Растяща икономика, растящ дефицит: Защо Бюджет 2026 се очертава толкова труден

България влиза в подготовката на Бюджет 2026 с растящ дефицит, увеличаващ се дълг и икономика, която продължава да расте с едни от най-високите темпове в Европейския съюз. Именно този парадокс очертаха главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов и бившият служебен министър на икономиката Даниела Везиева в интервю за „Тази сутрин“ по bTV.

Разговорът идва на фона на намеренията на Министерството на финансите за механично съкращаване на административните разходи с 10%, както и на предупрежденията на Европейската комисия, че дефицитът на България ще остане над 4% през следващите години.

„В тази фаза на икономическия цикъл, в която се намира България – рекордно ниска безработица, един от най-високите растежи на БВП, ръст на потреблението и кредита – да говорим за дефицит е даже ужасно опасно“, каза Богданов.

„Трябва да гоним поне балансиран бюджет, а защо не и бюджет с излишък, каквато беше практиката през последните 26-27 години“, добави икономистът.

Според него проблемът не е в приходната част на бюджета, а в ускореното нарастване на разходите.

„В приходната страна на бюджета проблем няма. Икономиката се развива добре, данъчната администрация си върши работата, събират се приходи и икономиката се изсветлява. Проблемът е в свръхамбицията за харчене“, каза Богданов.

Той отбеляза, че дори без приемането на нов бюджет държавните разходи растат със 17% през първите четири месеца на годината.

Според Богданов механичното съкращаване на незаети щатни бройки няма да реши проблема.

„Едва ли съкращаване с 10% на някоя структура, която има 50 или 100 човека, ще доведе до ефект. Ние трябва да гледаме големите публични системи, където имаме голяма неефективност на разходите“, каза той.

Заплатите у нас трайно надскачат производителността – защо и как да го коригираме

Като пример икономистът посочи съдебната система и МВР, където според него както разходите, така и броят на заетите като дял от икономиката са над средните нива за ЕС.

„По някои показатели сме на първо място с най-високи разходи и най-голяма численост“, каза Богданов.

Даниела Везиева също предупреди, че хоризонталните съкращения рядко водят до реални реформи.

„Оптимизират се разходи. Обикновено страда издръжката, не толкова възнагражденията, колкото издръжката и капиталовите разходи. По този начин се опорочава дейността на второстепенните разпоредители, защото те започват да изпитват ограничения“, каза тя.

Според бившия служебен министър истинският проблем е липсата на оценка за ефективността на публичните услуги.

„Рязането на 10%, на 5% по хоризонталата няма да даде този икономически ефект върху фиска, какъвто би дала една административна реформа с оценка на качеството и ефективността на публичната услуга“, каза Везиева.

Тя даде пример със здравеопазването, където според нея гражданите плащат осигуровки и такси, но често не получават адекватно обслужване.

„Очакваме да не чакаме пред кабинетите, очакваме да не ни се искат допълнително пари, очакваме да не се използват непрекъснато пътеките, а да имаме реално лечение“, каза тя.

В разговора двамата коментираха и риска от бъдещо повишаване на данъците. Според Богданов подобен сценарий не е неизбежен, но може да се превърне в реалност, ако дефицитът излезе извън контрол.

„Данъците обикновено се вдигат след криза“, предупреди той.

По думите му страната все още има възможност да финансира дефицита чрез нов дълг, но това не може да продължава безкрайно.

„Идва момент, в който дефицитът става толкова голям, че никой не иска да ти дава назаем или ти дава при фантастично висока лихва“, каза икономистът.

Той обърна внимание и на рязко нарастващите разходи за обслужване на дълга.

„Допреди няколко години лихвените разходи бяха 200-300 млн. евро годишно. Тази година ще са над 1 млрд. евро, догодина – милиард и половина“, каза Богданов.

Според него при липса на реформи държавата може да стигне до ситуация, в която ще бъде принудена да вдига ДДС, здравни осигуровки и други тежести за домакинствата.

„Когато страната изпадне в дългова криза, тогава вече си принуден да вдигаш данъци – и то на всички“, каза той.

„Сега е моментът“, предупреди Богданов. „Когато колата отиде в реката, тогава става много трудно и много болезнено.“

В разговора беше засегната и темата за приватизация.

„Има много държавни предприятия, които могат поне частично да бъдат предложени на капиталовия пазар. Това ще раздвижи борсата и ще подобри управлението“, каза Богданов, като посочи енергетиката и военните заводи като примери.

„Светът ще остане волатилен“: Как инвеститорите, пенсионните фондове и стартъпите виждат новата финансова реалност

Везиева се обяви по-скоро за публично-частни партньорства и частично участие на частен капитал, отколкото за директна приватизация на стратегически сектори.

„Ако продължаваме да наливаме средства в социални плащания и автоматично увеличение на възнагражденията, това няма да подобри нито бизнес средата, нито конкурентоспособността“, каза тя.

Двамата коментираха и мерките срещу ръста на цените, подготвяни от държавата. Според Везиева част от тях могат да доведат до повече прозрачност по веригата между производител и краен потребител, но няма да обърнат тенденцията при цените.

Богданов предупреди, че честите регулаторни промени създават несигурност за бизнеса.

„Това, което се случва в момента с промените в законите, създава огромна правна непредвидимост за всеки, който би влязъл в бъдеще на българския пазар“, каза той.

Според икономиста дългосрочното решение остава едно – повече ефективност на публичните разходи и по-добра среда за инвестиции и икономически растеж.

„Няма един магически куршум, с който да решиш бюджетния проблем“, каза Богданов.