Това лято се появиха две запомнящи се изображения на технологичния милиардерски разкош. Първото - Джеф Безос, щастливо покрит с бели облаци от пяна на предсватбено парти на своята суперяхта. Второто - рисковият инвеститор Питър Тийл, който спокойно обяснява в интервю защо според него Грета Тунберг може би е Антихристът.

Две сцени, които не просто илюстрират крайности в поведението на технологичните милиардери, а подсказват какво ги води - едните вярват, че парите носят неизчерпаемо щастие, а другите - че краят на цивилизацията е неизбежен. Какво свързва тези двама мъже? Според анализаторът на Financial Times Илейн Муур – отговорът се крие в една книга.

В канона на влиятелната литература в Силициевата долина Тийл е особено привързан към едно почти неизвестно инвестиционно издание от 1997 г. – The Sovereign Individual, написано от британския журналист лорд Уилям Рийс-Мог. Книгата описва края на установения световен ред - и защо това не е непременно лошо.

С времето The Sovereign Individual се е сдобила с култов статут в технологичните среди. Патрик Колисън, основател на стартъпа за разплащания Stripe, я поставя на четвърто място сред книгите, представящи важни идеи. Марк Андрийсен, основател на престижния фонд Andreessen Horowitz, я нарича „най-провокиращата размисъл книга за естеството на XXI век, която съм чел“.

Основната ѝ теза, разбита от анализатора на FT Илейн Муур, гласи следното:

В новата информационна епоха активите и трудът ще се преместят онлайн, извън обсега на държавите. Това ще направи събирането на данъци трудно, а държавната инфраструктура ще се разпада. С отслабването на нациите, войните ще намалеят, но вътрешните конфликти ще се увеличат. Ще възникне нов „когнитивен елит“, който ще може да избира къде да живее.

Тези „суверенни индивиди“ ще се конкурират и взаимодействат помежду си „по начин, напомнящ отношенията между боговете в гръцката митология“. Всички останали ще бъдат оставени да се борят за трохите, ставайки шовинистични и „неприятни“.

Няма награда за отгатване кой се вижда в ролята на олимпийската върхушка. Ако сте като мнозина в технологичния сектор и искате нулева държавна намеса, тогава идеята за глобална киберикономика без политика звучи съблазнително. Колапсът като трансформация.

Муур разказва, че авторите на книгата са странна комбина - Джеймс Дейл Дейвидсън, американски либертариански инвеститор, и Уилям Рийс-Мог - въплъщение на британския елит.

„Едно от най-големите имена в британската журналистика“, според Financial Times, където започва кариерата си. Става главен редактор на The Times на 38 години и всяка неделя ходи на църква със съпругата си и петте си деца. Но на 69-годишна възраст, когато излиза The Sovereign Individual, той вече е известен като един от „пророците на апокалипсиса на XX век“, заради серията си от дистопични книги.

В телевизионно интервю две десетилетия по-рано Рийс-Мог изглежда умерен и замислен. Но семената на технологичния му песимизъм вече са поникнали. Описва западното крайбрежие на САЩ (което признава, че никога не е посещавал) като „напреднала технологична държава“, която е „нечовешка и дехуманизираща“.

„Трябва да се отбележи, че неуспешният му опит да стане депутат също може да е допринесъл за враждебното му отношение към политиката“, пише Муур.

Според Муур за почитателите книгата е зловещо точна: възходът на технологиите, криптовалутите, популистки лидери като Тръмп, дори препратки към религията и Антихриста.

Писателят Хари Кунзру я нарича „една от най-тихо влиятелните книги за либертарианския политически „изход“ - тоест опита за създаване на територии извън глобалния ред.

И все пак има някои очевидни дупки в сюжета.

Живеем в информационната епоха, но западната цивилизация продължава да функционира. Войни се водят, държави събират данъци и разпределят социални помощи.

Опитите за създаване на независими територии (като „морски утопии“) не успяха да се наложат. Ултрабогатите се сблъскват с границите на своето влияние (експеримента на Илон Мъск с DОGE). А дигитални активи като биткойн вече се интегрират в същата институционална система, която уж трябваше да разрушат.

Какво остава за един пророк на Страшния съд? Муур съветва да не очаквате техно-либертарианската класа да се откаже и да се качи на яхтата. Както Тийл пише в предговора към ново издание на The Sovereign Individual:

„Големият конфликт за нашето мегаполитическо бъдеще едва сега започва.“