Европейският съюз пропусна ключов етап в усилията си да ограничи най-рисковите модели на изкуствен интелект на фона на силното лобиране от страна на правителството на САЩ.

След като ChatGPT зашемети света през ноември 2022 г., законодателите на ЕС бързо осъзнаха, че тези нови AI платформи се нуждаят от специално разработени правила. Но две години и половина по-късно опитът за изготвяне на подобен набор, под който компаниите да се подпишат, се превърна в обект на епична лобистка битка с участието на администрацията на САЩ.

В резултат на това Европейската комисия пропусна законовия краен срок - 2 май - в който трябваше да представи резултатите.

Натискът се засилваше през последните седмици: В писмо до Комисията от края на април, цитирано от POLITICO, правителството на САЩ заявява, че проектът за правила има „недостатъци“ и повтаря много опасения, изразени през последните месеци от американските технологични компании и лобисти.

Това е най-новата реакция на администрацията на Тръмп срещу стремежа на ЕС да се превърне в супертехнологичен регулатор и следва атаките срещу закона на ЕС за социалните медии и правилата за цифрова конкуренция. Забавянето също така разкрива реалността, че правилата на практика са превързочна мярка, след като законодателите не успяха да уредят някои от най-горещите теми, когато в началото на 2024 г. договориха обвързващия AI Act. Правилата са доброволни, което води до сложен танц между ЕС и индустрията, за да се стигне до нещо смислено, което компаниите действително ще прилагат.

POLITICO прави разбор на това как един технически процес се превърна в объркана геополитическа лобистка борба - и накъде ще се върви в тази светлина.

Какво се опитва да направи ЕС?

Брюксел се опитва да постави предпазни огради около най-напредналите модели на изкуствен интелект като ChatGPT и Gemini. От септември група от 13 учени работи по „кодекс на практиките“ за модели, които могат да изпълняват „широк спектър от различни задачи“.

Тази инициатива на ЕК беше вдъхновена от издигането на ChatGPT на върха на славата в края на 2022 г. Мигновената популярност на чатбот, който може да изпълнява няколко задачи при поискване, като например генериране на текст, код, а сега и изображения и видео, преобърна работата на блока по изготвянето на AI Act.

Генеративният изкуствен интелект (GenAI) не беше нещо основополагащо, когато Комисията за първи път представи своето предложение за AI Act през 2021 г., което накара регулаторите да се замислят.

„Хората си казваха: няма да изтърпим още пет години да чакаме регламент, затова нека се опитаме да вкараме GenAI в този закон“, припомня Одри Херблин-Стооп, топ лобист във френския конкурент на OpenAI - Mistral, по време на дискусия миналата седмица.

В крайна сметка законодателите на ЕС решиха да включат конкретни задължения в акта за „AI с общо предназначение“ - събирателен термин, който включва генеративни модели на AI като GPT на OpenAI или Gemini на Google. Но те са прекалено обтекаеми, като конкретиката трябваше да дойде на по-късен етап, с приемането на доброволен кодекс.

Какво се съдържа в кодекса, който трябваше да бъде готов на 2 май?

13-те експерти, сред които тежки специалисти като Йошуа Бенгио, френско-канадски компютърен учен, наричан „кръстникът на AI“, и бившият депутат от Европейския парламент Мариета Шааке, са работили по няколко трънливи теми. Според последния проект подписалите го страни ще се ангажират да разкриват съответната информация за моделите си на контролните органи и клиентите, включително данните, използвани за тяхното обучение, и да изготвят политика за спазване на правилата за авторското право.

В същото време разработчиците, които създават модели, носещи „системни рискове“, са изправени и пред редица задължения за тяхното ограничаване.

Обхватът на обсъжданите теми предизвиква огромен интерес: Около 1000 заинтересовани страни - от държави от ЕС, законодатели, водещи компании за изкуствен интелект, притежатели на права и медии до групи за защита на цифровите права - са взели отношение по три различни проекта.

Какви са възраженията?

