Еднопосочен билет с нискотарифна компания между две европейски столици може да струва едва 20 евро. Но добавите ли багаж - извън безплатния ръчен – цената се увеличава според таксите на превозвача.

Главният изпълнителен директор на easyJet Кентън Джарвис твърди, че това е доказателство за „изключителната стойност“ на управляваната от него авиокомпания. Тя и нейните конкуренти обаче са изправени пред предизвикателство от страна на европейските законодатели, които смятат, че практиката е по-близка до подвеждане на потребителите.

Европейският парламент предложи промени, които да позволят на всеки пътник да носи безплатно ръчен багаж до 7 кг, заедно с раница. Ходът – определен като „безумен“ от Джарвис миналата седмица – заплашва да ореже таксите за багаж, които се превърнаха във високодоходен източник на приходи за много от нискотарифните оператори в региона.

Междувременно британският регулатор по рекламата порица easyJet за това, което определи като подвеждащи цени за багаж на уебсайта на компанията.

Българският евродепутат Андрей Новаков, който е водещ преговарящ на ЕП по правилата за багажа, казва, че целта е „да се борим за по-ясни и по-предвидими правила за авиокомпаниите и за по-силен авиационен сектор, но никога за сметка на пътниците“.

За бюджетните превозвачи, които доминират европейското небе, промяната би разклатила и изключително стегнатия им бизнес модел, при който всяка минута, прекарана на земята, е от решаващо значение.

Financial Times цитира Джей Соренсън, експерт по авиотакси и ръководител на консултантската компания IdeaWorks, който предупреждава, че подобна мярка ще „разстрои приходната механика на нискотарифните авиокомпании“ и ще доведе до по-високи цени на билетите.

По негови оценки авиокомпаниите, базирани в Европа, са събрали около 16 млрд. долара от такси за багаж през миналата година, като приблизително 60% от тази сума се пада на нискотарифните превозвачи. Макар таксите за багаж обикновено да не се отчитат отделно, а да са включени в т.нар. „допълнителни приходи“ наред с продажбите на храна и избор на места, Соренсън изчислява, че те формират малко под една пета от общите приходи на бюджетните авиокомпании.

При интензивно лобиране както от страна на индустрията, така и от потребителските организации, все още не е ясно кога ще бъде взето окончателно решение.

BEUC – Европейската организация на потребителите – твърдо подкрепи предложенията на ЕП, като дори настоява допустимото тегло на допълнителния безплатен багаж да бъде увеличено до 10 кг.

Потребителите „очакват ръчният им багаж да бъде включен в цената на самолетния билет“, коментира генералният директор Агустин Рейна. Принуждаването на пътниците да плащат багажа си го превръща в „луксозна стока“.

Проучване, поръчано от индустриалната лобистка група Airlines 4 Europe, обаче показва, че половината от всички пътници биха предпочели по-ниски цени на билетите и багажът да остане допълнителна, платена опция. „Различните пътници имат различни нужди и само те трябва да решават за кои услуги да плащат - не регулаторите“, казва управляващият директор Оурания Георгоцакау, цитирана от FT.

Потребителите, които са все повече свикват с пакетни услуги и допълнителни такси в ежедневието си, са напълно способни да се ориентират и в настоящата система, смята и главният изпълнителен директор на Wizz Air Йожеф Варади.

„Хората са много по-информирани и ясно формулират потребителските си нужди“, казва той пред Financial Times. „Тази индустрия е станала много по-прозрачна от преди.“

Не само загубата на такси представлява риск за нискотарифните превозвачи. Техният бизнес модел е изграден около минимизиране на разходите за гориво и времето, прекарано на земята, а повече багаж означава повече тегло, по-високи разходи и повече време.

Пътници, които иначе биха пътували с минимален багаж, ще носят повече, ако това е позволено, твърди Аугусто Понте, директор в консултантската компания Alton Aviation. „Добавете допълнителни 2, 3 или 4 кг на човек – това са около 500 кг повече тегло, което означава допълнителни 20–25 долара разход за гориво на час“, казва той.

Умножено по около един милион летателни часа – приблизително толкова, колкото изпълнява easyJet например – това означава допълнителни 25 млн. паунда годишни оперативни разходи, или около една десета от общата печалба на авиокомпанията.

Следва и проблемът с добре уплътненото полетно време, което е в основата на нискотарифния модел.

Ryanair например разполага със самолети със сгъваеми стълби, за да не чака летищата да осигурят такива, с цел да гарантира, че машините ѝ няма да стоят на земята повече от 25 минути.

Допълнителни 150 чанти в багажните отделения над седалките на всеки полет ще доведат до закъснение от около десет минути, още преди да възникне въпросът с прехвърлянето на излишния багаж в трюма, допълва Понте. В рамките на ден, в който самолетите за къси разстояния обикновено летят по шест пъти, това означава с един час по-малко полетно време на самолет.

На пръв поглед допълнителният безплатен багаж при нискотарифните авиокомпании може да изглежда като благодат за пътниците. Но според анализатори ниските цени на самолетните билети в Европа – по-ниски в сравнение със САЩ – се дължат именно на конкурентоспособността на бюджетните превозвачи. Ако те повишат цените, традиционните авиокомпании като British Airways и Lufthansa със сигурност ще последват примера им.

„Глобалните мрежови превозвачи предлагат приемливи цени по европейските маршрути само защото са принудени от easyJet, Wizz и Ryanair“, казва Соренсън от IdeaWorks.

„Европа има късмет, че ги има, защото без тях хората щяха да се оплакват от наистина високи цени от всички авиокомпании.“