Попзвезди се носят в безтегловност, а милиардери не спират да говорят за градове на Луната и Марс – това е реалността, в която живеем от доста време насам. Мечтата човекът да живее извън орбитата на планетата Земя съществува от изключително дълго време, но зад нея стои един по-прозаичен проблем: човешкото тяло.

Докато не открием как да се справим с него, за съжаление, животът извън планетата ни остава невъзможен.

За да стане ясно колко далеч стоим от идеята за устойчиво съществуване в космоса, Business Insider разговаря с астронавти, учени, лекари и дори с човек, който е платил 30 млн. долара, за да се присъедини към руската космическа програма. Изводите не са особено оптимистични.

До момента едва 757 души са напускали Земята, а още по-малка е бройката на тези, които са престоявали там за дълго. Рекордът се държи от космонавта Валерий Поляков с 437 дни, прекарани в орбита, а резултатите от експеримента му показват колко крехко всъщност е човешкото тяло.

Продължителният престой в микрогравитация води до загуба на мускулна и костна маса, спад в кръвното налягане, както и замъгляване на зрението. Част от тези ефекти се възстановяват след като Поляков се връща обратно на Земята, но радиацията в космоса е способна да остави трайни следи – от катаракта до повишаване на риска от развитие на ракови заболявания.

„Колкото повече време прекарваш в космоса, толкова повече се влошава здравето ти“, казва астронавтът Франк Рубио, който е прекарал рекордните за САЩ 371 дни на борда на Международната космическа станция. Възстановяването му след това отнема цели шест месеца.

Космос, интернет, Индия: Мъск спечели пробив към пазара на най-населената държава в света

И дори да пренебрегнем рисковете за здравето, един въпрос остава: къде може да живее човешкото тяло?

Ниската околоземна орбита (LEO) дълго време е смятана за най-достъпната и удобна дестинация, но вече е пренаселена с над 9 хиляди тона космически отпадъци. Това превръща всяка мисия в потенциално смъртоносен риск, тъй като дори един малък сблъсък може да доведе до катастрофа.

Луната е само на няколко дни път от планетата Земя, но предлага сурови условия за живот – липса на атмосфера, радиация, която е изключително висока, и нощи, които продължават цели две земни седмици. Това прави постоянната обитаемост почти невъзможна без сложна инфраструктура и защита.

Марс изглежда като по-обещаваща цел със своята по-плътна атмосфера, но тя също не съдържа кислород. Почвата е токсична и би изисквала сложна обработка, преди да може да се използва за земеделие, а пясъчните бури са достатъчно силни, за да унищожат техника и бази.

Той напуска гимназията, за да стартира бизнес за $7 млрд.: Историята на първия цивилен астронавт, излязъл в открития Космос

И трите варианта ясно показват, че животът отвъд орбитата на Земята не е въпрос само на технологично развитие, а и на оцеляване в среда, която не е предназначена за човека.

„Единственото, което отличава Земята от всяко друго място в Слънчевата система, е свободният кислород в атмосферата“, напомня астрофизикът Майк Шара от Американския музей по естествена история.

Мечтата за колонии в космоса обаче не е оставена на заден план. Blue Origin и NASA проучват 3D принтиране на бази на Луната, а SpaceX разработва технологии за превръщане на марсианския въздух в гориво – т.нар. ISRU (in-situ resource utilization). Проблемът е, че никой не е доказвал, че тези решения работят в реални мащаби.

Някои от визионерите, сред които се нарежда и Джеф Безос, гледат още по-далеч – към изграждането на изкуствени колонии в открития космос, идея предложена още през 70-те от физика Джерард О’Нийл. Огромни въртящи се станции биха създали изкуствена гравитация, но цената би била най-голямата инженерна инвестиция в човешката история.

Китай, шпионските балони и битката за “близкия Космос”

Радиацията – невидимият убиец

Извън магнитното поле на Земята космосът е смъртоносен. Астронавтите на МКС са изложени на 100 пъти повече радиация от хората на повърхността. Едно пътуване до Марс и обратно за 3,5 години означава облъчване, еквивалентно на 16 500 рентгенови снимки на гръден кош.

„Ако си на грешното място в грешното време, едно-единствено слънчево изригване може да убие целия екипаж в рамките на часове“, предупреждава бившият медицински офицер на NASA Джеймс Логан. Решението според него е бъдещите колонии да бъдат изграждани под повърхността – като „къртици“ или „червеи“.

Въпреки мечтите за градове сред звездите, реалността е сурова: човешкото тяло не е създадено за космоса. Радиацията, липсата на гравитация и враждебната среда превръщат всяка мисия в риск за живота.

„Новостта не е в това дали можем да достигнем до Марс или Луната. Въпросът е дали можем да живеем там“, обобщава Рик Тъмлинсън, дългогодишен активист за космически изследвания.

Днес технологичната революция ни доближава до отговорите, но засега единственото реално място за живот остава Земята.

Въпреки провала на „Биосфера 2“, NASA продължава да тества затворени системи за живот. Мисии като HI-SEAS и CHAPEA симулират условията на Марс и дават по-стабилни резултати, но остават само тренировка на Земята – далеч от реалните условия извън атмосферата.

Кейти Пери и Лорън Санчес оглавяват най-бляскавата космическа мисия досега

Друг риск, който все още не е изследван, е възпроизводството. Опитите с гризачи в орбита не дават успешно зачеване, а при хора експерименти не се правят – поне не и официално. „Да пробваме човешка бременност в космоса би било толкова неетично, колкото ако някой се беше опитал да прави същото в Чернобил след аварията – само за да видим какво ще стане“, казва Зак Уайнърсмит, съавтор на A City on Mars.

А докато учените се борят с фундаментални въпроси, космическият туризъм набира скорост. Кейти Пери, Уилям Шатнър и редица други знаменитости вече прекараха няколко минути в безтегловност. За предприемача Ник Халик това се превръща в мисия – той заплаща 30 млн. долара, за да се присъедини към руската космическа програма.

„Бих напуснал Земята завинаги, за да бъда колонист в космоса. Животът ми е насочен към това да стъпя на Луната или Марс“, казва той.

Но няколко минути в суборбитален полет или дори статут на „резервен космонавт“ са далеч от изграждането на нова цивилизация. За това ще трябва много повече от селфита сред звездите.