Камуфлажните дрехи отново са навсякъде, но в контекста на днешния свят, белязан от войни, насилие и политическо напрежение, въпросът кой има „правото“ да носи дрехи, вдъхновени от военните униформи, става все по-спорен.

Наскоро по време на посещение в Газа американският имотен магнат и специален пратеник на Доналд Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф е заснет с „камуфлажна“ блуза. Терминът тук е в кавички, защото дрехата не е с характерния зеленикав цвят, а е синя. Сред прашната разруха на Газа няма нищо, което да му помогне да се „слее с обстановката“, пише в мнение за Guardian Ели Виолет Брамли, писател на свободна практика.

Това е любопитен парадокс: десен, създаден да прикрива войниците, при определени хора действа точно обратното – привлича внимание.

Камуфлажът е като хамелеон. Той може да е едновременно милитаристичен и пацифистки, модерен и антиконформистки. Малко други модели имат толкова практичен произход и толкова гъвкав живот далеч от бойното поле. Контекстът е решаващ – една и съща щампа изглежда различно върху вратовръзката на бивш военен, на подиума на Louis Vuitton, в калта на Гластънбъри или на протест срещу войната.

В момента популярността му отново расте. Това е част от носталгията по стила на 2000-те, а дрехи с камуфлажен принт се продават навсякъде – от Gap и Next до независими марки като Damson Madder и JW Anderson. В САЩ камуфлажът се появява както върху шапки на Камала Харис и Тим Уолц, така и върху тези на крайната десница.

От една страна, както отбелязва Vogue, това е „стилна алтернатива на денима“ – достъпна и дори сравнително устойчива. От друга, камуфлажът не е просто десен като райето. Той е символ на разрушителността на модерната война и затова в редица държави носенето му е забранено за цивилни. В някои карибски страни и дори в Южна Африка, например, само военните и полицията имат право да го обличат.

За останалите – той винаги носи послание. През 60-те пацифистите и протестиращите срещу войната във Виетнам го възприемат като символ на съпротива. Джими Хендрикс също го носи. За други, като дизайнера Джереми Скот, „камуфлажът е класика – не по-различен от карето или точките“. Дори Клаудия Уинкълман го е носила на екран. Може да бъде забавен избор, твърди Брамли, припомняйки си тийнейджърската си мания по камуфлажни панталони в края на 90-те.

Днес тази вълна изглежда логична. Светът е тревожен, наситен с конфликти. Данните показват, че за последните пет години броят на въоръжените сблъсъци в света се е удвоил, а един на всеки осем души е бил пряко засегнат от тях.

Войни се водят сред цивилни – в Судан, Украйна и Газа. В САЩ войници отново се разполагат по улиците, а New York Times наскоро посвети материал на различните видове камуфлаж, използвани от федералните сили – от Националната гвардия до имиграционните служби.

Модата, дори в ежедневния смисъл на думата, винаги „говори“ на езика на заобикалящата ни реалност. През 30-те години Елза Скиапарели представя колекция с военна тематика точно преди избухването на Втората световна война. Модата обича драмата, а нищо не е по-драматично от войната.

Хората, които се обличат в камуфлаж днес, може би реагират подсъзнателно на света около тях – може би това е начин да покажат осъзнатост, несъгласие или дори готовност за битка, макар и символично. Но в един разделен и силно поляризиран свят посланието на въпросния десен става все по-двусмислено. 

Дори в политиката това е чувствителна тема. От началото на войната в Украйна президентът Володимир Зеленски носи военни униформи, като по този начин превръща дрехите си в морален жест на подкрепа към войниците на фронта. По време на една от визитите му в Белия дом обаче Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс критикуваха облеклото на Зеленски, като поставиха въпроса защо не носи костюм. В същото време първата дама на САЩ Мелания Тръмп също е упреквана за своите „военни“ тоалети, които мнозина възприемат като опасно заиграване с естетиката на властта и авторитаризма.

Темата за „уместността“ на камуфлажа вече е обект на дебат. Модният критик на New York Times Ванеса Фридман например наскоро признава, че е променила позицията си. След като получава писмо от ветеран, който определя носенето на камуфлаж от цивилни като „кражба на чест“, тя заключава: „Да се носи камуфлаж днес като модно изявление изглежда все по-глухо и дори потенциално опасно.“

Всичко това показва колко сложен е въпросът. Именно обстоятелствата, които правят камуфлажа актуален, го правят и особено натоварен с морални значения. 

Може би не е грешно да го носим. Все пак, както отбелязва Брамли, дори най-обикновената камуфлажна тениска вече не изглежда просто като моден избор – а като нещо, което те кара да се чувстваш леко неудобно.