Русия изстреля военен спътник това лято, който започна да се държи по необичаен и потенциално заплашителен начин. Вместо да се движи по стабилна орбита, както повечето спътници, той започна да се люлее над и под нормалната траектория, приближавайки се до космически кораби, принадлежащи на чуждестранни военни сили и частни компании. Дни по-късно спътникът изстреля неизвестен обект, който продължи да лети в близост.

„Никога не сме виждали нещо подобно“, казва пред Financial Times Пол Грациани, изпълнителен директор на Comspoc, компания за софтуер за космическо наблюдение.

Такива необясними събития стават започват да се случват често, като китайските спътници също извършват все повече тревожни маневри. Тази тенденция се оформя на фона на глобалната кампания за превъоръжаване, която предизвиква вълна от ентусиазъм около космическите технологии.

Индексът Kensho final frontiers на S&P, който проследява основно компании за иновации в областта на дълбокия космос, е скочил с 35% от април насам. Някои компании преминават от мониторинг на климата към сигурност, докато други търсят да закупят утвърдени доставчици в областта на отбраната, за да се възползват от този интерес на инвеститорите.

Но успехът далеч не е гарантиран, космическите компании в ранен етап на развитие са принудени да се конкурират с гиганти в отбраната като Lockheed Martin и Northrop Grumman.

Предложените съкращения в бюджета на NASA поставят под въпрос ключови съвместни мисии с ESA и ускоряват амбициите на Европа за по-голяма стратегическа автономия в космоса

Раздор в Космоса… Или какви ще бъдат последствията за Европа, ако САЩ орежат бюджета на NASA?

Много инвеститори бяха разочаровани от шума около последната обещана революция в космическите технологии. От 13 компании, които станаха публични между 2018 и 2022 г., само четири се търгуват над първоначално предлаганата цена, докато други са били придобити, фалирали са или са напуснали пазара, пише изданието. Този път надеждите им се основават на обещанията на правителствата - от Вашингтон до Берлин и Токио - да привлекат търговски доставчици за по-бърз и по-евтин достъп до най-новите технологии.

НАТО, Пентагонът и американските космически сили публикуваха планове за инвестиции в търговски услуги. Белият дом покани „нетрадиционни“ изпълнители да участват в проекта за противоракетен щит „Златен купол“ на стойност 175 млрд. долара, а германският план за отбрана на стойност 650 млрд. евро също търси нови, по-гъвкави доставчици

„Комерсиалното пространство е от основно значение за нашите операции“, казва пред Financial Times генерал-майор Михаел Траут, ръководител на германското космическо командване.

Парите, които са на разположение, са потенциално огромни. Ако страните от НАТО изпълнят обещанието си да изразходват 5% от БВП за сигурност до 2035 г., това би могло да добави 2,7 трлн. долара към годишните разходи за отбрана и сигурност, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира. И космическите компании искат да вземат своя дял.

Starlink на Илон Мъск вече беше установил доминираща позиция в областта на сателитния широколентов достъп, когато тази технология стана от съществено значение за отбраната на Украйна срещу Русия. През 2023 г. компанията представи Starshield, насочен специално към военни клиенти.

Нарастващите търкания отвъд Атлантика правят по-ясно от всякога, че Европа трябва да контролира собствената си технологична съдба, но предизвикателствата са много

EuroStack, AI, космос: Дойде ли времето за технологично „суверенна“ Европа

Компаниите за наблюдение на Земята, които някога се фокусираха върху проследяването на въздействието на климатичните промени, сега намират готов пазар за разузнавателни услуги. През юли Planet Labs подписва договор за 240 млн. евро с германското правителство за доставка на изображения с висока разделителна способност. Сделката е сключена за няколко седмици, а отбраната вече съставлява половината от оборота на Planet, разкрива главният изпълнителен директор Уил Маршал.

Компаниите предлагат услугите си като готови за употреба, по-евтини опции за военните, които се борят с огромни бюджетни дефицити.

„Страните не могат да чакат 10 години, за да изстрелят сателити“, каза Маршал.

