Европа е толкова изостанала спрямо САЩ в развитието на дигиталната инфраструктура, че на практика е „загубила интернет“, предупреждава високопоставен европейски експерт по киберсигурност.

Мигел де Бройкер, директор на Центъра за киберсигурност на Белгия (CCB), казва пред Financial Times, че в момента е „невъзможно“ данните да се съхраняват изцяло в Европа, тъй като американските компании доминират дигиталната инфраструктура.

„Загубили сме целия облак. Загубили сме интернет, нека бъдем честни“, казва де Бройкер. „Ако искам информацията ми да бъде на 100% в ЕС, това е цел, която просто не е реалистична.“

Белгийският експерт предупреждава, че киберзащитата на Европа зависи от сътрудничеството с частни компании, повечето от които са американски. „В киберпространството всичко е търговско. Всичко е частна собственост“, посочва той.

Според де Бройкер тази зависимост не представлява „огромен проблем за сигурността“ на ЕС, но Европа пропуска ключови нови технологии, които се развиват основно в САЩ и други региони. Сред тях са облачните услуги и изкуственият интелект – и двете жизненоважни за защитата на европейските държави от кибератаки.

Брюксел се готви да смекчи част от строгите си дигитални правила, за да направи блока по-конкурентоспособен

ЕС обмисля замразяване на части от ключовия AI закон под натиск от САЩ и технологичните гиганти

Европа трябва да изгради собствени способности, за да засили иновациите и сигурността си, подчертава де Бройкер, като добавя, че законодателства като Европейския акт за изкуствения интелект (AI Act), който регулира бързоразвиващата се технология, в момента по-скоро „блокират“ иновациите.

Той предлага правителствата в ЕС да подкрепят частни инициативи за постигане на мащаб в области като облачните услуги или дигиталната идентификация.

Според него това може да наподобява модела, по който европейските държави съвместно създадоха самолетостроителния гигант Airbus: „Преди десетилетия всички подкрепяха инициативите около Airbus. Нуждаем се от същия тип инициатива на ниво ЕС в киберсферата.“

През последното десетилетие ЕС наложи златни стандарти в онлайн законодателството, днес отстъпва в името на конкурентоспособността и надпреварата за AI

Краят на „Ефекта Брюксел“ – Вашингтон ли диктува дигиталните правила в Европа

Компании като френската OVHcloud и германската Schwarz Digital вече предоставят ключова дигитална инфраструктура, отбелязват IT експерти.

Зависимостта на ЕС от американски технологични компании като Amazon отдавна предизвиква тревога, като все по-често се чуват призиви за засилване на „технологичния суверенитет“ на Европа.

Де Бройкер обаче смята, че тези дебати често са „идеологически“ и без ясен фокус. „На ниво ЕС трябва ясно да определим какво означава суверенитет в дигиталната сфера“, казва той.

„Вместо да влагаме енергия в това как да спрем американските „хайпърскейлъри“, може би трябва да я насочим към изграждането на нещо собствено.“

Говорител на външното министерство заяви, че руското военно разузнаване стои зад „кибератака срещу германския контрол на въздушния трафик през август 2024 г.“

Германия обвинява Русия в хибридна кампания и кибератаки

Белгия – като домакин на институциите на ЕС и НАТО – е сред основните мишени на засилени хибридни атаки, за които се предполага, че са организирани от Русия. От началото на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. страната е подложена на увеличен брой кибератаки и навлизания на дронове във въздушното ѝ пространство.

През миналата година Белгия е била обект на пет вълни от DDoS атаки, продължили с дни, при които компрометирани устройства заливат сайтове на компании и държавни институции с трафик, временно извеждайки ги от строя. По думите на де Бройкер атаките обикновено са били насочени към до 20 различни организации на ден, като зад тях най-често стоят „руски хактивисти“.

Макар да не е ясно дали Кремъл ги е спонсорирал директно, атаките често са следвали изявления на политици с антируска насоченост.

„Понякога дори не е белгийски служител, а представител на ЕС, който е казал нещо в Брюксел – и тогава започват атаките“, посочва той.

Зловредни версии на чатботове като WormGPT и FraudGPT вече се използват за фишинг, измами и кражби на данни

Кибератаките ескалират с помощта на AI. Защо Европа е основната цел през 2025 г.?

Въпреки увеличаването на тези инциденти, де Бройкер не ги смята за особено разрушителни, тъй като основната им цел е смущение.

„Те са временни, не водят до кражба на информация. Целта е просто да се наруши нормалното функциониране на даден сайт или портал.“

След пълномащабното руско нахлуване в Украйна американските технологични гиганти са изиграли ключова роля в спасяването на данни от руски кибератаки, допълва той.

Де Бройкер изразява увереност, че сътрудничеството с американските компании в борбата срещу злонамерени действия ще продължи, въпреки че много от тях се сближиха с администрацията на Доналд Тръмп, която нееднократно е давала сигнали, че може да се оттегли от подкрепата за сигурността на Европа.