Разказите за хора, които напускат работното си място с гръм и трясък, отдавна вече не са единични случаи. Днес те по-скоро оформят цяла нова тенденция.

От маршови оркестри до видеа в TikTok, служители по целия свят вече превръщат своето корпоративно сбогуване в пълнометражен спектакъл, който не само разтоварва напрежението, но и често им отваря нови врати в професионален план.

Историята на Джоуи Ла Нев ДеФранческо е емблематична, разказва The Guardian. През 2011 г., след близо четири години като обслужващ персонал в луксозен хотел в Провидънс, Род Айлънд, той достига до своя предел. Заплащането е едва 5,50 долара за час, смените са безкрайни и изтощителни, ръководителите прибират част от бакшишите, а капката, която прелива чашата, е опитът за синдикализиране.

Всички тези дребни унижения, както и забраната дори да седнеш, докато приемаш поръчки по телефона, се оказват причината ДеФранческо шумно да подаде оставката си – в буквалния смисъл на думата.

Той наема седемчленен духов оркестър, влиза в служебните помещения и съобщава на шефа си: „Тук съм, за да ви кажа, че напускам“, преди да си тръгне гръмко, съпроводен от звуците на тържественото „Joey quits“.

Все повече служители, ядосани от ниските заплати, липсата на повишения и малкото възможности за развитие, се поддават на натрупаното недоволство и директно напускат работа

Забравете тихото напускане: 2025 ще е година на отмъщението

Сцената е заснета от негов приятел и качена в YouTube, като тя бързо набира популярност и днес има близо 10 млн. гледания в платформата. „Никога не сме си мислели, че ще събере такова внимание“, споделя вече 36-годишният музикант и активист от Ню Йорк.

Чувството според него със сигурност е освобождаващо, а страхът, че подобен финал ще затвори професионалните му врати за в бъдеще, се оказва излишен, защото скоро след напускането си започва работа в музей, а видеото никога не е било пречка. „Честно казано, никога не е ставало дума за него на интервю. Даже може би е нещо, което човек може спокойно да сложи в автобиографията си,“ казва той.

Тази „реваншистка оставка“ отдавна не е единичен случай. Днес тя е масово явление, което се подхранва силно от влиянието на социалните мрежи. Дори духовници се включват в тенденцията – през юли отец Пат Бренън изненадва енорията си с прощално стихотворение, в което напада „недоволните и неприятни“ миряни, които разпространяват „клюки“ със светите си устни.

Glassdoor предупреждава още в края на миналата година за „вълна от реваншистки оставки“, която се очаква през 2025 г., на фона на спада в удовлетворението от работата. Според проучване на Reed, публикувано през юли, 15% от служителите във Великобритания вече са напускали демонстративно. „Социалните мрежи ускоряват процеса,“ смята председателят Джеймс Рийд.

Най-ефективните мениджъри го превръщат в своя суперсила, която повишава лоялността, продуктивността и доверието

Ново изследване: Да бъдеш изключителен мениджър се свежда до един прост навик

Бриана Слотър, на 26 години, е пример за това. Тя е американка, която живее в Киото и се изправя срещу нова мениджърка, която я порицава за всичко – от минута закъснение до „обидни татуировки“. След месеци, прекарани в стрес и със скромни доходи – 100 000 йени (около 500 паунда) за цял месец – Слотър решава да действа. В популярно TikTok видео (1,2 млн. гледания) тя заявява: „Два месеца? Щастливци сте, ако ви дам две седмици. Дадох ви два часа, бейби. Тръгвам си сега.“

Вместо да пострада, кариерата ѝ бързо набира скорост – само през първия месец тя печели 7 000 долара като създател на съдържание. „Тези корпорации могат да те уволнят за един ден и да те оставят без нищо. Ако искаш да си тръгнеш – тръгни си, бейби,“ казва тя.

Младите са най-склонни към подобни действия. 26% от хората на възраст между 18–34 години, както и 22% от тези между 35–44 години във Великобритания признават, че са правили нещо подобно, в сравнение с едва 8% от 45–54-годишните. В САЩ, според Conference Room, разликата в удовлетворението е 15% между най-младите и най-възрастните работници.

Проучванията показват, че все повече служители избират сигурността на настоящата си позиция пред риска, дори когато се появят по-добри възможности

Да прегърнеш работата си: Новата кариерна стратегия на Gen Z

25-годишната Карли от Алабама също напуска със зрелище. След като я претоварват с позиции и множество клюки в офиса, тя взема решението да изпрати имейл до всички мениджъри. Започва с учтиво: „Реших, че е време да поема по нов път“, но бързо преминава към остри критики: нарича временния си заместник „буквално тъп като камък“ и описва „ежедневен стрес, който често се превръщаше в панически атаки и нощи, прекарани в сълзи“. Завършва с: „Лаптопът и ключовете ми са оставени на бюрото.“

„Можех да си съблека дрехите и да пробягам гола чак до вкъщи. Цялата тревожност и стрес изчезнаха,“ казва тя за чувството на облекчение.

Подобни оставки често изглеждат и като предупреждение за корпорациите. Например Кейти Остлър от Австралия, която започва работа в супермаркет на 16 години, решава да си тръгне, когато вижда как мениджър крещи на 15-годишната ѝ колежка.

Когато вече е на 18 години, тя работи като барманка, влиза в стаята за интервю на шефа си, връчва писмото си и казва: „Не работете тук – ето моята оставка.“

Сцените може да са различни, но посланието е едно и също – новото поколение служители не се страхува да сложи край публично и шумно. За едни това е акт на справедливост, а за други – трамплин към нови възможности. И макар да изглежда рисковано, за мнозина „revenge quitting“ се превръща в най-успешното професионално решение.