Цените на петрола се понижават в понеделник, след като инвеститорите намалиха опасенията си от шок в предлагането заради изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп за Иран, намекващи за възможно смекчаване на напрежението между Техеран и Вашингтон.

Тръмп нееднократно е предупреждавал Иран за възможна намеса, ако страната не постигне ядрено споразумение или продължи репресиите срещу вътрешните протести, които Техеран твърди, че са подстрекавани от Запада. В събота той заяви пред репортери, че Иран „води сериозни разговори“ със САЩ.

Коментарите му дойдоха, след като високопоставеният ирански служител по сигурността Али Лариджани написа в X, че подготовката за преговори е в ход.

Наскоро цените на петрола достигнаха шестмесечен връх на фона на опасения, че Съединените щати могат да предприемат военен удар срещу Иран. Миналата седмица Вашингтон разположи „масивна армада“ към Иран – ход, който засили страховете от конфронтация с близкоизточната страна.

Глобалният бенчмарк Брент поевтиня с до 6,4% до 66,15 долара за барел в понеделник, а впоследствие се търгуваше с 4,41% по-ниско. Фючърсите на американския West Texas Intermediate загубиха 4,75% до 62,11 долара за барел.

Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates, казва пред CNBC, че подновеният спад в цените следва информации, че Вашингтон и Техеран са комуникирали чрез посредници, което поражда надежди за деескалация, а не за изостряне на напрежението.

„Разговорите се водят в момент, когато Иран заплашва с регионална война, ако бъде атакуван – сценарий, който би довел до значително по-високи цени на петрола. Този резултат администрацията на Тръмп би искала да избегне“, казва експертът.

Реакцията идва в отговор на решението на ЕС от четвъртък да постави в списъка си на терористичните организации Корпуса на гвардейците на Ислямската революция

Иран обяви армиите от ЕС за "терористични групи" и обвини Европа в "сляпо подчинение" на САЩ

Марко Папич, макро- и геополитически стратег в BCA Research, добавя, че чувствителността на американската администрация към цените на петрола може да действа като спирачка за по-нататъшна ескалация. „Смятам, че президентът Тръмп е обезпокоен, че ако цените на петрола се покачат до, да речем, 70–80 долара, това ще го постави в още по-неизгодна позиция преди междинните избори“, посочва той.

По-късно тази година в САЩ предстоят междинни избори, а цените на горивата традиционно са чувствителна политическа тема за избирателите.

Дипломатическите сондажи съвпадат и с момент, в който допълнителни количества суров петрол незабелязано навлизат на пазара. Венецуелският петрол – в голяма степен извлечен от офшорни и наземни запаси, а не от нов добив – увеличава наличното предлагане, дори при положение че глобалното производство на петрол продължава да надхвърля търсенето.

И двамата експерти посочват, че тези потоци спомагат за ограничаването на цените, дори докато OPEC+ продължава внимателно да управлява добива.

В неделя петролният картел реши да остави производството без промяна за март, удължавайки тримесечното замразяване на добива.