Светът е беден, богатите са все повече. Могат ли данъците да решат това сложно уравнение

Когато списание Forbes публикува за първи път глобалната си класация на милиардерите през 1987 г., в нея фигурират само 140 имена. В изданието от 2025 г. са включени над 3000 с обща стойност 16 трилиона долара.

Дори ако се вземат предвид фактори като възхода на Китай и продължаващата над 30 години инфлация, това е зашеметяващо увеличение и по брой, и по стойност, подчертава в анализ за данъчното облагане на богатите Financial Times.

Нетната стойност на Илон Мъск, който беше най-богатият човек в света, преди Лари Елисън да го изпревари преди броени дни, се оценява на 342 млрд. долара, в сравнение с 295 млрд. за цялата класа през 1987 г.

Лари Елисън изпревари Илон Мъск и стана най-богатият човек в света

В световен мащаб средното състояние на най-богатите 0,0001% от населението е нараснало средно с около 7,1% годишно между 1987 и 2024 г., в сравнение с 3,2% за средностатистически възрастен, обяснява Габриел Зукман, професор по икономика в Парижката школа по икономика и в Университета на Калифорния, Бъркли.

„Приоритетът трябва да бъдат действия относно състоянието на супербогатите лица.

Това не само са най-богатите хора на планетата, но се оказва, че и тези, които плащат най-малко данъци,

допълва професорът.

Но когато става въпрос за данъци на богатите, да се постигне „най-голям брой пера с най-малко съскане“, както казва Жан-Батист Колбер в аналогия със скубане на гъски, е по-лесно на думи, отколкото на действия.

„Облагайте ни”: 250 от най-богатите в света призоваха за по-високи данъци

Данъците върху доходите и социалните осигуровки, заедно с тези върху продажбите, са основни източници на приходи в развитите страни. Те обаче не засягат капиталовото богатство на супербогатите, което често се концентрира в недвижими имоти, инвестиции или акции в различни компании.

Въпреки това, налагането на по-високи данъци върху капитала на относително малък брой много богати лица води до промени в поведението им, които ограничават или дори намаляват събраните суми.

Повишаването на данъците върху умерено богатите, които са много по-голяма и по-малко мобилна група, обикновено има последствия.

Историята на данъците върху богатството е отличен пример за това. В средата на 80-те около половината от страните от ОИСР налагат годишен данък върху нетната стойност на най-богатите си жители.

Днес в Европа само Испания, Норвегия и Швейцария ги запазват – и събират относително малки суми.

Частни ски камериери, готвачи на живо, скъпи пури: Зад кулисите на ултралукса в Швейцария

„Тъй като богатите са изключително мобилни и все по-малко привързани към страната, в която са създали богатството си, те могат да се преместят - и го правят“, казва Паскал Сен-Аман, бивш ръководител на данъчната служба в ОИСР.

„Подозирам, че ако попитате повечето милиардери:

Към кого сте лоялни – към страната или към парите си?

те ще отговорят: „Към парите си.“

Дори страните, които запазват данъка върху богатството, обмислят бъдещето му. Въпросът беше гореща тема в скорошната предизборна кампания в Норвегия, като центристката партия обеща да го премахне. Швейцария, отдавна предпочитано място от супербогати, притесни сериозно някои от заможните си жители с дискусии за нов данък наследство.

В Обединеното кралство както лейбъристите, така и консерваторите премахнаха вековния режим на „лица без постоянен адрес“, което доведе до някои високопрофилни напускания, въпреки че ранните данъчни данни все още не потвърждават опасенията от масов отлив на лицата без постоянен адрес.

Докато някои развити страни търсят начини да извлекат повече приходи от заможните, други разгръщат червения килим с нови режими. Обединените арабски емирства и Италия отбелязват приток на заможни, докато в САЩ, където данъците върху богатството са относително ниски, президентът Доналд Тръмп стартира т.нар. програма за „златни визи“ на стойност 5 млн. долара.

