Дълбоко в шведската гора, където през зимата бродят северни елени и учени карат ски, се намира една от европейските надежди за космодрум, който в крайна сметка може да се конкурира със САЩ, Китай и Русия.

Десетилетия наред Европа разчиташе на САЩ за своята сигурност сред звездите. Но политиката „Америка на първо място“ на президента Доналд Тръмп, както и експоненциално растящият търговски пазар, накараха европейците да преосмислят подхода си. 

Държавният космически център Esrange в Кируна, Швеция, е сред обектите, които разработват програми за орбитални ракети, за да позволят на Европа да напредне в глобалната космическа надпревара и да изстрелва спътници от континента.

„Разликата е значителна“, коментира пред Associated Press Херман Лудвиг Молер, директор на Европейския институт за космическа политика. „Бих казал, че за да бъде Европа значима в следващите пет до десет години, тя трябва да удвои инвестициите си в космоса. И това, че ще ги удвои, не означава, че ще навакса със същия коефициент, защото може да се очаква, че и други региони ще продължат да напредват.“

Метеорит, който проби покрив в Джорджия, е по-стар от Земята, според учени

Европейски космодрум близо до екватора

Понастоящем единствената европейска космическа база, способна да изстрелва ракети и спътници в орбита, се намира в слабо населената Френска Гвиана на около 500 километра северно от екватора. В противен случай Европа ползва Кейп Канаверал на НАСА във Флорида.

През март частната европейска компания Isar Aerospace осъществи първия тестов полет на своята орбитална ракета-носител от космодрума Andøya. Обектът се намира на остров в северна Норвегия и е част от усилията на Европа да разшири космическото си присъствие.

Въпреки че ракетата се разби в морето 30 секунди след излитането, частната германска аерокосмическа компания очакваше подобен резултат и счете полета за успешен. 

Молер вярва, че успешен орбитален старт от континентална Европа може да се осъществи през следващата година, макар че не може да предположи къде. Португалия, Испания, Италия, Германия и Обединеното кралство също са сред страните, които искат да бъдат част от портфолиото на европейските космодруми.

Открита е пета потенциално обитаема планета в съседна звездна система

География на Северна Европа

Esrange и Andøya датират от 60-те години на миналия век и голяма част от тяхната привлекателност за космическите програми се дължи на разположението им в най-северната част на Земята.

Esrange, например, е собственост на Swedish Space Corporation и се намира на повече от 200 километра северно от Полярния кръг. Повече от 30-те антени на космическия център могат по-лесно да комуникират със сателити, орбитиращи около Северния полюс.

От значение е и неговият размер. Самата база се простира на 6 квадратни километра, където експерти провеждат тестове на парашути за марсиански кацащи апарати, изстрелвания на суборбитални ракети и експерименти със стратосферни балони.

Но най-важната му характеристика е зоната за кацане на ракети на Esrange: 5200 квадратни километра с брези, борове и смърчове, които стигат почти до границите с Норвегия и Финландия.

Територията е необитаема, с изключение на саамите – коренното население, занимаващо се с отглеждане на северни елени. Космическият център ги предупреждава преди провеждането на тестове. Пустотата на региона позволява на учените да изстрелват и лесно да възстановяват материали за по-нататъшни изследвания.

„Ракетата просто пада свободно на земята, което означава, че трябва да се уверите, че в района няма хора“, отбелязва Матиас Абрахамсон, директор по бизнес развитие в научния отдел на Esrange. „Трябва да сме сигурни, че да се намираш в близост на космическия център не е по-опасно за хората, отколкото да си в Ню Йорк, Стокхолм или някъде другаде", цитира Associated Press.

Отдалеченото местоположение на Andøya означава, че ракетите могат безопасно да падат в морето, без да представляват риск за хората.

Завоеватели на Марс: Колко близо е САЩ до Червената планета?

Сигурност и отбрана

През първата си седмица след встъпване в длъжност Тръмп обяви своята система за противоракетна отбрана „Златен купол“, която е на стойност 175 млрд. долара и цели да защити страната от ракети с дълъг обсег.

Ако проектът се реализира, това ще бъде първият случай, в който САЩ разполагат оръжия в космоса, предназначени да унищожават ракети, изстреляни от земята. Това следва първо по рода си изстрелване от Китай през 2021 г. на система с бойна глава, която влезе в орбита, преди да се върне в земната атмосфера.

В момента обаче Европа не разполага със същите възможности и от десетилетия разчита на САЩ за своята сигурност и отбрана. На Конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари американският вицепрезидент Джей Ди Ванс предупреди Европа да не продължава да разчита на Америка и призова официалните лица да „направят голяма крачка напред”, за да осигурят отбраната на континента.

За европейските лидери е все по-ясно, че континентът трябва да има своя собствена космическа екосистема, подчертава Молер.

Ново изследване разкрива състава на атмосферата на Уран

Космосът като търговска индустрия

Интерес към космоса имат не само световните сили, но и търговските компании. SpaceX на Мъск и ракетната компания Blue Origin на основателя на Amazon Джеф Безос, наред с други, доказаха, че извън Земята също могат да се печелят много пари. 

Очаква се броят на сателитите в космоса да скочи драстично през следващите пет години. А Swedish Space Corporation, с нейния динамично развиващ се отдел за орбитални изстрелвания и ракетни тестове в Esrange, се стреми да извлече максималното от подобно развитие. 

Улрика Унел, президент на отдела, обяснява, че спътниците в космоса са от решаващо значение за живота на Земята. „Замислете се откъде идват всички данни, които използвате на мобилните си телефони. Как се събират? Космосът все повече се превръща в ценен ресурс за цялото общество.“