Игра на мита срещу сателити: Какво следва след разрива Тръмп-Мъск за глобалната политика в Космоса
От началото на годината редица държави намалиха бюрократичните пречки, за да одобрят Starlink, някои под натиска на Държавния департамент. В други случаи изглежда, че те са дали зелена светлина на компанията само, за да се вкопчат в Белия дом
&format=webp)
Възможно ли е онлайн престрелката между Илон Мъск и Доналд Тръмп да попречи на глобалните амбиции на милиардера в областта на телекомуникациите?
Компанията му за сателитни широколентови услуги Starlink пожъна огромни печалби, откакто той стана „пръв приятел“ на президента.
Тази година много държави намалиха бюрократичните пречки, за да одобрят Starlink, някои, както се съобщава, под натиска на Държавния департамент. В някои случаи изглежда, че държавите са дали зелена светлина на Starlink, само, за да се вкопчат в Белия дом, отбелязва в анализ Politico.
Виетнам одобри услугата през февруари. В началото на май Демократична република Конго издаде лиценз на Starlink. По-късно същия месец Южна Африка облекчи законите, които изискваха от телекомуникационните компании да осигурят 30% от капитала на исторически маргинализирани групи, което можеше да позволи на Starlink да започне да предоставя услуги, без да отговаря на изискването.
Сега враждата на Мъск с Тръмп повдига въпроса как ще се справи Starlink в бъдещите преговори.
„Когато търговските представители или правителствата сядат за преговори, вие мислите с какви „коне“ трябва да търгувате“, казва бивш ръководител на Starlink, на когото е предоставена анонимност от Politico. „Дори не знам дали Starlink вече е кон.“, допълва той.
Кейлъб Хенри, директор на изследователския отдел на консултантската компания Quilty Space, заяви, че американската дипломация е помогнала на Starlink да се наложи на труднодостъпни места „Starlink вече е получила достъп до пазара в най-лесните страни и страните от средния клас. Остават само трудните. Там се намесва Държавният департамент.“, коментира експертът.
Хенри и други ветерани в телекомуникациите смятат, че това не е непременно необичайно: Държавният департамент често лобира за американските компании и в този смисъл Starlink се радва на същата подкрепа, която Boeing или сателитните компании Iridium и Globalstar са получавали в миналото.
Блеър Левин, експерт, заемал висши длъжности във Федералната комисия по комуникации при управлението на демократите, е забелязал нетрадиционен елемент в дискусиите на Държавния департамент относно Starlink: Те са свързани и с тарифната политика на Белия дом.
Разгледайте случая с Лесото. Според The Washington Post африканската държава без излаз на море е търсила начин да се измъкне от 50-процентните мита, обявени от Тръмп. През април тази година тя е предоставила лиценз на Starlink.
Според Post Държавният департамент е отбелязал това развитие във вътрешна бележка: „Докато правителството на Лесото преговаря за търговско споразумение със САЩ, то се надява, че лицензирането на Starlink демонстрира добра воля и намерение да посрещне американския бизнес“.
Държавният департамент не потвърди или отхвърли доклада, но заяви: „Всеки патриотично настроен американец би трябвало да иска да види успеха на американска компания на световната сцена, особено пред компрометираните китайски конкуренти.
Starlink и посолството на Лесото не отговориха на въпросите относно доклада.
„Посолствата често представляват интересите на базирани в САЩ компании. Това не е нещо необичайно. Но да се обвързват преговори за тарифите с определени компании, това е много необичайно“, допълва Левин.
Експертът по сателитна политика Рут Прайчърд-Кели изразява съгласие. „Не мога да кажа, че някога съм виждала държава, която да моли САЩ да не правят нещо катастрофално, казвайки: Вижте, ние дори лицензирахме сателитната услуга на най-добрия ви приятел, моля, не ни налагайте мита“, допълва тя.
Какво следва сега обаче? Ако Мъск продължи конфликта си с Тръмп, това може да се превърне в глобална отговорност за компанията, допълва експертът:
„Ако Лесото действително се притеснява от налагането на мита от страна на САЩ, тогава присъединяването към тази технология, която в момента се управлява от човек, който е персона нон грата за Тръмп, може да се окаже проблем.“
Досега враждата между Мъск и Тръмп до голяма степен се разиграваше онлайн, а президентът не последва заплахите си да отмени правителствените договори на SpaceX.
Но Тръмп има и други бутони, които може да натисне, за да усложни живота на Мъск, допълва Прайчърд-Кели. Един от тях е отнемането на лиценза на Starlink за работа в Космоса. „Никога не се е случвало, но мисля, че ако Тръмп наистина искаше да стресне Мъск, щеше да каже: „Ще ти отнема лиценза“, допълва тя.
Бившият изпълнителен директор на Starlink смята, че Държавният департамент и правителството в по-широк смисъл, също може да постави фини пречки пред компанията, например като забави одобренията или придаде по-малка тежест на коментарите на Starlink относно федералната политика.
„Има и други недостатъци, които могат да се появят за Starlink или други компании на Мъск, само защото вече не се считат за привилегировани“, допълва източникът.
В по-дългосрочен план разривът на Мъск с Тръмп вероятно ще подтикне други държави да продължат да инвестират в собствените си системи, смята сателитният анализатор Тим Фарар.
В петък високопоставени депутати от Европейския парламент изпратиха писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, в което я помолиха да отдели 60 млрд. евро за космически изследвания, включително за сателитната комуникационна мрежа на ЕС IRIS2.
Според Фарар обаче вероятно ще минат „години, ако изобщо някога“ конкурентните интернет услуги имат сили да се сравнят с над 7000-те сателита на Starlink, дори когато китайските компании и проектът Kuiper на Amazon се надпреварват да изстрелват свои собствени.
„Държавният департамент трябва да насърчава интересите на САЩ в областта на сателитите пред интересите на Китай. Засега Starlink е единственият играч“, допълва той.