Милионерите са луди по Италия – и инвестират в луксозен живот и недвижими имоти

„Предоставянето на атрактивна данъчна система за богати се превръща в нещо като стока за правителствата“, казва Сен-Аман и противопоставя „надпреварата за привличане на богати“ с усилията на ОИСР да омекоти конкуренцията в корпоративните данъчни ставки.

Той предупреждава, че тази тенденция рискува да създаде „откъснат елит“, като добавя, че демокрациите с отворени граници и либерализирани капиталови пазари са „по-уязвими“ от по-репресивни държави към произтичащото от това „номадство“ на високия клас.

Леон Фернандо Дел Канто, испански адвокат и юрист, с кантора в Лондон, наскоро публикува в Tax Journal, че за повечето демократични правителства изборът между облагане на частното богатство и съкращаване на услуги „вече не е икономически дилема – това е политически и морален разчет“.

Идеята, че социалните услуги за хора с увреждания или възрастни трябва да бъдат пожертвани за сметка на огромни количества необлагани богатства, които са недокоснати, е все по-трудно да се оправдае.

Когато политиците говорят за „облагане на богатите“ или, че богатите трябва да „плащат справедливата част“, рядко посочват конкретното ниво богатство, за което мислят.

Милионери срещу милиардери: Най-богатите американци са готови за данъчна война

Широката общественост също има склонност да разглежда „богатите“ като различни хора, а не като част от себе си. Надеждни данни за богатството са трудни за откриване, което затруднява финансовите министерства и техните съветници да извършат анализ на разходите и ползите, който да послужи за основа на добра политика.

Все пак има значителни разлики между милиардерите и обикновените милионери, които според експертите трябва да се отразят в подхода на правителствата към въпроса как да ги облагат с данъци.

„Зависи дали говорим за милиардери, или за много хора, чиито имоти са се повишили значително по стойност и имат по-щедри пенсионни осигуровки от предишните или следващите поколения.“, коментира анализатор пред Financial Times.

Технически може да е по-лесно да се обложат с данък тези хора, тъй като обикновено имат по-силни връзки с родната си страна и е малко вероятно да се преместят в чужбина. Но „политически е по-трудно да се преследва по-голямата група от средната класа, родена по време на бейби бума“, добавя анализаторът.

За $250 млрд. повече: Нужен ли е глобален минимален данък за милиардери?

„Това е сложен въпрос, защото всички са за прогресивното данъчно облагане, но един от проблемите е, че то е неограничено“, казва Джон Барнет от Chartered Institute of Taxation.

„В кой момент последната капка прелива чашата?“

Макар супербогатите да са по-лесни политически мишени, те имат най-голям стимул да избягват данъците и имат достъп до най-добрите адвокати и счетоводители.

Освен това са и много мобилни - „стоманеният“ магнат Лакшми Митал, „бетоновият“ милиардер Насеф Савирис и търговците с произведения на изкуството Иван и Мануела Вирт напуснаха Обединеното кралство или заявиха намерението си да го направят след промените в данъчната система. Критиците на данък върху богатството предупреждават, че освен разходите, и филантропията на заможните лица може да си тръгне заедно с тях.

Милиардерска миграция: Ултрабогатите бягат от Острова заради новите данъци

Според Зукман, данъците, основани на доходите, не са особено ефективни при облагането на тази група.

Той цитира проучване на екип, ръководен от него, базирано на анонимни данъчни декларации, подадени в Агенцията за вътрешни приходи на САЩ. То показва, че 400-те най-богати американци имат обща ефективна данъчна ставка от 23,8% от дохода си за 2018–2020 г., включително данъци върху доходите на физическите лица, данъци върху наследствата и даренията и корпоративни данъци.

За сравнение, ставката за по-широката популация в САЩ е била 30%, като достига 45% за служителите с най-високи доходи.

Като решение на този проблем, Зукман препоръчва глобален данък от 2% годишно за лица със състояние над 1 млрд. долара, включително активи като недвижими имоти, дялове и по-големи корпоративни участия.