Финландската компания Iceye, която придоби известност, като предостави на Украйна достъп до радарни спътници, заявява, че наблюдава силен интерес от страна на други правителства.

„Ако купите четири спътника самостоятелно, винаги ще имате тази минимална способност“, казва Йост Елстак, ръководител на мисиите на Iceye. „Чрез сътрудничество с партньори обаче можете да получите по-голямо покритие“.

И това не остава незабелязано за частния капитал. След като пълномащабната инвазия на Русия подчерта важността на бързите изображения, Advent International придоби конкурента на Planet Labs, Maxar, през 2023 г.

„Националната сигурност на Земята се простира и до националната сигурност в космоса“, казва управляващият партньор на Advent Шонел Малани.

Все пак печалбата може да не е толкова голяма, колкото някои се надяват. McKinsey оценява, че до 2030 г. годишните разходи за отбрана на европейските съюзници в НАТО ще се удвоят до 800 млрд. евро. Разходите за космическо оборудване също могат да се удвоят, но все пак ще съставляват само около 1%.

След години на недостатъчни инвестиции има прекалено много „черни дупки“ в отбранителните бюджети - от персонал до запаси от муниции – особено в Европа, казва Брус Маклинток от мозъчния тръст Rand’s Space Enterprise Initiative: „Има цял дълъг списък с земни проблеми. Космосът със сигурност е важен, но за много европейски страни той не е на първо място в списъка“.

„Бюджетът на Европа за военни космически дейности може да започне да нараства с 10-15% годишно в бъдеще, смята Пиер Лионне, директор по научните изследвания в търговската организация ASD Eurospace. „Но това няма да доведе до трансформация.

Междувременно новите участници се сблъскват с утвърдени компании, които имат десетилетия на установени взаимоотношения, обяснява картината Грациани, чиято компания предоставя на правителствата и други клиенти софтуер за наблюдение на обекти в космоса.

„Търговците се възприемат като нашественици”, добавя той. „Агенциите за обществени поръчки имат имунна система, която се опитва да ни унищожи – те нямат намерение да ни допуснат. Всички ние получаваме само остатъци от масата“.

Критичната космическа инфраструктура е податлива на заплахи в три ключови сегмента: в космоса, в наземния сегмент и в комуникационните връзки между тях

Космическа надпревара под заплаха: Кибератаките се превръщат в оръжие и извън Земята

Лука Росетини, главен изпълнителен директор на космическата логистична компания D-Orbit, е категоричен, че правителствата трябва да преосмислят практиките за възлагане на обществени поръчки, които изискват от новите компании да прекарат години в доказване на себе си: „Не можем да си позволим 10 години, за да тестваме нова компания“.

Някои компании се надяват да заобиколят тези бариери, като закупят утвърдени местни доставчици в областта на отбраната. D-Orbit и канадската компания MDA Space заявяват, че проучват възможности за придобивания. Те биха могли да „отворят нови хоризонти за нас“, казва главният изпълнителен директор на MDA Майк Грийнли.

Междувременно големите играчи в областта на отбраната предполагат, че правителствата, които нямат дълбока институционална експертиза в космическата област, може да се колебаят дали да разчитат в голяма степен на търговски решения.

„Те все още се опитват да разберат какво може да се купи на пазара, какво трябва да остане под национален контрол и какво може да се разработи съвместно с партньори“, казва Ник Смит, регионален директор на Lockheed Martin за Европа и Обединеното кралство. „Тази несигурност остава предизвикателство”.

Въпреки препятствията, търговската космическа индустрия вярва, че нейният момент е дошъл. Марк Богет, главен изпълнителен директор на Seraphim Space, твърди, че секторът може да привлече 10 до 20 процента от глобалното увеличение на отбранителните бюджети – цифра, която, както сам признава, е посрещана със скептицизъм.

„Миналото не е ориентир за това къде ще бъдат необходими тези средства. Конфликтите ще се водят по-малко с танкове и хеликоптери, а повече с цифрови възможности. Има изцяло нови изисквания за това къде ще бъдат разпределени тези средства“, акцентира в заключение той.