Иран започна частично да възстановява интернет свързаността си, но според експерти краят на цифровото затъмнение не носи повод за оптимизъм. Прогнозите за свободата на онлайн достъпа в страната остават силно песимистични, дори и след отмяната на най-строгите ограничения.

След близо 20 дни на пълна информационна изолация, интернет трафикът в Иран започна частично да се възстановява във вторник. Според данни на NetBlocks и Kentik, мрежовата свързаност се завръща, след като властите прекъснаха достъпа до глобалната мрежа и международните разговори в опит да потушат антиправителствените протести. Репресиите по време на дигиталното затъмнение бяха опустошителни, като броят на убитите демонстранти достигна хиляди.

В отговор на насилието срещу протестиращите Европейският съюз включи Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) в списъка на терористичните организации, предава The Guardian. „Репресиите не могат да останат без отговор“, заяви в четвъртък Кая Калас, върховен представител на ЕС по външната политика. 

Последните заплахи на американския президент бяха посрещнати с възмущение в Техеран, който обеща незабавен отговор на всяко военно действие на САЩ

Тръмп обмисля мащабен удар срещу Иран след застой в ядрените преговори

Европейският съюз разшири санкционния си списък с още 15 ирански представители и шест организации, обвинени в тежки нарушения на човешките права по време на репресиите срещу демонстранти. Според официалното съобщение на ЕС, сред санкционираните са вътрешният министър Ескандар Момени, високопоставени командири от Революционната гвардия и водещи фигури в полицията.

Междувременно иранският режим е постигнал напредък в дългогодишните си планове да „пенсионира“ достъпа до глобалния интернет, предупреждават експерти, според които страната навлиза в „нова ера на дигитална изолация“.

„Всеки път, когато в Иран има спиране на интернет, обикновено никога не се връщаме към нормалното“, казва пред CNN Амир Рашиди, експерт по киберсигурност и директор по дигиталните права и сигурност в неправителствената организация Miaan Group.

След предишните затъмнения достъпът до някои платформи така и не се завръща. Instagram беше блокиран след прекъсването през 2022 г., по време на масовите протести след смъртта на 22-годишната Махса Амини в полицейски арест. А популярното приложение Telegram беше забранено след протестите през 2018 г.

Сега иранското правителство е напреднало в прилагането на технология, която позволява само на хора със специално разрешение за сигурност да имат достъп до глобалния интернет, пояснява Рашиди. 

Експертите наричат това „бял списък“ (whitelisting) – система, при която малък кръг потребители получават право да имат SIM карта или други разрешения за неограничен достъп до външния интернет. Всички останали на практика са цензурирани и принудени да използват националната мрежа на Иран, където режимът може да следи потребителите и да блокира нежелани сайтове.

Според Рашиди това е отстъпление от досегашната практика да се блокират конкретни сайтове и приложения и преминаване към политика, която държи огромна част от иранците в постоянен информационен мрак.

Доклад посочва, че свободният достъп до мрежата ще стане „правителствена привилегия“ за одобрени от режима лица

Иран планира трайно откъсване от глобалния интернет, твърдят активисти

След частичното възстановяване на връзката във вторник, интернет трафикът в Иран остава силно нестабилен. Дъг Мадъри, директор по анализите в Kentik, отбелязва сериозни колебания в мрежата и предполага, че това може да се дължи на внедряването на нова система за филтриране, която в момента претоварва инфраструктурата.

NetBlocks посочва, че „повечето обикновени потребители все още са подложени на тежка филтрация и прекъсваща услуга в рамките на система с бял списък, въпреки значителното увеличаване на международно видимите мрежи и центрове за данни“.

„Смятаме, че те бързо ще се насочат към пълното прилагане на тази политика… инфраструктурата вече съществува“, коментира Рашиди, позовавайки се на анализ на Miaan на хакнати имейли, разкриващи потенциалните планове на иранската съдебна система за цензура.

„Мисля, че бъдещето е много по-мрачно“, добавя той, като прогнозира още по-голям военен контрол и наблюдение върху интернет.

Натиск върху начините за заобикаляне на цензурата

Борбата с цензурата в Иран се е превърнала в истинска „игра на котка и мишка“, твърди Махса Алимардани от правозащитната организация Witness. По думите ѝ иранците са сред най-изобретателните потребители в света, когато става въпрос за заобикаляне на цифровите бариери. Ключова роля в тази съпротива играе сателитният интернет, и по-специално терминалите на Starlink, които компанията активира в страната, за да осигури свободен достъп до мрежата.

„Това, което наистина променя играта, е възможността за връзка, която не зависи от държавния суверенитет“, казва Алимардани. „Историята на Starlink в Иран е наистина невероятна.“

Въпреки огромното население от 92 милиона души, в Иран функционират едва около 50 000 нелегално внесени терминала Starlink, сочат данни на активисти от Freedom House. Притежанието им обаче е свързано с огромен риск – властите извършват проверки по покривите на домовете и налагат присъди лишаване от свобода за внос на оборудването. 

Репресиите срещу протестиращи граждани в Иран изправят сателитната мрежа на SpaceX срещу държава със заглушители, фалшиви GPS сигнали и висок геополитически залог

Интернет блокадата в Иран е един от най-сериозните тестове за устойчивостта на Starlink

Наред с физическите репресии, режимът използва средства за електронна война, за да заглушава сигналите, макар експерти като Алимардани да смятат, че част от тези заплахи са пропаганден ход за сплашване. Междувременно цената на един терминал на черния пазар е скочила до 2000 долара.

Освен сателитните технологии, ключова роля играят VPN услугите, които американското правителство субсидира от години, за да помага на иранците да заобикалят цензурата. Миналата година обаче администрацията на Тръмп съкрати това финансиране, което отслаби дигиталната съпротива. Допълнителен проблем е, че тези инструменти са безполезни при пълно прекъсване на мрежата – от Proton VPN потвърдиха, че на 8 януари техните потребители в Иран са останали напълно откъснати. Дори при наличие на връзка, Техеран вече прилага сложни технологии за разпознаване и автоматично блокиране на VPN трафика.

„Понякога интернетът се пуска, но след това има толкова мощни механизми за филтриране, че е много трудно да бъдат заобиколени“, обяснява Антонио Чезарано от Proton VPN.

Цената на цензурата

Иран разполага с уникално предимство при налагането на цифрова цензура в сравнение с други автокрации: неговата икономическа изолация. Липсата на международни услуги като Netflix, Amazon или Uber, както и на глобални системи за разплащане, означава, че спирането на мрежата не парализира ежедневието по същия начин, тъй като те са заменени от местни алтернативи. Въпреки това, цената на този контрол е огромна. Последното прекъсване бе най-дългото в историята на страната – с близо две седмици повече от блокадата през 2019 г., която нанесе икономически щети на стойност 1,5 милиарда долара.

„Вътре в самия режим има силно противопоставяне, защото много хора печелят от този достъп – от продажбата на интернет пакети до фирми, които зависят от свързаността на служителите си“, посочва Алимардани.

„Не мисля, че дори самият режим знае накъде точно отива“, допълва тя.