Иранският режим предупреди, че ще атакува европейски градове във всяка страна, която се присъедини към военната операция на Доналд Тръмп, а правителствата в региона засилват мерките за сигурност в отговор на това.

Ирански дронове вече атакуваха Кипър, като един от тях удари база на британските кралски въздушни сили, а други бяха свалени, преди да успеят да ударят.

Това накара Великобритания, Франция и Гърция да изпратят самолети, военни кораби и хеликоптери, за да защитят острова от други атаки с дронове, съобщава Politico.

Но след като британските, френските и германските лидери заявиха, че са готови да предприемат отбранителни военни действия в Близкия изток, Техеран заплаши да отвърне с атаки на европейска територия.

„Това би било акт на война. Всяко подобно действие срещу Иран ще се счита за съучастие с агресорите. То ще се счита за акт на война срещу Иран“, коментира Есмаил Багаеи, говорител на иранското външно министерство, пред иранските държавни медии.

Ирански дрон удари британска база в Кипър

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Техеран представлява заплаха, която достига дълбоко в Европа.

„Нека бъдем абсолютно наясно за това, което се случва. Иран е на път да придобие ядрена мощ и балистични ракети, което представлява заплаха не само за региона – Близкия изток, включително екзистенциална заплаха за Израел – но и огромна заплаха за нас тук, в Европа.

Иран е „експортьор на хаос“, отговорен от десетилетия за терористични заговори и опити за убийства, включително срещу хора, живеещи на европейска земя“, заявява той.

НАТО неутрализира иранска ракета във въздушното пространство на Турция (Обновена)

Politico представя способностите на Иран и къде европейските страни са изложени на най-голям риск.

Ракети, насочени към Атина и Берлин

Според доклади, Иран разработва междуконтинентална балистична ракета с обсег от 10 000 км, което би поставило европейската и дори американската територия потенциално в обсега ѝ, заявява Антонио Джустоци от мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон.

Не е ясно дали при постоянни атаки Техеран ще бъде в състояние да произведе и разгърне експериментална ракета, допълва той.

„Реалистично погледнато, колкото по-далече ги изстрелваш, толкова по-неточни стават. Да кажем, че имат четири или пет ракети с голям обсег. Може да има някаква полза да се нацелят към нещо в Европа, само за да създадат напрежение и да уплашат общественото мнение, за да не се намесва“, допълва той.

Според базата данни за ракетни заплахи на Центъра за стратегически и международни изследвания, арсеналът от балистични ракети на Иран включва системи със среден обсег, достигащ около 2000 км. Оценява се, че ракетите Sejjil и Khorramshahr, задвижвани с твърдо гориво, имат приблизително такъв обсег, който би обхванал части от Югоизточна Европа от иранска територия, включително райони от Гърция, България и Румъния, в зависимост от мястото на изстрелване.

Иранските оръжия убиват със западни технологии

Румъния разполага с американска противоракетна база в Девеселу, в южната част, построена с цел да предотвратява потенциални ракетни атаки от Иран. Според румънския министър на отбраната, тази седмица военната охрана на базата е била засилена.

Техеран отдавна определя 2000 км като самоналожен таван за програмата за балистични ракети – ограничение, което държи по-голямата част от Европа извън обсега, като същевременно запазва регионалния обхват.

Defence Express, консултантска група по въпросите на отбраната, базирана в Киев, заявява, че Khorramshahr може да е способна да порази цели на разстояние 3000 км, ако е оборудвана с по-лека бойна глава, което потенциално поставя Берлин и Рим в обсега ѝ. Въпреки това е малко вероятно броят на такива ракети с голям обсег в арсенала на Иран да е голям.

„Стената от дронове“ се сблъсква с реалността: Как европейският отбранителен сектор ще се справи с това предизвикателство?

Дронове Shahed и играчки, пълни с експлозиви

Иран е инвестирал значителни средства в разработването и производството на дронове, които може би са най-гъвкавото му оръжие. Иранските Shahed се използват от руските сили от самото начало на войната в Украйна. Те имат обхват, който според твърдения достига до 2500 км.

За да достигнат цели на европейска територия, трябва да летят на ниска височина над страни като Турция и Йордания, въпреки че Кипър вече е установил, че се намира в обсега им. Анализатори смятат, че дронът, който удари британската военновъздушна база RAF Akrotiri в Кипър, вероятно е от този тип и може да е бил изстрелян от Ливан от Хизбула.

