Европейската комисия обяви, че възнамерява да препоръча на Съвета да приеме решение за откриване на процедура при прекомерен дефицит срещу България.

Първо да изясним какво оценява Комисията. Критерият за дефицит се счита за изпълнен, ако действителният дефицит на сектор „Държавно управление“ за предходната година (2025 г.) и планираният дефицит за текущата година (2026 г.) не надвишават референтната стойност от 3% от БВП. Aко за една от годините има превишение, Комисията проверява дали размерът на дефицита е намалял съществено и трайно, и дали се доближава до референтната стойност. Комисията също така проверява дали дефицитът, надвишаващ прага, е изключителен и временен и остава близо до тази стойност, както и дали за стойността му са повлияли разходите за отбрана, ако страната има задействана национална клауза за дерогация[1].

Докладът за България е базиран на отчетни данни за 2025 г., но на прогноза на самата ЕК за фискалната картина през 2026 г. и 2027 г. поради липсата на приет или дори предложен бюджет за текущата година. Ето накратко основните заключения:

Дефицитите през 2025 г. (отчетен) и 2026 г. (очакван) надхвърлят и не са близо до референтната стойност от 3%, не са временни;

Европейската комисия очаква бюджетният дефицит да остане над 4% от БВП до 2027 г. и препоръчва мерки срещу сивата икономика, по-добра събираемост на данъците и продължаване на реформите по ПВУ

ЕК предупреди България за риск от процедура за прекомерен дефицит

Дефицитът за 2025 г. може да се счита за изключителен заради дерогацията за увеличаване на разходите за отбрана, но очакваният за 2026 г. не е изключителен и може да се счита за прекомерен;

Фискалната позиция е експанзионистична, нетните публични разходи нарастват с 12,3% през 2025 г.; това е далеч над препоръчания с решение на Съвета от лятото на 2025 г. темп, като отклонението е в размер на 2,1% от БВП;

Увеличението на дефицита през 2026 г. и 2027 г. е в резултат на значително нарастване на публичните разходи, основно заради структурното увеличение на разходите за заплати в обществения сектор и социалните разходи;

Оценката на всички относими допълнителни фактори сочи влошаване;

При тази траектория на публичните финанси държавният дълг ще продължи да расте значително, като достигне 35,5% в края на 2027 г.

Какво следва? В края на юни ЕК ще внесе официално предложение за откриване на процедура срещу България. След внасянето на предложението Съветът разглежда всички забележки, направени от съответната държава членка, след което приема решение, съдържащо цялостна оценка за наличието на прекомерен дефицит. Ако Съветът достигне заключение, че е налице прекомерен дефицит, той приема препоръка, в която посочва начините за коригиране на ситуацията. Препоръката може да съдържа коригиращ бюджетен план, представен в числово изражение, и краен срок.

Може ли решението за откриване на процедурата да бъде избегнато? На теория да – ако в следващите седмици правителството внесе проект на бюджет с нисък дефицит за 2026 г., заедно със средносрочен план с нисък дефицит за следващите години. Това обаче изглежда слабо вероятно. Не изглежда да има консенсус около мерки за корекция на настоящата траектория; още повече, такива мерки трябва да бъдат приети и оценени като реалистични от ЕК, и то в краткия срок до края на месеца. И по-важно – правителството вероятно ще прецени, че една открита процедура ще засили усещането за неизбежност на бъдещи непопулярни мерки сред обществото, като ги направи малко по-приемливи. Навремето ролята на вестителя на лоши новини играеше Международният валутен фонд, сега той ще бъде заместен от съвкупното понятие „Брюксел“.

Така че в този контекст е по-вероятно усилията да бъдат фокусирани върху проектобюджета за 2027 г., и придружаващия го средносрочен фискално-структурен план. Към момента общата икономическа картина е благоприятна за държавните финанси. България постига приличен ръст на БВП – далеч над средния за еврозоната, рекордно ниска безработица, растящи доходи и потребление. Всъщност, данните от началото на годината (както и през 2025 г.) показват солиден ръст на данъчните приходи – далеч над темпа на инфлация, която, впрочем, също помага за по-високи постъпления. Към април приходите от данъци върху доходите на физическите лица нарастват с 18,1% спрямо предходната година, от ДДС – с 19%, социалните и здравни осигуровки – с 15,2%. Така че към момент проблем със събираемостта на приходите няма.

Затова рационалният подход, който впрочем се подкрепя и от заключенията в доклада на ЕК, предполага действия, насочени към ограничаване на растежа на разходите в следващите години. Още повече, трябва да се отчита, че всяко забавяне на икономическата активност и влошаване на инвестиционния климат ще повлияят негативно на данъчните приходи. От това следва, че ако правителството иска да постигне свиване на дефицита с относително щадящи мерки и без тежки рестрикции в разходите, то трябва да избягва решения, които натоварват бизнеса и засягат конкурентоспособността на частния сектор. Казано просто – добрите мерки за свиването на дефицита са тези, които не пречат на икономическия растеж. И, разбира се, каквито и решения да се предложат, те трябва да почиват на реалистични допускания – този път Европейската комисия няма да приеме прогноза за увеличаване на постъпленията от ДДС с 34% например.

Анализът е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ)