тази от 2022 г.

Отблизо се наблюдава и Bottega Veneta – третият по големина бранд в портфолиото на Kering. Докато останалите лейбъли усещат сериозно забавяне, Bottega отбелязва едноцифрен ръст през последното тримесечие. Луиз Тротър, известна със своите изчистени силуети и майсторство в кройките, трябва да ускори този ръст, но без да компрометира имиджа на бранда като дом на италианското кожарство.

Шахматната дъска на италианската мода

На сцената се появява и Дарио Витале – първият външен дизайнер, който застава начело на Versace след Донатела. Неговото назначаване идва през март тази година, месец преди придобиването на бранда от Prada за €1,25 млрд. Приходите на Versace възлизат на $821 млн., а очакванията към Витале са да запази наследството на една от най-емблематичните италиански модни къщи и едновременно с това да я изведе в нова ера. Първият намек вече е налице – Джулия Робъртс и Аманда Сайфрид минаха по червения килим във Венеция, облечени в негови творби.

Симоне Белоти пък застава начело на Jil Sander като първия креативен директор, назначен от OTB след придобиването на бранда през 2021 г. Очакванията са той да изгради ясна визуална идентичност и да продължи експанзията на продажбите заедно с нови продуктови категории.

Висшата мода в Париж – между натиск и ново начало

Една от най-шумните рокади в индустрията е назначаването на Джонатан Андерсън в Dior. От юни той вече отговаря едновременно за дамските и мъжките линии, както и за висшата мода – роля, която никой не е заемал след самия Кристиан Диор. Под ръководството на Мария Грация Киури приходите достигнаха £9,5 млрд., по оценки на HSBC. Сега LVMH разчита Андерсън да вдъхне нов живот на втория по големина моден стълб в портфолиото си. Неговият личен бранд JW Anderson изпада в своеобразна хибернация, докато дизайнерът поема „най-важната работа в модната индустрия“.

Mugler също отваря нова страница – Мигел Кастро Фрейтас се превръща в първия креативен директор, назначен от L’Oréal, след като компанията придоби бранда през 2019 г. Марката е позната и обичана най-вече заради своите парфюми Alien и Angel, но напоследък модната ѝ линия отново събира вниманието на медиите.

Carven продължава да търси идентичността си след фалита и придобиването от китайската компания Icicle. Британецът Марк Томас трябва да надгради върху работата на Луиз Тротър и да дефинира кода на марката.

Loewe пък остава в ръцете на дуото Джак Макколоу и Лазаро Ернандес, създатели на Proenza Schouler. Те поемат щафетата след Джонатан Андерсън, който за 11 години успя да увеличи приходите от €230 млн. до над €1 млрд.

Maison Margiela поверява наследството си на Глен Мартенс, който вече впечатли аудиторията със своята първа колекция haute couture Artisanal. След успешния период с Джон Галиано, Мартенс трябва да пренесе артистичния си подход в ready-to-wear линиите.

В Balenciaga пък идва Пиерпаоло Пичоли, доскоро креативен директор на Valentino. Той заема мястото на Демна, чийто провокативен стил изстреля бранда в светлината на прожекторите, но донесе и спорни моменти. Очакванията са Пичоли да преосмисли стрийт имиджа на Balenciaga и да внесе повече елегантност.

Jean Paul Gaultier най-накрая получава постоянен креативен директор в лицето на Дюран Лантинк. След оттеглянето на основателя през 2020 г. брандът оцеля чрез капсулни колаборации с гостуващи дизайнери. Сега Лантинк трябва да изгради различна идентичност, като същевременно съхрани духа на авангарда.

Финалната строфа принадлежи на Chanel

Кулминацията на сезона ще бъде дебютът на Матийо Блази в Chanel на 6 октомври. Докато приходите на модната къща спаднаха с 4,3% до $18,7 млрд. през 2024 г., тя остава по-устойчива от конкуренцията. Истинското предизвикателство пред Блази не са финансите, а естетическата част.

Неговият предшественик Виржини Виар, дългогодишен сътрудник на Карл Лагерфелд, създаде успешни, но често критично оспорвани колекции. След като преобрази Bottega Veneta, Блази има не по-малко сложната задача да придаде на Chanel освежена перспектива и да съчетае майсторството с модерността.

Модната индустрия отново подрежда фигурите на своята шахматна дъска. С толкова много нови попълнения наведнъж, сезонът изглежда повече като гладиаторска битка, отколкото като дефиле. Въпросът е кой ще триумфира и кой ще остане в сенките на Колизеума.