Кучетата са част от света на хората от повече от 20 хиляди години. Първоначално те помагат на хората в лова, но сравнително бързо се превръщат и в част от домашната среда.

Днес кучетата, които отглеждаме у дома, рядко имат практическа роля за осигуряването на храна, но с годините се натрупват все повече доказателства, че те намаляват тревожността и подобряват социалното поведение на своите стопани, разказва The Economist.

Ново изследване, ръководено от Кикусуи Такефуми от университета „Азабу“ в Япония и публикувано в научното списание iScience, предлага възможно обяснение за този ефект, отбелязва изданието.

Данните показват, че микробиомът в червата на хората, които отглеждат кучета, значително се различава от този на хората, които нямат домашни любимци – и че тези разлики поне частично обясняват поведенческите различия.

Мозъкът не функционира изолирано. Микроорганизмите в тялото, особено тези в храносмилателната система, произвеждат химични съединения, които влияят върху мозъчната дейност. Съставът на този микробиом се определя не само от храненето, но и от фактори като стрес, замърсяване и физическа активност.

Годините на Студената война са странни времена. Службите и от Източния, и от Западния блок са готови да се впускат и в най-шантавите авантюри стига да очакват, че това по някакъв начин ще помогне на дейността им

С ток в мозъка: Как ЦРУ се опитваше да контролира кучета

В предишни свои изследвания д-р Кикусуи вече е стигал до извода, че отглеждането на куче влияе и върху човешкия чревен микробиом. Това го кара да си зададе въпроса дали преносът на микроорганизми от кучета към хора не стои в основата на психологическите ползи за стопаните.

За да провери тази хипотеза, екипът му организира проучване с 343 участници в Токио, като фокусът е поставен върху тийнейджъри. Причината е, че юношеството е изключително важен период за развитието на мозъка, в който социалните преживявания имат дългосрочен ефект върху психичното здраве. Ако микробите, предавани чрез кучетата, намаляват тревожността и подобряват социалното поведение при младежите, това би имало значение и в дългосрочен план.

Изследователите анализират психологическите профили на 96 тийнейджъри, които отглеждат кучета, и 247, които нямат. Резултатите потвърждават очакванията: младежите с кучета за домашни любимци се сблъскват с по-малко социални проблеми. По-конкретно – с по-ниски нива на агресия, по-рядко проблемно поведение и по-слабо изразено социално отдръпване.

След това екипът събира слюнчени проби от участниците. Анализът показва, че няколко варианта на бактерии от родовете Streptococcus и Prevotella 7 са значително по-разпространени при тийнейджърите, които имат кучета.

Още по-показателно е, че участниците, при които тези микроорганизми са редки, демонстрират по-често проблемно и асоциално поведение. Това насочва учените към извода, че микробите, пренасяни от кучетата, може да влияят положително върху мозъчната функция на техните стопани.

Изследване от университета в Киото свързва поведението на котките с вариации в един специфичен ген, който определя дали ще мъркат, мяукат… или просто ще ви игнорират

Мяу, мър-мър + малко генетика: Защо някои котки са толкова „разговорливи“?

Логичната следваща стъпка би била директното прехвърляне на тези микроби при тийнейджъри без кучета, но подобен експеримент е етически проблематичен.

Затова д-р Кикусуи и екипът му използват лабораторни мишки. Те култивират микроби от двете групи тийнейджъри и ги дават на 24 мишки. След шест седмици животните преминават през серия от тестове за социално поведение – включително колко време прекарват в подушване на непознати мишки и дали проявяват загриженост към стресиран „съквартирант“.

Резултатите са впечатляващи. Мишките, които носят микроби от тийнейджъри с кучета, прекарват до 14 секунди в изследване на непознати мишки. Тези с микроби от тийнейджъри без кучета – едва около 6 секунди.

Подобна разлика се наблюдава и при тестовете за съпричастност: първата група прекарва над 21 секунди в близост до стресираната мишка, докато другата не надхвърля 3 секунди.

Самият Кикусуи признава, че директните паралели между поведението на мишки и хора имат своите ограничения. Въпреки това резултатите ясно подсказват, че промените в микробиома, свързани с отглеждането на куче, оказват влияние върху мозъка и социалното поведение.

Ако тези изводи се потвърдят и в бъдещи изследвания, пътят към по-здрав ум може да не започва с дълбока интроспекция – а с близостта на едно куче, няколко близвания и една топла муцуна.