Докато редица европейски държави обмислят да последват примера на Австралия със забрана на социалните мрежи за непълнолетни, остава ключовият въпрос как всъщност функционира тази мярка на практика. 

„Данните ни все още са минимални“, казва пред The Guardian Каролайн Тейн, национален клиничен съветник в организацията за психично здраве Headspace. „Наистина ще трябва да изчакаме още няколко месеца, преди да направим по-задълбочен анализ.“

По думите ѝ около един на всеки десет тийнейджъри, които посещават центровете на Headspace, споменава забраната за социалните мрежи като причина да потърси помощ.

Когато премиерът Антъни Албанезе говори за успеха на забраната, той отчасти го измерва чрез броя на премахнатите акаунти – 4,7 милиона от десетте платформи, които трябваше да се съобразят със забраната от 10 декември 2025 г.

Мярка, замислена като защита на децата, постепенно се превръща в тест за политическа воля, технологичен контрол и границите на дигиталната свобода

След Австралия идва ред на Европа: Ще се превърне ли забраната за социални мрежи под 16 в нов стандарт

Но това число обхваща само деактивираните австралийски акаунти в платформи като TikTok, YouTube, Instagram, Facebook и Twitch в дните след въвеждането на забраната. То може да показва техническия успех в това платформите да бъдат принудени да се съобразят с мярката (което съвсем не беше малко постижение), но не дава пълната картина.

Миналата седмица комисарят по онлайн безопасността Джули Инман Грант обяви оценка на забраната. Проучването ще проследи повече от 4000 деца и семейства в продължение на над две години.

Ще бъдат провеждани анкети, както и доброволно проследяване на използването на смартфони. Така ще се събере информация за времето, прекарано в приложения, и за времето на използване през деня. Оценката ще се основава и на външни данни, включително резултати от училищни тестове, здравни данни и информация за предписани лекарства.

„Проучването ще изследва широк спектър от резултати, включително благосъстоянието и психичното здраве на децата, излагането им на онлайн рискове и вреди, както и техните дигитални навици и модели на използване на социалните мрежи“, посочва Инман Грант.

„Ще бъдат разгледани също така поведението при търсене на помощ, семейните отношения и родителските практики, както и ранният опит и въздействието върху младежите под 16 години.“

Първите резултати от изследването ще започнат да се публикуват поетапно по-късно тази година.

Засега училищата съобщават за малко промени, тъй като много от тях вече са забранили устройствата по време на учебните часове.

Тя е поредната европейска страна, предприела подобни мерки след усилията на Франция, Дания и Португалия за защита на децата в онлайн пространството

„Защита от дигиталния Див Запад“: Испания забранява социалните медии за лица под 16 години

Докато комисията по онлайн безопасност не започне да публикува резултатите си, всяка оценка за успеха на мярката може да се базира по-скоро на усещания, отколкото на реални данни.

Тийнейджърите, с които The Guardian Australia разговаря два месеца след влизането в сила на забраната, имат различни мнения.

„Имам нови акаунти в TikTok и Snapchat, а Instagram все още не е отбелязал стария ми акаунт като на непълнолетен“, признава 14-годишната Сарай Адес. „Беше много по-лесно, отколкото си мислехме.“

„Забраната ме накара да осъзная, че понякога разчитаме твърде много на социалните мрежи и че има и други начини да общуваме и да се забавляваме“, споделя 14-годишната Грейс Гуо.

Дори хората, които силно подкрепят забраната, признават, че ще е необходимо време, за да се видят реални промени.

Джонатан Хайдт, автор на книгата The Anxious Generation, наскоро заяви в подкаста Hard Fork, че ако след пет години няма никакво подобрение в психичното здраве на австралийските тийнейджъри, кампанията му за ограничаване на достъпа до социални мрежи ще се окаже погрешна.

Той обаче прави важно уточнение – всичко ще зависи от това доколко ефективно се прилага забраната. Според него поне 70% от населението трябва да спазва мярката, за да бъде тя ефективна.

Комисарят по онлайн безопасността в момента оценява как платформите се съобразяват със забраната и дали тийнейджърите действително остават извън тях, но е твърде рано да се каже дали ще бъдат предприети мерки за принудително прилагане.

Тейн твърди, че ефектът върху тийнейджърите ще зависи от различни фактори – например дали целият им социален кръг е спрял да използва приложенията, или дали в семейството по-голям брат или сестра все още има социални мрежи, докато по-малките нямат.

Инициативата е подкрепена от президента Еманюел Макрон като начин да бъдат защитени децата от прекомерното време пред екран

Франция може да стане първата в Европа със забрана на социалните мрежи за деца под 15 години

„Разбираме, че някои млади хора са заобиколили забраната“, отбелязва тя. „Това може да изглежда много различно в различните семейства и приятелски групи, но не знаем как точно, защото никой все още не е анализирал всички тези данни.“

Тейн дава пример с група тийнейджъри, които са се адаптирали, като колективно са решили да преминат от Snapchat към WhatsApp – приложение, което не попада в обхвата на забраната.

Тя призовава правителствата, които обмислят да последват примера на Австралия, да не предполагат, че знаят по-добре от младите хора, а да ги включат в разработването на политиката.

„Разглеждайте тийнейджърите като експерти в собствения им живот и ги включете на всеки етап от този процес, ако ще правите подобна политика“, казва тя.

„И не мислете нито за секунда, че само защото сте родители, знаете повече – защото вие не сте израснали с тези приложения като част от живота си.“