Компаниите от iGaming индустрията, която обединява всички видове онлайн игри, при които се залагат реални пари, стават все по-важна част от българската IT екосистема.

От една страна, те са едни от първите, които интегрират най-новите технологии в платформите си. От друга – техните процеси се извършват предимно в реално време, което изисква изключително стабилна технологична инфраструктура.

Нейната поддръжка е свързана с наличието на много талант - професионалисти, които могат да подсигурят непрекъснатото ѝ функциониране. И България предоставя такива и то на световно ниво.

Около това послание се обединиха участниците в дискусионния панел iGameTech Changers: Building Teams, Talent & Global Impact, проведен в рамките на водешия у нас технологичен форум Digital Trends 2025.

От ляво надясно: Мартин Петров, Sportal Media Group (модератор) / Теодора Митева, директор „Маркетинг и потребителски данни“, Flutter / Ердоан Велиев, старши инженеринг мениджър, EGT Digital / Марин Димитров, ръководител „Live Casino“, Amusnet

Пример е решението на Flutter Entertainment да избере България за четвъртия си глобален хъб, който обслужва всички нейни брандове.

„Това означава, че страната ни е мястото, където глобалната група е решила, че ще намери нужните за растежа ѝ кадри. Това е едно много голямо признание“, обясни Теодора Митева, Head of Marketing Promotions & Rewards Product в компанията.

„За 20 години ние се превърнахме от едни разработчици в малки офиси в глобален хъб с огромни компании“, добави Ердоан Велиев, Senior Engineering Manager в EGT Digital.

„Днешните начинаещи са утрешните иноватори“

Глобалните компании в iGaming сегмента могат да подсигурят нужния им приток на кадри единствено в сътрудничество с университети и организирането на специализирани академии. Затова, по думите на Велиев, развитието на таланти не трябва да се разглежда като разход, а като инвестиция - „тъй като днешните начинаещи са утрешните иноватори“.

На такава стратегия разчитат и в Amusnet. Компанията работи на повече от 35 пазара и има повече от 2000 интернационални партньори. Тази мрежа се поддържа от над 900 служители в различни технологични дивизии. И това няма как да се случи, без да се инвестира в тях.

„За нас развитието на таланти е както отговорност, така и двигател на растежа. Имаме много сериозна инфраструктура, което е свързано с много операции. В момента пазарът в България е такъв, че няма как да чакаш да ти даде професионалистите, от които имаш нужда. Затова ние ги развиваме“, каза Марин Димитров.

Amusnet прави академии и партньорства с университети, за да си гарантира достъп до нужния ѝ талант. Наскоро компанията организира и първия си външен хакатон. В него се включват 8 отбора, които пишат код в продължение на 36 часа. Най-добрите три отбора ще се присъединят към екипа на Amusnet.

„Тази година успяхме да привлечем и инженери, които все още учат или точно са завършили университет и това ни помага да подобрим продуктивността и ни позиционира добре на българския IT пазар“, добави той.

Задържането на кадри – задача №1

Когато Ердоан Велиев влиза в IT индустрията, ситуацията е много различна – и много по-трудна. Компаниите, които предлагат работа в сферата, са малко. Оттогава нещата са се променили значително.

„Ако трябва да анализираме сектора, таланти се създаваха между 2000 и 2010 г. Следващото десетилетие този пул се разшири и в момента основното предизвикателство е задържането на талантите“, смята той.

И неговите колеги напълно подкрепят това мнение. Те са обединени и относно основния инструмент, чрез който компаниите могат да задържат най-добрите си професионалисти – своята култура.

„За задържането на таланта е важна културата и това как хората се чувстват на даденото място, възможността да бъдеш креативен и да изразяваш себе си. Това определено са нещата, които задържат един човек някъде“, категорична беше Теодора Митева от Flutter.

Ердоан Валиев от EGT Digital добави, че ако една организация не създаде правилната среда, в която хората могат да се развиват, „да почувстват продукта и да виждат стойност в него“, няма как да задържи своите специалисти в днешния динамичен пазар на труда.

А какво да кажем за AI и уменията, които трябва да имат тези специалисти?

И тримата лекотри бяха категорични, че технологията вече е базово умение за някои роли. По друг начин казано, AI става стандарт от набора от инструменти, с който инженерите трябва да могат да работят.

„Ако говорим за инженери, AI вече се разглежда като база, а не като предимство. Това не важи за всички позиции, но съвсем скоро ще бъде част и от тях“, акцентира Теодора Митева.

Според Марин Димитров от „AI ще ни помогне да оптимизираме тези процеси и занимания, които в момента не са ни интересни“, а „за креативните хора AI ще бъде допълнение и ще ги направи още по-креативни“.

И все пак, човекът – колкото и по-технологичен да става - си остава човек.

„Човешкият фактор никога няма да бъде напълно заменен. Голяма част от потребителите имат нужда от човешка връзка. AI ще направи нещата много по-бързи, но винаги ще има нужда от човешкото докосване“, посочи в заключение Теодора Митева.