На 19 ноември Европейската комисия се оттегли напълно от правилата за данни и поверителност, и спря временно регулирането на изкуствения интелект, като опит да направи европейските индустрии по-конкурентоспособни в глобалната надпревара със САЩ и Китай.

Това беше смъртоносен удар по т.нар. „ефект Брюксел“ – идеята, че ЕС ще бъде пионер в технологичното законодателство и ще определя световните стандарти за поверителност и изкуствен интелект, отбелязва в анализ Politico.

Критиците твърдят, че Вашингтон определя посоката на дерегулацията, докато американският президент Тръмп подкопава амбициите на Европа, заплашвайки да наложи мита на всички, които атакуват „нашите невероятни американски технологични компании“.

„Вече не чувам никой в Брюксел да казва „Ние сме суперрегулатор“, коментира Мариете Шаке, един от архитектите на европейските правила в технологиите, бивш депутат в Европейския парламент и специален съветник на Европейската комисия.

Как ЕС провали опита си да регулира изкуствения интелект

Големият завой от установяването на правила дойде с предложението за „дигитален омнибус“ миналата сряда – основна част от програмата за „опростяване“ на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен с цел намаляване на бюрокрацията и по-конкурентоспособна Европа.

„Независимо дали го наричате „опростяване“ или „дерегулация“, със сигурност се отдалечавате от ерата на строгите регулации“, подчертава Ану Брадфорд, професор в Колумбийския университет, който през 2012 г. въвежда термина „Брюкселски ефект“.

Дерегулацията следва година, в която администрацията на Тръмп оказва натиск върху ЕС да отмени прилагането на правилата, които големите технологични гиганти и самият Тръмп считат за „данъци“, насочени към компаниите от САЩ.

ЕС настоява за изключения от митата на САЩ - но ще ги получи ли

Дигиталните омнибус беше една от „основните теми на дискусията“ на срещата между технологичния еврокомисар Хена Виркунен, американския министър на търговията Хауърд Лътник и търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър в понеделник.

„Приехме важен пакет от мерки, който ще окаже влияние не само върху компаниите в ЕС, но и върху тези в САЩ, така че това е подходящият момент да обясним какво правим“, заяви пред репортери говорителят на ЕК Томас Рение, попитан за срещата между Виркунен с колегите й от САЩ.

Министърът от САЩ Лътник обаче заяви пред Bloomberg, че Вашингтон търси нещо повече от просто обяснение на законите на ЕС – промени в технологичните правила.

Гиганти като Google и Meta водят масивна лобистка кампания, за да заменят строгите правила на ЕС с по-леки.

Google и Италия са отличници по прилагането на DMA на национално ниво

Глобалните интереси на първо място

Зад усилията на Блока за премахване на ограниченията стои страхът да не се пропусне икономическият бум, свързан с изкуствения интелект, допълва Politico.

Днес Блокът е заменил ролята си на глобален дигитален полицай с билет за състезанието в новата технология, макар да демонстрира амбиция да бъде световен лидер в регулирането през 2010-те години. През 2016 г. той прие Общия регламент за защита на данните.

Оттогава законът е приложен в ново законодателство в над 100 държави по цял свят, заявява Джо Джоунс, директор по проучвания и анализи в Международната асоциация на професионалистите в защитата на личните данни.

Когато GDPR влезе в сила, международни компании като Microsoft, Google и Facebook признаха, че това ги е подтикнало да прилагат стандартите на ЕС за защита на личните данни в световен мащаб. Това беше типичен пример за „ефекта на Брюксел“: когато се поставят високи стандарти, мултинационалните компании ги въвеждат в своите бизнеси далеч извън границите на ЕС.

По-малко бюрокрация: ЕК предлага отсрочка за законите за AI и GDPR в полза на технологичните гиганти

Други правителства също копираха някои от ранните опити на Брюксел да установи правила.

След GDPR ЕС прие други закони, които имаха за цел да ограничат влиянието на големите технологични компании, като или наложиха на платформите да контролират незаконното съдържание чрез Закона за дигиталните услуги (DSA), или попречиха да използват доминиращата си позиция, за да облагодетелстват собствените си услуги със Закона за дигиталните пазари (DMA), допълва Politico.

Последният „хит“ в технологичните правила, Законът за изкуствения интелект, стана най-новият опит на Брюксел да бъде пионер в законодателството, опитвайки да се справи с рисковете, свързани от новата технология.

Първият световен закон за AI влиза в сила – какво следва за технологичните гиганти

Веднага след като ЕС прие своя набор от правила за AI, Доналд Тръмп встъпи в длъжност като президент на САЩ и отмени тези, приети от предшественика му Джо Байдън.

Смяната на властта във Вашингтон настъпи точно когато Брюксел осъзнаваше необходимостта да бъде конкурентоспособен в глобалната технологична надпревара. Бившият италиански министър-председател Марио Драги представи доклада за конкурентоспособността през септември 2024 г., само няколко месеца преди Тръмп да спечели втори мандат.

„Мисля, че ефектът на Брюксел все още е жив и здрав. Просто има малко от ефекта на Драги, в смисъл, малко от тази геополитическа иновация, про-растеж ефект“, допълва Джоунс от IAPP.

Според германския политик Ян Филип Албрехт, бивш европейски депутат и главен архитект на Закона за защита на личните данни GDPR, Европа е загубила представа за ползите от регулаторния режим, с който е наложила златния стандарт. „Европейците нямат самочувствие. Те не виждат силата на собствения си пазар и собствената си регулаторна и иновативна мощ.“, отбелязва той.

ЕС се опитва да противодейства на лобирането на технологичните гиганти във Вашингтон

„Ефектът Вашингтон“

Други критици на дерегулацията правят още една крачка напред, твърдейки, че Вашингтон е откраднал ефекта Брюксел – но само по свои собствени условия.

„По странен начин, може би администрацията на Тръмп се е вдъхновила от ефекта Брюксел, в смисъл, че виждат какво означава един регулаторен орган да бъде този, който определя глобалните стандарти“, казва Брайън Дж. Чен, директор по политиките в нестопанската изследователска група Data & Society. Просто „искат да бъдат тези, които определят стандартите.“, допълва той.

Администрацията на Тръмп оказва натиск върху Брюксел да смекчи технологичните регулации по време на ожесточените търговски преговори през лятото, както Politico съобщи по-рано.

„Фактът, че ЕС смекчава технологичните правила точно когато САЩ оказва натиск, е лош ход“, допълва бившият европейски депутат Шаке. „Времето за опростяване е много неподходящо“, продължава тя, отбелязвайки, че е от съществено значение да се справим с ненужната тежест върху компаниите, но дигиталния омнибус след натиска от САЩ „изглежда като отговор на тази критика“.

Говорителят на ЕК Томас Рение отхвърля идеята, че ЕС действа под натиска на САЩ.

„По отношение на дигиталния омнибус, абсолютно никоя трета страна не е оказала влияние върху нашата суверенна програма за опростяване. Защото този омнибус засяга Европа: по-малко административна тежест, по-малко припокривания, по-малко разходи. Винаги сме били ясни: Европа има суверенно право да законодателства. Нищо в пакета не отслабва нашето дигитално законодателство и ще продължим да го прилагаме, твърдо, но винаги справедливо.“, допълва говорителят.