Заплахата на Доналд Тръмп за дело за 1 млрд. долара срещу BBC не е просто поредната шумна кавга. Това е майсторски курс по стратегически съдебни действия.

Това пише в коментар за Financial Times Пратек Суайка, юрист по международни спорове в Boies Schiller Flexner - адвокатска кантора с офиси в Съединените щати и в Лондон и Милано.

Искът, свързан с подвеждащи редакции на думи на Тръмп, е вероятно по-малко насочен към победа в съда и повече към използване на правни разминавания между различни юрисдикции, смята Суайка. Изборът на съдилищата във Флорида като бойно поле, вместо по-логичния избор - Обединеното кралство - е ключов за разбирането на замисъла.

Писмото с претенцията - демонстративно разпространено публично въпреки твърденията за „огромни финансови и репутационни щети“ - изисква BBC да оттегли епизод от Panorama, излъчен преди повече от година и анализиращ събитията от 6 януари 2021 г., почти преди пет години. В него се налага петдневен срок за пълно оттегляне, извинение и компенсация под заплаха от дело за 1 млрд. долара.

На пръв поглед изглежда странно да се съди BBC във Флорида за събития отпреди години - и то след успешни избори, коментира Суайка. Макар да се вписва в установената практика на Тръмп да подава искове за клевета във Флорида, BBC е британска организация, документалният филм е продуциран във Великобритания, а основната му аудитория е британска.

Въпреки това дело в Обединеното кралство вероятно е било сметнато за безперспективно, като се има предвид едногодишният давностен срок за искове за клевета. А английските съдилища рядко присъждат повече от 300 000 паунда обезщетение, което прави исканите 1 млрд. долара практически недостижими. Според Суайка изборът на американска юрисдикция дава три отчетливи предимства:

Първо, впечатляващият размер на обезщетението. Иск за 1 млрд. долара генерира огромна публичност. Той предполага колосална вреда и представя BBC като злонамерен актьор - независимо от правните реалности.

Второ, американският стандарт за публични фигури, който изисква доказване на „действително злонамерено намерение“ - че издателят е знаел, че твърдението е невярно, или е действал с безразсъдна небрежност към истината. Макар това да е изключително висок праг, той позволява на Тръмп да формулира спора около предполагаемите намерения на BBC.

Трето, американската процедура по разкриване на информация (discovery) е известна със своя обхват и тежест. Дори предварителни стъпки могат да принудят BBC да представи огромни масиви от документи и да изправи свои служители пред разпит под клетва. Самият процес се превръща в наказателен инструмент.

Въпреки тези предимства, делото съдържа значителни препятствия, които правят победата в съда силно съмнителна, предупреждава експертът.

Вторият изборен успех на Тръмп подкопава фундаментално твърдението му за „опустошителни“ вреди. Ако се твърдеше, че филмът е бил създаден, за да навреди на изборните му шансове, резултатът от изборите показва, че ефектът е бил толкова минимален, че е юридически несъществен.

Друг проблем е, че онлайн присъствието на BBC във Флорида може да не е достатъчно, за да убеди съда, че има юрисдикция над британска медийна организация. А съдия във Флорида може да прекрати делото с мотива, че британските съдилища са по-подходящият форум, посочва Суайка.

Анти-SLAPP законът във Флорида позволява бързо прекратяване на безпочвени дела, целящи ограничаване на свободата на словото по въпроси от обществен интерес. BBC би могла да постигне ранно прекратяване на делото и Тръмп да бъде осъден да заплати нейните разходи.

Доказването на „действителна злонамереност“ ще бъде изключително трудно - необходимо е доказателство, че BBC е знаела, че редакцията е невярна, пише още експертът. Бързото признание на медията за „грешка в преценката“ подсказва небрежност, а не безразсъдството, което изисква американският стандарт, допълва Суайка.

Освен това тежестта на разкриването действа и в обратна посока. Делото би изложило президента на детайлно разглеждане на собствените му изявления от 6 януари, което може да доведе до още по-големи репутационни щети, независимо от първоначалната редакция. Тръмп също трябва да докаже, че именно тази конкретна редакция - в океан от медийно отразяване - пряко е причинила измерими вреди. Изолирането на ефекта от един-единствен репортаж е почти невъзможно.

Според Суайка може би най-странният елемент в случая е публичното разпространение на писмото с претенцията. Ако е изтекло от екипа на Тръмп, това би представлявало вътрешно противоречие и би изложило иска на риск от прекратяване поради злоупотреба с процеса.

Съдилищата все по-често изследват дали ищците са предприели мерки за ограничаване на предполагаемите вреди; ако съдържанието на BBC е причинило вреди от мащаба, който се твърди, би било странно то да бъде допълнително популяризирано. А ако BBC се съгласи на условията, същината на обвиненията вече ще е публична именно заради писмото.

Дори Тръмп да спечели, US Speech Act забранява изпълнението на чуждестранни решения за клевета, които не отговарят на американските стандарти за свобода на словото. Британските съдилища също могат да откажат да изпълнят американско решение по същата причина - безизходица.

Предвид тези минимални шансове, истинската цел на делото се откроява ясно: не е правно разрешение, а публично заклеймяване (или отклоняване на вниманието) - и това вече дава резултат, категоричен е експертът. Председателят на борда на BBC се извини, а двама висши ръководители подадоха оставки - победа, постигната без нито цент разход за съдебни такси.

Какъвто и да е крайният резултат, този случай дава ценен урок по управление на репутацията, завършва Суайка. В днешната медийна среда правните заплахи вече не са прелюдия към съдебна битка - те са силен инструмент за комуникация и лост за влияние сами по себе си.