Оцветяването е толкова приятен начин за разведряване на претовареното съзнание. Ако се комбинира със слушане на истории с гротескно отвратителни престъпления, настъпването на вътрешен мир е почти сигурно. Знам го от личен опит. 

Преди около четири години, докато усърдно запълвах с цвят пространство между черните линии, с повишено внимание проследявах случая на Ед Гийн. Смущаващата история на убиеца е разказана от спокойния глас на Вяра Георгиева – създателката на първия YouTube канал в България, посветен на true crime съдържание. 

По странен начин мекият ѝ тембър, цветните фулмастри и кървавите детайли се съчетаваха отлично в едно релаксиращо хоби. Макар че с времето чарът му избледня, тази есен интересът ми към тъмните кътчета на психиката се възроди. 

Причината? 

Ед Гийн и новият, извратен в своята детайлност, сериал на Netflix – Monster: The Ed Gein Story, излязъл в началото на октомври. 

Този път обаче мрачните сцени пораждат не само любопитство, но и въпроси за същността на човешката природа. Защо такива истории ни привличат? Какво говори за нас фактът, че не можем да откъснем очи от тях? 

Вяра, чийто глас следвам отдавна, търси подобни отговори. “Жанрът ме вълнува откакто се помня – всичко тръгна от предавания като “Веществени доказателства” и творбите на Агата Кристи“, разказва тя. Започнала е канала си през 2020 г. „като експеримент, без конкретен план“. Днес обаче той е пространство, в което хиляди хора (115 хил. в YouTube, ако трябва да бъдем точни) споделят общия си интерес и намират неочаквано спокойствие. 

Парадоксът на ужаса: Как страшните филми могат да успокоят тревожността

При подбора на случаи Вяра обикновено се води от личен усет и интерес към темата, като обаче следва свои много ясно дефинирани принципи. “Винаги се старая да не трупам популярност заради самия случай, особено когато той е тежък и наболял – т.е. когато събитието е прясно и има силен афект”, подчертава тя. Приоритет за нея са истории с голяма психологическа стойност, защото те позволяват разглеждането на “един пълен кръг от началото до края”. Именно този аналитичен и обстоен подход характеризира най-ясно съдържанието ѝ. 

“Целта е да покажа защо събитията са се развили по определен начин и са имали фатален край, активно търсейки момента на пречупване.”

Любопиство, справедливост и страхове

Може би ние, обикновените наблюдатели, също изживяваме подобна точка на пречупване. В даден момент съзнанието става достатъчно отегчено от “нормалното”, позволено съдържание и започва да търси нещо различно. „Хората се увличат по тези истории, защото искат да разберат тъмната страна на човешката природа и подсъзнателно си задават въпроса: ‘Щом този човек е способен на такава жестокост, какво всъщност ни различава?’“

Това любопиство, колкото и нездраво да изглежда за някои, има безкрайно човешки характер и дори еволюционно обяснение. Психолози и учени отбелязват, че тези истории ни привличат, защото убийствата, изнасилванията и кражбите са играли значителна роля в човешкото общество още от времето, когато сме ловили храната си. В нашата природа е да сме силно чувствителни към престъпленията и инстинктивно да искаме да ги разберем, защото това знание може да ни помогне да защитим себе си и близките си. 

Проучване от 2010 г. на Илинойския университет установява, че жените са по-привлечени от true crime съдържание, което разкрива мотивите на убиеца и начините за бягство. Това им помага да разчитат по-ясно “червени флагове” при общуването си с околните. Психологията определя това като форма на „дефанзивен песимизъм“ – защитен механизъм, при който умът предварително проиграва опасни сценарии, за да смекчи страха от тях и да намали тревожността.

“Понякога това е и начин да се изправим срещу собствените си страхове, но в безопасна и регулирана среда, защото винаги можеш да спреш видеото”, допълва Вяра. 

