За живота на Бредо Морстьол не може да се каже кой знае какво. Роден през 1900 г., с норвежки произход, той работи като директор на паркове и градски градини през почти целия си живот. Има дъщеря; обичал е да рисува, да кара ски и да ходи на риболов. Живее дълго и спокойно – отива си на 89 години вследствие на усложнения от сърдечни проблеми. И така скучният земен живот на Бредо приключва.

Но тогава започва задгробният му, който ще го превърне в знаменитост.

Всъщност „задгробен“ не е точната дума, защото Бредо никога не е бил погребван, нито кремиран. Той е замразен. И остава така десетилетия наред. Историята му е достойна за научнофантастичен филм, пише Popular Mechanics.

През последните почти четиридесет години дядо Бредо, както става известен, се намира в американското градче Недърленд, щата Колорадо. Тялото му е буквално опаковано в сух лед и се съхранява в малка барака. Всичко това е вследствие на шантавите фантазии за безсмъртие на неговия внук.

Няколко думи за идеята и технологиите – да замразиш човек с намерението след един век да го съживиш е идея, която вълнува човешкото съзнание отдавна. Но няма никаква гаранция – поне от научна гледна точка – че някой като дядо Бредо, или който и да е човек, ще може да бъде съживен. Дори да се приеме, че част от жизнените му функции ще бъдат възстановени, това далеч не означава, че той ще бъде пълноценен човек. Според учените по-вероятният сценарий е той да се превърне в жив труп.

В случая с дядо Бредо ситуацията е още по-проблематична, тъй като той дори не се съхранява по най-модерния начин – с течен азот и в подходящ съд. Историята му по-скоро може да се определи като аматьорски опит за криоконсервация на човешко същество.

Хъ Дзянкуей прекара три години в затвора заради създаването на генетично редактирани бебета. Днес, отново в лабораторията, той твърди, че за изследователите, които разширяват границите, се откриват все по-широки възможности

Китайският д-р Франкенщайн тества границите на новата биотехнологична надпревара

Тази шантава история започва през 1980 г., когато внукът на дядо Бредо – Трюгве Бауге – се преселва от Норвегия в Колорадо. Бауге е странна птица – увлича се по живот и оцеляване сред дивата природа, почитател е на ледените бани като лечебно средство и има анархистични наклонности. Той остава в САЩ, а когато през 1989 г. дядо му умира, внукът премества тялото в Калифорния, където компанията Trans Time предлага замразяване. Там покойникът прекарва четири години.

През това време Бауге строи „домашно криосъоръжение“ в Недърленд с идеята да премести дядо си в него. Смятайки, че съоръжението е почти готово, той нарежда тялото да бъде поставено в голям сандък със сух лед и транспортирано до Колорадо. Временно го оставя на съхранение в друга компания – Delta Tech, която срещу 1000 долара месечно подменя сухия лед на всеки две седмици.

От научна гледна точка това е чиста лудост. Дори ако се приеме, че замразяването би могло да има ефект, остава напълно неясно какви промени настъпват в клетките и тъканите на починалия.

„След като човек умре, в тялото започват редица процеси. Клетките изпитват недостиг на кислород. След това започва разлагането. Това е напълно естествено и се случва във времето между настъпването на смъртта и замразяването. Към момента не знаем дали бихме могли да спрем или обърнем тези процеси“, казва Венки Рамакришнан – лекар, биолог и автор на книгата Why We Die.

Рамакришнан, носител на Нобелова награда за химия за 2009 г., посвещава цяла глава в книгата си на обяснението защо е против замразяването като средство за запазване и последващо съживяване на човека.

Процесът влияе негативно върху тъканите, обяснява ученият. Причината е проста – при замразяване течностите в човешкия организъм се разширяват и увреждат клетъчната структура.

Това е значителна крачка към доказването, че мозъчната смърт може да не е толкова окончателна, колкото някога сме смятали, и събужда нова надежда, че пациентите, които се борят за живота си, все още могат да бъдат спасени

Учени доказват, че е възможно да се „съживи“ мъртъв мозък - но има уловка

За да избегнат тези проблеми, някои от компаниите, предлагащи т.нар. „криоуслуги“, прилагат специални техники. В лабораторията Alcor в Скотсдейл, Аризона, където се съхраняват над 320 „пациенти“, използват течност, която замества човешката кръв. Тя обаче трябва да бъде влята непосредствено след смъртта, обяснява изпълнителният директор Джеймс Арууд.

Течността се произвежда от протеини на риби, живеещи в най-студените части на планетата, включително Антарктида. Техният организъм е еволюирал така, че да понижава точката на замръзване на кръвта до температурата на морската вода, което им позволява да оцеляват в екстремни условия.

С подобни рибни протеини експериментират и в Trans Time в Калифорния, където дядо Бредо прекарва четири години през 90-те. Неговият случай обаче е по-особен – тялото му е транспортирано там години след смъртта, което прави използването на специалната течност невъзможно.

През 1994 г. внукът Бауге е депортиран от САЩ. Тялото на дядо Бредо обаче остава в Колорадо. Местните власти се опитват да се отърват от замразената мумия, като приемат специална наредба, забраняваща подобно съхранение на човешки останки. От Норвегия Бауге наема адвокати и обжалва. В крайна сметка съдът постановява, че тялото е било в Недърленд преди приемането на наредбата и може да остане там.

През 2002 г. местната власт предприема нова стратегия – да използва замразения дядо като туристическа атракция. Започва организацията на ексцентрични събития като фестивала „Дни на замръзналите мъртви“, по време на който участниците се състезават с ковчези, пият шампанско край бараката на дядо Бредо и се включват в други странни ритуали.

В документа, написан от подполковника Уейн М. Макдонъл, се разглеждат редица различни начини за промяна на съзнанието, които той нарича общо „преживяване на Gateway“

От хипноза до прераждане: Какво стои зад мистичния доклад "Gateway" на ЦРУ

През 2023 г. кметството в Недърленд обаче решава, че фестивалът вече не може да бъде финансиран от местния бюджет. Тогава в историята се включва местен бизнесмен, собственик на хотел, за когото се смята, че е вдъхновил Стивън Кинг за един от романите му. Той откупува правата за организацията на фестивала и решава да премести дядо Бредо, за да бъде съхраняван при по-модерни условия.

Избрана е компанията Alcor, която първоначално отказва да се ангажира, определяйки случая като цирк. По-късно обаче променя позицията си, осъзнавайки, че дядо Бредо представлява рядка възможност за научни изследвания.

Преместването е организирано, но отново не минава без абсурд. Тялото е изнесено в четири сутринта под тежка въоръжена охрана, заради опасения от протести. През годините туризмът в града действително се е развил именно благодарение на замразения старец.

Транспортирането протича без инциденти и дядо Бредо вече се съхранява в течен азот. Самите изследвания обаче все още не са започнали. Какви ще бъдат резултатите, е рано да се каже, но Рамакришнан има своите подозрения: необратими увреждания на тялото и мозъка и почти сигурно бързо разлагане при евентуално размразяване.

Иначе казано – първоначалният план на внука Бауге да съживи дядо си едва ли ще проработи.