По това време на годината десетки милиони хора посещават църква. Дори „овцете“, които са се отклонили от Божията пастирска грижа, често намират път обратно по Коледа. Те идват, за да чуят историята за Мария, Йосиф и новородения Исус, положен в яслите, защото „нямаше място за тях в странноприемницата“.

Християнските мисионери вярват, че повече души могат да бъдат спасени чрез разказа за Христос. Библията вече е най-превежданата книга в историята – тя е достъпна изцяло на повече от 750 езика, но те искат да я видят преведена на всеки от приблизително 7000 живи езика по света. За да постигнат това, вярващите се обръщат към нов инструмент в духовната си мисия – изкуствения интелект, пише The Economist. 

Преводът е трудоемка задача – само Старият завет съдържа около 600 000 думи. Смята се, че са били необходими 70 учени, за да го преведат през III век пр.н.е. Новият завет е написан на труден гръцки, което определено не улеснява начинанието. Много от текстовете са двусмислени: никой не знае със сигурност какво означава „epiousion“ в молитвата „дай ни днес нашия „epiousion“ хляб“, но преводачите са избрали „насъщен“. Думите имат богословски последствия. В един превод Мария е описана като „млада жена“; в друг – като „девица“. Двете не са едно и също.

Други акценти от общата култура в тазгодишната класация са „Колко дълго да варя яйце?“ и „Какъв е диаметърът на Земята?“

"Alexa, какво е AI?" - най-задаваният въпрос от британските потребители през 2025

Исторически преводът е и рискована работа. През Средновековието учените, превеждащи Библията на английски, са смятани за еретици и изгаряни на клада. Благодарение на Реформацията начинанието днес не е толкова опасно, но остава изключително трудоемко. През 1999 г. организацията Wycliffe изчислява, че ще са нужни 150 години, за да се започне преводен проект за всеки останал език. Обичайният модел изисква мисионери да се преместят в чужбина, да научат местния език и да преведат Библията – процес, който отнема десетилетия. По-късно християнските групи започват да наемат местни лингвисти, но преводът на цялата Библия пак отнема около 15 години.

Изкуственият интелект може значително да ускори процеса. Според някои оценки ще са нужни около две години за изготвяне на завършен превод на Новия завет с помощта на голям езиков модел (LLM) и шест години за Стария завет. Сега мисионерските организации си поставят за цел поне част от Библията да бъде преведена на всеки език до 2033 г. IllumiNations – коалиция от агенции за превод на Библията – твърди, че вече е постигнала половината от целта. (Организацията е набрала около 500 млн. долара през последното десетилетие.)

Този „чудодеен“ напредък има своето земно обяснение. През 2022 г. Meta, компанията-майка на Facebook и Instagram, публикува с отворен лиценз AI модел за превод. Целта на Meta е да подобри уеб услугите за 200 езика, предимно в Африка и Азия. Но за мисионерските организации това се оказва провидение – моделът може да бъде адаптиран за превод на Библията. Светски инструмент в служба на свещената вяра.

Езиците на малки общности са трудни. „Не можете просто да го пуснете в ChatGPT и да очаквате нещо полезно, защото ChatGPT никога не е виждал текст на този език“, обяснява пред The Economist Даниел Уайтнък, специалист по данни. Езиковият модел е толкова добър, колкото и обучителните материали. А какво става, ако материалът не съществува? (Индустрията нарича тези езици „нискоресурсни“.) Понякога преводачите сами трябва да го създадат – например като преведат на ръка части от Библията. „Търсим свещения граал – минималното количество паралелни текстове, което трябва да подадем на модела, за да го настроим да дава добър резултат“, допълва Джеф Уебстър, консултант по превод.

Някои християни се съмняват в използването на AI – страхуват се, че той може да измести ролята на Светия дух в задача, която трябва да бъде свещена. Но технологичните ентусиасти твърдят, че процесът все още изисква чернова, множество граматически, синтактични и правописни проверки, както и богословски преглед – все дейности, ръководени от хора.

Те получават престижното отличие за това, че "донесоха ерата на мислещите машини, за това, че впечатлиха и разтревожиха човечеството, за това, че трансформираха настоящето и надхвърлиха границите на възможното"

TIME обяви „AI aрхитектите“ за личност на 2025

Понякога се налагат творчески решения. Изкуственият интелект се затруднява с имена, абстрактни понятия и метафори. Думата таран (от англ. език battering-ram) например може да няма еквивалент в даден език. Преводачите са прибягвали до изрази като „бойна машина“ или „дълъг дървен стълб за разбиване на градски порти“.

AI не разбира и културните различия. Уебсайтът на Wycliffe отбелязва, че изразът „приеми Исус в сърцето си“ има смисъл в култура, която възприема сърцето като център на чувствата. „Но знаете ли, че народът Ауа в Папуа Нова Гвинея смята черния дроб за свой център? Или че народът Рава смята стомаха за център?“ Затова са нужни „местно разбираеми аналогии, които да предават същото послание“.

Част от спешността на инициативата е есхатологична: някои християни вярват, че Христос ще се завърне, когато Библията е достъпна на всички езици. Други, ревностно посветени на мисионерството, смятат, че това е техен християнски дълг. Мисионерите не само носят Библията на нови места, но и въвеждат нови езикови модели по пътя си. Усилията може да донесат награди както в този, така и в следващия живот.