НАТО се съгласи да отвори портфейла си по-широко, а представителите на космическия и отбранителния сектор вече потриват ръцес надежда да се възползват от това.

По настояване на американския президент Доналд Тръмп страните от алианса подписаха споразумение за повече от удвояване на разходите за отбрана на членовете на алианса от 2% на 5% от брутния им вътрешен продукт до 2035 г. 3,5% от тези средства трябва да бъдат насочени към „чиста“ отбрана, а останалите 1,5% трябва да бъдат предназначени за инфраструктура, свързана със сигурността, като например способности за кибервойна и разузнаване.

Още през 2019 г. НАТО призна космоса за една от петте „оперативни“ области, наред с въздушното, сухоземното, морското и киберпространството, припомня CNBC. Две години по-късно организацията стигна до заключението, че настъпителните действия към, от или в космоса могат да представляват заплаха за алианса и да задействат прословутия член 5. Затова отбранителната коалиция ще публикува нова Космическа доктрина 2026.

Дали съюзниците – особено нежелаещата Испания – могат или ще постигнат целта от 5% е под въпрос.  Поглеждайки цифрите на НАТО, само Полша се доближи до разпределянето на тази част от БВП за отбрана миналата година, с 4,12%, докато самият Вашингтон отделя едва 3,38%.

Като цяло, има много работа за вършене. В Европа това е ясно от няколко месеца, след като 27-членният блок на Европейския съюз предложи да мобилизира 800 милиарда евро за разходи за отбрана още през март, а Германия облекчи правилата си за фискалния дълг, за да улесни повече покупки, свързани със сигурността. Обединеното кралство започна годината с обещание да увеличи разходите за отбрана до 2,5% до април 2027 г., а след това премиерът Киър Стармър даде заявка, че до 2035 г. ще бъде постигната целта от 5%.

Трябва ли индустрията да се тревожи или напротив - да се радва? Отговорите са разнопосочни

Космическа индустрия под сянката на Мъск: Добра новина или рецепта за монопол?

Комуникациите, навигацията и наблюдението са очевидни приложения на космическите възможности в отбраната, дори да не става дума за космическа война. Амбициозният отбранителен щит „Златен купол“ на Тръмп – който според администрацията му ще струва 75 милиарда долара, но според някои наблюдатели ще струва многократно повече – вече привлича компании като Boeing, Lockheed Martin и дори европейски играчи, които се борят за част от бюджета. Съвсем наскоро доставчикът на сателитни изображения Planet Labs сключи договор за седемцифрена сума за предоставяне на възможности за наблюдение и разузнаване на НАТО.

Тук, логично, идва темата дали Starlink на Илон Мъск може да бъде успешно детрониран от Украйна, където улеснява достъпа до интернет данни и комуникации. Руските бомбардировки опустошиха местните мобилни мрежи по време на тригодишната си инвазия, което направи незаменими сателитните комуникационни услуги на трети страни. Но доскорошните близки отношения на Мъск с нестабилния Тръмп, чиято подкрепа за Киев е променлива, породиха опасения в Европа относно дългосрочната надеждност на Starlink. Остава да се види дали публичната конфронтация между президента и технологичния милиардер ще разсее тези опасения сред европейските лидери, които в голяма степен подкрепят Киев в дългосрочен план.

На този фон Европа все още търси алтернативен сателитен шампион, за да премахне прекомерната зависимост от Starlink в Украйна. Френската компания Eutelsat, която вече подкрепя правителствените и институционалните комуникации в обсадената страна, се възползва от това начинание. След сливането си с британската OneWeb през 2023 г. френската компания разполага с над 650 сателита в ниска околоземна орбита (LEO), както и с повече от 30 геостационарни сателита.

След години на отлагане космическата компания Blue Origin на милиардера изстреля ракетата си New Glenn рано в четвъртък

Космическите амбиции на Джеф Безос се засилват с изстрелването на ракетата New Glenn

Компанията спечели голямо доверие миналата седмица, когато обяви увеличение на капитала с 1,35 милиарда евро, водено от френското правителство. То ще стане най-големият акционер в компанията с дял от 29,99%. В резултат на това акциите на компанията се повишиха с 31%, надграждайки печалбите, регистрирани след първоначалните спекулации, че компанията може да заеме мястото на Starlink в Украйна. Това е хубав скок от ниските нива в края на февруари, достигнати в дните след по-слабия от очаквания полугодишен отчет за печалбата, формиран от по-ниските продажби на телевизионни програми и фиксираните разходи.

И този вид частни играчи не са просто периферни за НАТО. Тази седмица алиансът публикува първата си стратегия за търговското космическо пространство, в която се подчертават три цели – използване на търговски решения, осигуряване на непрекъснат достъп по време на мир, криза или конфликт и укрепване на съгласувани отношения с търговския сектор. Крайната цел е „да се помогне на търговските партньори да разберат по-добре нуждите на НАТО, да инвестират и да спазват необходимите мерки за сигурност, включително за киберсигурност, и да разширят производствените си възможности“.

С оглед на това, че НАТО няма свой собствен космически арсенал, частните компании могат да бъдат големите печеливши.