„Не може да се измисли по-целенасочена мярка от тази, за да се опитаме да увеличим данъците“, казва той и добавя, че напредъкът в данъчната прозрачност, прекратяването на банковата тайна и обменът на финансова информация между данъчните власти означават, че сега е по-трудно за богатите хора да укриват богатството си.

Идеята беше обсъдена на срещата на Г-20 през 2024 г., но не получи подкрепата на всички нейни членове.

Пред Г-20: Индия ще атакува големите играчи с по-висок данък свръхпечалба

Сега проф. Зукман организира кампания за приемане на предложението му в родната му страна Франция.

Норма Коен, бивш журналист от FT, която е почетен научен сътрудник в Queen Mary University of London, посочва, че исторически погледнато, данъците върху активите са били основният източник на приходи за много правителства. Данъците върху доходи във Великобритания са били „феномен от средата до края на 20-ти век“, тясно свързан с появата на социалната държава.

„До Първата световна война във Великобритания почти не е имало данъкоплатци. Тя е облагала с данъци други неща: наследства, земя и, в много по-малка степен от другите европейски страни, е налагала мита.“, обяснява тя.

По $1 млрд. на ден: Най-богатите в САЩ печелят все повече и се готвят за огромно данъчно намаление

Но според данъчни експерти, по-голямото облагане на базата на активи в съвременната епоха е изпълнено с трудности.

Администрацията и прилагането са предизвикателства, а определянето на богатството и оценяването на активите – особено тези, които не се търгуват на публичните пазари, също представляват практически трудности.

Дейвид Стъроук, заместник-директор на Института за фискални изследвания, предупреждава, че облагането на богатството „ще възпрепятства натрупването“ и противоречи на усилията на правителствата да убедят повече хора да спестяват и да инвестират за бъдещето.

Това, което трябва да се направи, е да се опитаме да увеличим приходите по начин, който не нарушава и не възпрепятства икономическата активност.

Една от възможностите за решаване на проблема с преместването на активите на богатите в други държави е данъкът при напускане.

Австралия, Канада, Франция, Германия и Япония са сред 14-те страни от ОИСР, облагащи с данък нереализираните капиталови печалби на лицата, които променят данъчното си местожителство, докато САЩ облага отказващите се от гражданството си.

Милионерите масово напускат Обединеното кралство

„Данъчната емиграция се случва по-рядко, отколкото повечето хора мислят, но все пак се случва“, казва Арън Адвани, директор на CenTax, британски мозъчен тръст, и професор в Университета на Уоруик. Но добавя: „Да им се позволи да емигрират без да плащат данъци е политически избор.“

В работен документ на ОИСР относно данъчното облагане на капитала от тази година се посочва, че данъците при напускане могат да ограничат загубата на приходи и да възпрат миграцията, предизвикана от данъците, макар че се добавя, че тези цели трябва да са балансирани с други политически, „като привличане и задържане на таланти и предприемачи“.

Страна, която може да бъде пример за баланс на нуждите на населението си с тези на заможните чужденци, е Швейцария, която прилага система на фиксиран данък или еднократна сума за физически лица, живеещи там.

Идвай ли край на данъчния рай: Швейцария вдига ставката за бизнеса на 15%

Богатите могат да изберат основа за данъчно облагане, която включва индивидуални споразумения с местните власти относно точния общ данък, който плащат върху доходите и богатството си. За тези, които не отговарят на условията, всички кантони налагат данък върху нетната стойност на богатството, базиран на баланс на световните активи минус дълговете, със ставки между 0,1% до 1%.

Потребителите на системата forfait не могат да работят в Швейцария, така че тя е по-подходяща за тези, които вече са натрупали състояние, отколкото за активни предприемачи и бизнесмени. Данъците върху богатството са по-високи, отколкото в други страни, но все пак съставляват по-малко от 5% от общите данъчни приходи.

Лиза Корнуел, която ръководи частния клиентски и семеен бизнес на PwC в Швейцария, казва, че страната „никога не е най-евтината“ за богатите чужденци, които искат да се преместят, но предлага други атракции. „Швейцария е дискретна. Може да плащате повече, но има разнообразие от градове, тя е безопасна, чиста и красива.“, допълва тя.