Но Джустоци смята, че търговски достъпните дронове – дори играчки, могат да бъдат използвани, за да причинят хаос в Европа. Известно е, че Иран разполага с мрежа от спящи агенти, действащи в много страни в Европа, които използват престъпни групи за извършване на атаки.

Те могат да бъдат натоварени с координирана задача да летят с дронове над граждански летища, принуждавайки полетите да бъдат спрени и предизвиквайки хаос във въздушния трафик в цяла Европа. Това би било евтино и лесно за изпълнение. По-амбициозни атаки биха могли да включват удари по военни цели с дронове с експлозиви.

Но този риск може да е нисък, според Джустоци, тъй като Иран може да не е успял да вкара контрабандно компоненти за производство на бомби в европейските страни, тъй като това не е било основният му начин на действие в региона през последните години.

Войната с Иран бележи нова ера на AI бомбардировки, по-бързи от „скоростта на мисълта“

Ударни отряди и терористи

Според анализатори Техеран се фокусира върху сплашване и преследването на хора и групи, които критикуват режима, особено сред голямата иранска диаспора, разпръсната в европейските страни.

Според обобщение на разузнавателната информация от западно правителство, Иран има дълга история на заговори за убийства и атаки срещу цели в Европа.

Тероризмът, спонсориран от държавата, включва комбинация от директни операции на иранските сили и, според обобщението на разузнавателната информация, все по-голяма зависимост от организирани престъпни банди, за да се поддържа „правдоподобно отричане“.

През последното десетилетие инцидентите включват ареста на иранския дипломат Асадолла Асади за предоставяне на експлозиви на двойка, натоварена с бомбардирането на голям митинг на Националния съвет на съпротивата на Иран (NCRI). Асади беше осъден на 20 години затвор.

След масирани кибератаки срещу държавната инфраструктура, албанското правителство официално прекъсна всички връзки с Иран през 2022 г. Четири години по-рано Албания експулсира иранския посланик и няколко дипломати за заговор за атентат с камион-бомба срещу лагер на ирански дисиденти.

Правителството на Нидерландия обвини Иран за участие в целенасоченото убийство на дисиденти през 2015 и 2017 г.

Заподозрени заговори за убийства и други атаки, подкрепяни от Иран, са докладвани и в Белгия, Кипър, Франция, Германия, Швеция и Обединеното кралство, както и в други европейски страни.

Терористите в Европа не са самотни вълци – кой ги радикализира

Кибератаки

Заплахата за европейците от Иран не е само физическа, тъй като режимът отдавна се счита за способен участник в кибервойната.

Експерти и официални лица предупреждават, че Иран може да започне нови кибероперации срещу Европа, като атакува директно правителствата или операторите на критична инфраструктура.

„Сега трябва да следим много внимателно ситуацията по отношение на нашата киберсигурност и особено критична инфраструктура“, заявява пред Politico изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Хена Виркунен. „Знаем, че онлайн пространството също е много важно, каналът за набиране на кадри и особено пропагандата се разпространяват в голяма степен онлайн“, добавя тя.

Иран обикновено се счита за един от четирите големи кибернетични противници на Запада –с Русия, Китай и Северна Корея. Досега обаче няма много доказателства, които да сочат, че той активно атакува Европа.

Всъщност кибернетичната активност на Иран е спряла до голяма степен от началото на бомбардировките на САЩ, според висш европейски служител по кибернетична сигурност, пожелал анонимност.

Европа изпуска контрола върху интернет, предупреждава шефът на белгийската киберсигурност

Ако и когато европейските страни изразят по-ясно подкрепата си за действията на САЩ и Израел, това вероятно ще ги вкара в линията на огъня, казват представители на кибер индустрията.

„Европа трябва да очаква, че точно това, което се случи в Персийския залив, може и трябва да се случи и тук“, казва Гил Месинг, шеф на кабинета на израелската компания Check Point, която вижда доказателства за кибератаки в Кипър, единствената страна от ЕС, която Иран е атакувал физически досега. Няма доказателства за атаки в други европейски страни, но е вероятно да се случат, допълва той.

А ако атаките се състоят, възможностите на Иран, макар и намалели през последните години, остават значителни. Иранските служби за сигурност и разузнаване разполагат с кибер единици от стотици хора, с финансиране от десетки милиони долари, допълва експертът.

„Ако режимът се задържи, те ще се върнат“, заключва европейският дипломат пред Politico.