Големите технологични компании в САЩ, включително Meta и Google, и представителите на техните лобистки групи многократно предупредиха, че кодексът надхвърля договореното в AI Act. Миналата седмица президентът на Microsoft Брад Смит например заяви, че „кодексът може да бъде полезен“, но предупреди, че „ако твърде много неща се конкурират помежду си ... това не е непременно полезно“.

Компаниите твърдят, че това е и причината за пропускането на крайния срок.

„Бяха загубени месеци за дебати, които надхвърляха договорения обхват на AI Act, включително едно предложение, изрично отхвърлено от законодателите на ЕС“, казва пред POLITICO Бонифас де Шамприс, старши мениджър по политиките в лобистката група на технологичните гиганти CCIA.

Но защитниците на цифрови права, притежателите на авторски права и законодателите не са впечатлени от критиките на лидерите в индустрията.

„Трябва да гарантираме, че кодексът на практиките не е създаден главно, за да направи доставчиците на модели за изкуствен интелект щастливи“, посочва италианският социалдемократически депутат Брандо Бенифеи, който е водещ преговарящ по AI Act в парламента - ясен намек, че ЕП не иска разводнен кодекс.

Бенифеи е сред група законодатели, които се противопоставят на решението от март да се премахне „широкомащабната дискриминация“ от списъка с рискове, които компаниите за изкуствен интелект трябва да управляват, заложени в кодекса

Появиха се и твърдения за нелоялни тактики на лобиране от страна на американските технологични гиганти. Миналата седмица две групи с нестопанска цел се оплакаха, че „те се ползват със структурни предимства“.

„Зашеметяващо количество корпоративно лобиране се опитва да отслаби не само законите на ЕС за изкуствения интелект, но и DMA и DSA“, казва Ела Якубовска, ръководител на отдела за политика в организацията European Digital Rights.

Технологичното лоби CCIA се противопоставя на тази критика, заявявайки, че доставчиците на модели за AI са „основните субекти на кодекса“, но съставляват едва 5% от 1000 групи по интереси, участвали в изготвянето му.

Какво казва правителството на САЩ?

Администрацията на САЩ не е толкова публична в отпора си срещу правилата на ЕС за AI, колкото в атаките си срещу закона на ЕС за социалните медии (Закон за цифровите услуги) и правилата на блока за цифровата конкуренция (Закон за цифровите пазари). Зад кулисите обаче опозицията е силна.

Мисията на САЩ в ЕС подаде обратна информация за третия проект на практическия кодекс в писмо до Европейската комисия, в което се повтарят много от опасенията, вече изразени от американски технологични ръководители или лобистки групи.

„Няколко елемента в кодекса ги няма в AI Act“, се казва в писмото.

Мисията се позовава на завоя на Европейската комисия към фокусиране върху иновациите в областта на AI и заявява, че кодексът трябва да бъде подобрен, „за да даде по-добри възможности за иновации в областта на AI“.

Как ще се развие ситуацията?

В крайна сметка успехът на усилията зависи от това дали водещи компании в областта на AI като американските Meta, Google, OpenAI, Anthropic и френската Mistral ще се присъединят към тях. Това означава, че Комисията трябва да измисли как да публикува нещо, което да отговаря на нейните намерения и същевременно да е достатъчно приемливо за големите играчи и администрацията на Тръмп.

Комисията неведнъж е подчертавала, че кодексът е доброволен инструмент за компаниите, за да се гарантира, че те го спазват - но наскоро предупреди, че тези, които не го подпишат, може да се сблъскат с различни трудности.

Тези, които подпишат кодекса, ще се възползват от „по-голямото доверие“ на Службата за изкуствен интелект на Комисията и от „намалената административна тежест“, казва пред POLITICO говорителят на Европейската комисия Томас Рение.

Бенифеи добавя, че „нашето предизвикателство е да се уверим, че задълженията, които стоят зад кодекса, са по някакъв начин приложими за тези, които не го подписват“.

Съгласно сроковете, определени в AI Act, доставчиците на най-сложните модели ще трябва да започнат да спазват новите задължения - чрез кодекса или по друг начин - до 2 август.