Критиците вече имат присъда: най-новата версия на War of the Worlds, в която Ice Cube спасява човечеството от извънземно нашествие, без да напуска удобството на бюрото си, е… зле. Но въпросът е колко зле всъщност е – „най-лошата адаптация“ по Хърбърт Уелс, „един от най-слабите филми на десетилетието“ или „едно от най-зле адаптираните заглавия в историята на киното“?

Някои от първите ревюта, които излизат тази седмица, бързо заковаха филма с 0% рейтинг в Rotten Tomatoes – идеален повод интернет да се позабавлява. Част от зрителите се присъединиха към потока на критиките, а други – привлечени като молци от пламък – обявиха, че задължително ще гледат филма.

„Чувствам, че просто трябва да го гледам“, пише актьорът от The White Lotus Патрик Шварценегер (да, синът на Арнолд, който вероятно познава някои нискооценени филми).

„Колкото по-нисък рейтинг, толкова по-интересно за аудиторията“

Лон Харис, изпълнителен продуцент на подкаста This Week in Startups, разпалва дискусията, като обявява в X: „Да паднеш под 5% в Rotten Tomatoes за мен е почти толкова интересно, колкото да стигнеш над 90%. Това е преживяване, което трябва да видя с очите си.“

Аушвиц като снимачна площадка: Киноиндустрията насочва прожекторите към концлагера

Пред BBC News той коментира, че ниският рейтинг е гаранция за единодушие: „Всички казват, че филмът е зле. Искам да знам защо. Повечето нови заглавия са безлични и лесно се забравят – това поне ще е нещо различно.“

Харис гледа War of the Worlds и очакванията му се потвърждават: „Смешно е – изпълнението на Ice Cube, който реагира на събития на екрана на лаптопа си, граничи с пародия. Има и цял подсюжет с доставки от Amazon дронове, толкова директна реклама, че е чудо, че са я оставили в крайния вариант.“

Филмът е сниман по време на пандемията, а сюжетът оправдава дистанционната „битка за спасение на света“ чрез правителствен агент, работещ от вкъщи. Дълго време продукцията е отлежавала „на рафта“ – до сега.

„Има особен чар да гледаш филм, който не е докрай изпипан, а в който виждаш как авторите се борят с ограничения бюджет и проблемите на продукцията. Това е по-интересно от поредната извънземна инвазия“, казва Харис.

След първоначалния погром Entertainment Weekly публикува положителен отзив от Джордан Хофман: „Глупав е, но е и ужасно забавен.“ Това „позитивно“ мнение изстреля рейтинга в Rotten Tomatoes от 0% до цели 4%.

Who's That Girl: Ще разкаже ли Мадона живота си във филм… или Netflix сериал

Историята показва, че някои филми, макар технически слаби, печелят култова слава. „Samurai Cop е техническа катастрофа – лоша актьорска игра, нелепи сцени на битки – но е 90 минути чисто забавление. За разлика от скъпи, но скучни заглавия като Transformers: The Last Knight“, казва Тимон Синг, създател на Bristol Bad Film Club.

Друг пример е The Room (2003) на Томми Уайзо – определян от Daily Beast като „шедьовър на ужасните филми“ – който все още има редовни прожекции, въпреки че Rotten Tomatoes му дава 24%.

„Когато един филм е правен с искрени намерения и се провали, това е страхотно за гледане“, казва Катрин Колдиърн, автор на Junk Film: Why Bad Movies Matter.

А кои са най-лошите филми според Rotten Tomatoes?

Платформата поддържа собствен списък с „топ 5“ филма с 0% рейтинг – сред тях:

1. Ballistic: Ecks vs Sever (2002) – клише след клише, с Люси Лиу и Антонио Бандерас.

2. One Missed Call (2008) – американски римейк на японски хорър за зловещи гласови съобщения.

3. Left Behind (2014) – пост-Оскаровият Никълъс Кейдж в апокалиптичен полет.

4. A Thousand Words (2012) – Еди Мърфи в абсурдна „смъртна присъда“ от магическо дърво.

5. Gotti (2018) – Джон Траволта в провалена мафиотска биография.

А изводът изглежда е, че понякога именно най-лошите филми са тези, които остават в паметта ни – защото, дори да не са добри, поне не са изключително скучни.