Иран възнамерява окончателно да се отдели от глобалния интернет и да позволява онлайн достъп само на лица, проверени от режима, твърдят ирански активисти за дигитални права.

„В ход е поверителен план, който ще превърне международния интернет достъп в правителствена привилегия“, се казва в доклад на Filterwatch – организация, следяща интернет цензурата в Иран, позовавайки се на редица източници в страната.

„Държавните медии и правителствени говорители вече сигнализират, че това ще бъде постоянна промяна, предупреждавайки, че неограниченият достъп няма да бъде възстановен след 2026 г.“

Репресиите срещу протестиращи граждани в Иран изправят сателитната мрежа на SpaceX срещу държава със заглушители, фалшиви GPS сигнали и висок геополитически залог

Интернет блокадата в Иран е един от най-сериозните тестове за устойчивостта на Starlink

Според плана иранците със служебен допуск или преминали през държавни проверки ще получат достъп до филтрирана версия на глобалния интернет, обяснява Амир Рашиди, ръководител на Filterwatch. Всички останали граждани ще могат да използват единствено националния интернет – вътрешна, паралелна мрежа, изолирана от света.

Текущото прекъсване на интернет в Иран започна на 8 януари след 12 дни на ескалиращи антиправителствени протести. Хиляди хора са били убити, макар че демонстрациите изглежда отслабват под натиска на жестоките репресии, пише The Guardian.

Заради блокадата от страната излиза само ограничена информация. Това е едно от най-тежките интернет затъмнения в историята, продължаващо по-дълго от спирането на интернет в Египет през 2011 г. по време на протестите на площад „Тахрир“. Правителствен говорител е заявил пред местните медии, че международният интернет ще остане изключен поне до Ноуруз – персийската Нова година, на 20 март.

Бивш служител на Държавния департамент на САЩ, занимавал се с интернет цензура, определи идеята за трайно откъсване на Иран от глобалния интернет като „правдоподобна и ужасяваща“, но и икономически скъпа.

„Възможно е да го направят, но икономическите и културните последици ще бъдат огромни. Може да надценят силите си.“

„Изглежда властите са доволни от сегашното ниво на свързаност и вярват, че това затъмнение им е помогнало да контролират ситуацията“, добавя Рашиди.

Настоящото спиране на интернет е резултат от 16-годишни усилия на режима да затегне контрола върху мрежата. Една от основните практики е т.нар. „whitelisting“ – система, при която само одобрени потребители получават достъп до световната мрежа.

Сателитният интернет Starlink и мрежа от децентрализирани и обходни технологии поддържат минимална свързаност, докато иранските власти затягат контрола върху достъпа до глобалната мрежа

Екосистема от контрабандни технологии поддържа последната връзка на Иран с интернет света

Изследователи от Project Ainita и Outline Foundation смятат, че тази технология е внедрена с помощта на китайско оборудване. Тя използва устройства, наречени „middleboxes“, които следят и манипулират интернет трафика и могат да ограничат достъпа на цели държави.

„Правителството може да спира връзките и в двете посоки“, казват те.

Паралелно с това Иран изгражда своя национален интернет – достъпен само в страната и съдържащ ограничен набор от сайтове и приложения, създадени от режима.

Работата по него започва още през 2009 г., след масовите протести около преизбирането на Махмуд Ахмадинеджад.

Към 2012 г. е създаден Върховният съвет за киберпространството, който започва планирането на отделна вътрешна мрежа.

През следващото десетилетие властите прилагат стратегия „тояга и морков“, за да принудят онлайн бизнеси, банки и интернет доставчици да преместят сървърите си вътре в страната.

През 2015 г. изследователи установяват, че Иран вече изгражда напълно самостоятелен вътрешен интернет, наподобяващ корпоративна локална мрежа.

Демонстрациите подлагат на изпитание Ислямската република в момент на засилващ се външен и вътрешен натиск

Иран е засегнат от „интернет блокада“, докато режимът се опитва да овладее протестите

„Това е като вътрешна офис мрежа – няма връзка със света.“

Днес националният интернет функционира и е единственият достъпен за повечето иранци.

Бившият американски служител отбелязва, че мащабът на контрола на Иран върху мрежата е по-голям дори от този в други авторитарни държави.

Остава обаче въпросът дали режимът може да създаде напълно нова и постоянна онлайн реалност.

„Дигиталната общност с право бие тревога. Но подобна стъпка ще има тежки последици за самите ирански власти, които ще носят отговорност за щетите върху икономиката си.“