Други се интересуват от истински престъпления, защото искат да видят, че правосъдието е възтържествувало – особено в случаи, в които жертвите са били пренебрегнати, полицията е провалила разследването или доказателствата са били неправилно обработени. Положителният краен резултат ни дава усещане за контрол и справедливост в един крайно хаотичен свят. “Жанрът може да бъде изключително полезен – да образова, да разкрива проблеми в системата на правосъдието, да учи на предпазливост и дори да спомага за разрешаването на забравени случаи.”

Насилието в медиите

Културният контекст може би оказва известно влияние върху това как се възприема жанрът, но по думите на Вяра разликите между българската и западната публика не са драстични. 

Тя смята, че по-особеното в родната среда е нуждата публиката да свикне с идеята, че престъплението може да бъде разглеждано през призмата на психологията, без това да означава оправдание. Във видеата ѝ фокусът не пада върху сензацията, а върху причинно-следствената връзка между личните травми, средата и насилието. “Също така съм забелязала, че аудиторията трябваше да свикне с идеята, че случаите не се свеждат единствено до акта на насилие – процесите, довели до него, започват много по-рано и трябва да се разглеждат в по-широк контекст.”

Дали заради ограничената времева рамка на телевизионните емисии, или с цел постигане на сензация, но голяма част от медиите в България акцентират върху самото насилие. Разбира се, по дефиниция новините предоставят кратка, фактологически вярна информация и все пак се забелязва неприятна тенденция към драматизация и емоционални внушения. Подобна практика не е типична само за страната ни – според Reuters Institute и Dart Center for Journalism and Trauma, глобалните медии също са склонни да „продават страх“, защото той провокира много по-силна реакция, отколкото предоставянето на анализ. 

Според теорията на култивирането, разработена през 1969 г. от Джордж Гербнер, медиите формират частично представата ни за света. В този смисъл продължителното консумиране на съдържание, което набляга силно на насилието, води до т.нар. “синдром на лошия свят”. При него човек възприема света като по-опасен и враждебен, отколкото е в действителност. 

Тази представа създава особена тревожност у обществото, когато в заглавията се появи поредния случай на побой, изнасилване или убийство. В един момент новините за престъпление сякаш само подсилват усещането, че всичко е излязло извън контрол. 

Сякаш са излезли от нечие подсъзнание: Как филмите на ужасите завладяха съвременното кино

Агресия – комбинация от фактори

Но причината за самото насилие в никакъв случай не може да се проследи само до прекалено песимистичните новини, които гледаме всяка вечер. “Не мисля, че способността за садизъм у един човек се обяснява само с това, на което е бил свидетел – било то в медиите, книгите или филмите“, подчертава Вяра. “Излагането на сцени на насилие може да действа като катализатор при определени условия, но не е първопричината.” Агресията, според нея, е резултат от комбинация от фактори – семейна среда, липса на емоционална подкрепа, социален натиск и травми.

В този смисъл случаите на насилие сред подрастващите в България – побоите между ученици, видеата, споделяни в TikTok, и групите, известни като „локалите“ – се превръщат в симптом на по-дълбок проблем. “По-скоро насилието трябва да се разглежда като симптом на по-дълбоко заседнали социални и психологически проблеми, а не като последица от това, което децата виждат”, пояснява Вяра. 

Нужда от развитие

Вяра вярва (колко приятно съчетание от думи), че превенцията и осъзнаването са далеч по-ефективни от осъждането. Каналът ѝ е именно това – пространство, в което човешката жестокост не се романтизира, а се разчленява на съставните ѝ части, за да бъде разбрана. Във време, когато думата „насилие“ присъства ежедневно в новините, подобен подход има терапевтична стойност.

След близо пет години работа Вяра усеща, че каналът ѝ има нужда от надграждане. “Виждам възможности за извличане на още повече стойност.” В бъдеще планира да засили научната насоченост на съдържанието си и да добави повече информационна стойност. „Чувствам, че съм надраснала периода, в който целта беше единствено разказването на история. Искам слушателите да извличат конкретни ползи, да научават повече за механизмите, които движат човешкото поведение.“

Може би именно затова видеата ѝ са толкова успокояващи – не защото описват ужасите на света, а защото осветяват тъмните кътчета на човешкото съзнание.