Посещение в Овалния кабинет на президента на САЩ Доналд Тръмп е изпитание за всеки чуждестранен лидер. Миналия месец германският канцлер Фридрих Мерц се справи отлично със задачата. „Говорите английски толкова добре“, възхити се Тръмп. „Бихте ли казал, че е толкова добър, колкото и немският ви?“

Мерц, старши съветник в международната адвокатска кантора Mayer Brown до 2021 г., е известен с по-добрия си английски от предшествениците си Ангела Меркел и Олаф Шолц и счита езика за ключов за своето правителство. Той встъпи в длъжност, заявявайки, че ще номинира за министри само кандидати от своята партия, които говорят „английски поне на ниво ежедневна употреба“, цитира Financial Times. 

Владеенето на английски език – считан за най-разпространеният език в историята, с около 1,5 млрд. говорещи по целия свят, от които 375 млн. са носители, се превърна в задължително условие за високопоставени длъжности в много професии.

Доминиращата му роля се утвърждава още повече от навлизането на изкуствения интелект, като това бележи нова езикова ера. „Около 90% от данните за обучение на настоящите генеративни системи за AI произхождат от английския език“, пише Селесте Родригес Луро от Университета на Западна Австралия. Тъй като все повече работни места изискват работа с изкуствен интелект, носителите на английски език ще имат предимство. 

Мултинационални компании като Airbus, Daimler-Chrysler, Renault  и Samsung са въвели английския като общ корпоративен език, според проучване на Харвардския университет. Дори в Япония, където традиционно не се изискват толкова добро познаване на английския език,  компании като Sharp и групата за електронна търговия Rakuten работят именно на него.

Съдейки по европейските обяви за работа, английският език е най-търсеният от работодателите. Единадесет милиона свободни работни места – 22%, изрично изискват познания по английски език, сочи доклад за ОИСР за 2021 г.  Следващият най-търсен език, немският, се среща в 1,7% от обявите, често за работни места в туризма. Английският език е с по-висок статус, като се изисква изрично за половината от всички мениджърски и професионални длъжности.

Докладът отразява езиковата реалност, в която преди основна роля са имали други езици. Само 1,1% от обявите за работа изискват френски, малко повече от 0,8% търсят баски, а само 0,4% искат италиански. Мандарин – езикът с най-много носители, някога считан от амбициозните западни родители за съществен актив за бъдещата кариера на децата им, е задължителен само за 1,3 % от европейските свободни работни места, главно в сферата на услугите или туризма.

Учениците в ЕС са се адаптирали към новия езиков пейзаж – 96 % са изучавали английски като чужд език през 2020 г. Само 27% са изучавали испански, според статистическата агенция на ЕС, Евростат. Между 2012 и 2021 г. е отбелязан спад от 31% в броя на студентите, приети в програми за изучаване на китайски език в Обединеното кралство, според Агенцията за статистика на висшето образование. Още по-драстично са намалели желаещите да учат руски език.  

Английският език помага за изграждането на отношения между хора с различни родни езици. С доминирането му в международната среда, инвестирането на време в изучаването на други езици може да не си струва. Много германци например предпочитат да говорят на английски дори и с хора, които знаят немски.  Когато не-носители на езика говорят английски, това може да даде предимство на носителите на езика – например при преговори или при публични изяви.

Но има моменти, в които знанието на други езици все още предлага подценявани предимства. Носител на английски език в парижка застрахователна компания, която функционира предимно на английски, пише, че „владеенето на майчиния език на корпорацията (в моя случай френски) е ключът към истинско напредване в европейските среди“, цитира Financial Times.

Той добавя: „Всички важни дискусии се водят на френски. Това държи вътрешните хора вътре, а хората от офисите в Мадрид, Мюнхен и т.н. – навън. Трудно е да се преодолее тази бариера, без да се владее френски.“

Дори ако официалната среща е на английски, разговорите по-късно в бара или в групата в WhatsApp могат да бъдат на френски, отбелязва той. Същевременно много клиенти искат да бъдат обслужвани на собствения си език.

Британец, който работи в Нидерландия за компания със седалище в Обединеното кралство, споделя, че е извлякъл професионална полза от изучаването на холандски. „Можех да разбера какво си шепнеха хората за английските колеги! Можех да разбера шегите. Бях третиран като равен, с уважение към това, което бях постигнал в езиково отношение, и можех да участвам в срещите на ръководството.“

Ученето на езика на друга култура е израз на учтивост и е усилие, което обикновено се възнаграждава. 

Развитието на изкуствения интелект може да означава, че само отличното владеене на езика е полезно. Може би вече няма смисъл да знаеш ограничен брой думи и изрази – нивото, до което приложения като Duolingo довеждат повечето учащи.

Ежедневната комуникация вече може да се обработва чрез автоматичен превод на речта. По същия начин на мениджърите вече не се налага да пишат на английски, тъй като преводачи с AI като DeepL могат да го правят вместо тях. Такива технологии отнемат историческото предимство на англоговорящите в международна среда – те често биват избирани за написването на доклади или корпоративни изявления, което им дава власт да оформят съдържанието.

Наблюдава се повишаване на нивото на английски език, говорен от хората в международни работни среди.

Чужденец, който говори английски и работи в банковия сектор в САЩ, споделя: „Най-добра стратегия за сътрудничество с колеги от различни държави е да използвам разбираем бизнес английски, без двусмислици и недоразумения. Въпреки това, на висше ниво, да си носител на езика, лаконичен и „забавен с думите“ се счита за предимство. Моят шеф е завършил литература в университет от Бръшляновата лига. Изразните му средства лесно преминават от интелектуални към псувни и винаги предизвикват смях.“

Акцентите в английския език също имат значение. Социолингвистите считат, че западноевропейските „неродни английски акценти“, като например немският, се ценят повече „от акцентите от други, икономически по-слабо развити региони“, пишат учените Мартина Слива и Маряна Йохансон.  

Резултатът е пазар на труда на две скорости, в който най-добрите работни места с международни контакти са запазени за елита, който владее английски език. Специалист в международна застрахователна компания отбелязва: „Хората, които не могат да общуват добре на английски, се оттеглят към дейности на местно ниво. Те стават по-малко значими.“