Държавният дълг е нисък спрямо БВП, а гражданите се радват на завиден стандарт на живот.

Швейцария може да загуби короната си на офшорен център за богатство

Въпреки това, дори и тук има натиск за реформи.

През ноември Швейцария ще проведе референдум за въвеждане на федерален данък върху наследствата и даренията на стойност над 50 млн. швейцарски франка (63 млн. долара) в допълнение към съществуващите такси. Той няма да включва изключения за съпрузи или преки наследници.

Предложението беше внесено от крайна лява политическа партия, но данъчни консултанти и местни адвокати предупреждават, че някои богати вече напускат страната в отговор.

Други, като ОАЕ и Италия, са щастливи да ги посрещнат. Първата няма частни данъци, а втората налага фиксирана такса от 200 000 евро годишно за тези, които искат да получат италианско данъчно пребиваване.

Милиардерите на Ботуша ще плащат двойно по-висок плосък данък

Такива практики „повдигат всякакви проблеми и големи въпроси за справедливостта“, казва професор Зукман.

Защо чуждестранните милиардери да плащат по-малко, въпреки че се възползват от инфраструктурата и достъпа до пазарите на съответната държава?

Ема Чембърлейн, британски адвокат по данъчни въпроси, която консултира богати международни фамилии, смята, че „изглежда има чувство на недоволство срещу богатите“ и широко разпространено мнение, „че трябва просто да ги ограбим колкото се може повече“.

Предвид противоречивата история на данъците върху богатството, много експерти препоръчват реформиране на съществуващите вече такси за имоти, дарения, наследства и капиталови печалби, преди да се пристъпи към нови.

Имаме ли нужда от данък върху богатството? Отговорът ми е не, нямаме,

убеден е Ричард Мърфи, професор по счетоводство в Университета в Шефилд, и допълва: „Не само че ще отнеме време, но и ще е необходимо дълго обучение, преди да може да се приложи правилно.“ Според него би било много по-бързо и по-лесно „да се променят ставките, облекченията и отстъпките върху богатството и печалбите, които вече са декларирани“ пред властите на Острова.

Според Чембърлейн, увеличаването на ставките или търсенето на нови активи, които да се облагат с данък, ограничава събиранията.

„Мисля, че би било по-добре, ако правителството на Обединеното кралство е с по-позитивна нагласа и изключи неща като данък върху богатство, данък при напускане и повече промени в данъка за наследствата.

Швейцарският данък върху богатството работи, защото ставките му са ниски.

Няма кой да управлява състоянието на европейските милиардери

Но за европейските страни и в частност изправените пред нарастващи разходи за здравеопазване и социално подпомагане в резултат на застаряващо население, както и увеличените разходи за отбрана, въпросът кого да облагат и как е малко вероятно да отстъпи на заден план, колкото и сложен да е механизмът.

Коен от Университета „Куин Мери“ предупреждава, че до 2050 г. „процентът население в Обединеното кралство над 65 години ще бъде около 25%“. С по-малко работещи, които поддържат повече пенсионери, „трябва да намерим нещо друго освен данък върху доходите, чисто въз основа на демографските промени“.

Даниел Бън, президентът на Tax Foundation, казва, че „правителствата имат време да се справят с проблемите, вероятно чрез намаляване на разходите – въпреки че не обичат да правят това“.

„Ако успеем да постигнем малко икономически растеж, това ще улесни значително правителствата, тъй като липсата на растеж и застаряването на населението го затрудняват“, допълва Стюарт Адам, старши икономист в IFS.

Но огромните активи на богатите остават изкусителна цел, а Сен-Аман размишлява, че редиците им са големи дори по исторически стандарти.

„Онези, които ще погледнат към днешния период след 100 години, ще си кажат: „Тези хора са били луди да позволят на редица други да са изключително богати, притежаващи не милиарди, а стотици милиарди.“ Няколко души днес притежават света и това е грешно. Подхранва популизма, който само ще засили сложността на ситуацията.“